Срещата на върха на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южноафриканската република) приключи с покана за присъединяване към групата от 1 януари 2024 г. към ОАЕ, Египет, Иран, Саудитска Арабия, Аржентина и Етиопия.
Срещата на върха бе тема на множество коментари за въздействието на тази широкообхватна група държави, в това число и спекулации за края на американския долар като световна резервна валута, ако тази група се възприеме като заплаха за САЩ или дори за Международния валутен фонд.
Първо да изясним някои неща. Много политически анализатори смятат, че Китай отпуска заеми, инвестира или подкрепя безвъзмездно. Най-многолюдната страна с света е голяма икономическа сила, но няма интерес юана да бъде световна резервна валута. По данни на Банката за международни разплащания нейната валута понастоящем се използва само в 5% от световните трансакции.
В Китай и Руската федерация има контрол върху капитала. Невъзможно е да има световна резервна валута без свобода на движението на капитали. За да има стабилна фиатна валута, са необходими повече изисквания и солидни златни резерви. От съществено значение е да се гарантират икономическата свобода, инвестициите, правната сигурност и свободното движение на капитали, както и отворена, прозрачна и диверсифицирана финансова система.
Китай и Русия са много по-взискателни и строги кредитори, отколкото на запад си мислят. Изглежда, че някои политици от нововъзникващите пазари смятат, че присъединяването към Китай и Русия ще бъде един вид панацея за свободните пари.
Друг проблем при създаването на валута на БРИКС е, че, логично, нито Китай, нито Русия имат и най-малкото намерение да загубят националната си валута, за да я разредят с някои държави, които имат съмнителен опит в контролирането на паричните си дисбаланси. През последните 10 години валутите на държавите от БРИКС и новопоканените да се присъединят се обезцениха значително спрямо щатския долар. По данни на Bloomberg аржентинското песо е поевтиняло с 98%, египетският паунд – със 78%, индийската рупия – с 35%, етиопският бир – с 68%, бразилският реал – с 55%, а иранският риал се е сринал с 90%. Събирането на слаби валути не води до създаването на силна такава.
Не бива да забравяме, че през последното десетилетие руската рубла (-68% спрямо щатския долар, по данни на Bloomberg) също се представя зле, въпреки че страната има сравнително благоразумна централна банка. Най-силната валута на БРИКС и новопоканените държави спрямо щатския долар през последните 10 години е китайският юан с обезценяване от едва 14%.
За да бъде една фиатна валута стабилна, е необходимо емитентът да защитава с достатъчно голям резерв стойността ѝ. Необходими са свобода на движението на капитали и независими институции, които да осигуряват правна сигурност на местните и международните инвеститори. Наличието на силна военна сила не гарантира силна валута, както показа катастрофата на руската рубла, въпреки влиянието на СССР върху половината свят.
Освен това Китай няма интерес да поеме всички предизвикателства, необходими за да бъде световна резервна валута, като се започне от финансова и парична система с висока степен на независимост от политическата власт. Много анализатори пренебрегват факта, че това, което направи Федералния резерв успешен като световна централна банка, е, че той не е под пълен държавен контрол или публично управление.
Дилма Русеф, президент на банката на БРИКС
Присъединяването на държави с правителства, които се застъпват за монетизиране на неконтролируеми публични разходи и масово увеличаване на паричните дисбаланси, не може да създаде стабилна валута, освен ако не приложат примера на еврото. При еврото Германия, страната с най-благоразумна и отговорна фискална политика, диктува основните насоки на паричните и фискалните правила за останалите. За съжаление еврозоната и Европейската централна банка, опитвайки се да се правят на САЩ и Федералния резерв, изгубиха повечето от възможностите си да бъдат реална алтернатива на щатския долар. А еврото е най-големият фиатен паричен успех в епохата след Бретън Уудс.
Алтернативата на БРИКС започва с една голяма ахилесова пета. Китай и Русия ще изпитват големи трудности да налагат ограничения на фискалната и паричната политика на своите партньори. Нека не забравяме, че няколко от тези партньори се присъединиха към групата, смятайки, че отсега нататък ще могат да продължат да печатат пари и да харчат безконтролно, но техните парични дисбаланси ще бъдат разпределени между други държави.
Китай обаче може да засили контрола си върху всички тези държави, като прилага строги парични и фискални политики. Той е най-силният кредитор от всички страни от БРИКС, но едва ли ще поеме ролята на Германия в еврозоната, готова да поеме ексцесиите на другите. Китай ще засили контрола си върху страните от групата, но едва ли ще застраши стабилността и сигурността на огромното си население, като рискува стабилността на своята валута. Китайското правителство вероятно анализира как еврото губи монетарната си предпазливост и явно стига до извода, че не може да поеме същия риск с някои от тези нови партньори. Въпреки това Китай вероятно ще се възползва максимално от финансовата си мощ, за да отпуска заеми, да увеличи възможностите си за вътрешен и международен растеж и да получи достъп до изобилни и евтини суровини.
В същото време в САЩ правителството може да застраши доверието в американския долар, ако продължи да генерира дефицити от 2 трилиона долара годишно, и при все че все повече безотговорни съветници твърдят, че то може да създава колкото си иска пари без риск. Фискалната надеждност, институционалната независимост и икономическата свобода на щатския долар, най-широко използваната валута в света, затвърждават неговото лидерство. Ако правителството подкопае тези силни страни, доларът ще загуби статута си на световна резервна валута.
Краят на щатския долар, ако настъпи, няма да е заради конкуренцията на друга фиатна валута. Най-вероятно това ще стане чрез някой независима валута.
Даниел Лакале е сертифициран международен инвестиционен анализатор (CIIA), магистър по икономически разследвания (IESE), доктор по икономика и управител на фондове. Автор на бестселърите „Живот на финансовите пазари“ и „Светът на енергетиката е плосък“, както и на „Бягство от капана на централните банки“. Сътрудник и анализатор за CNBC, Bloomberg, CNN, Hedgeye, Epoch Times, Mises Institute, BBN Times, Wall Street Journal, El Español, A3 Media и 13TV.
Превод за КритичноБГ, Десислав Григоров
Източник: Zero Hedge