Войната в Украйна ще завърши с капитулация, а не със споразумение. Това е моето усещане за това накъде върви войната и защо страните не могат да преговарят за споразумение.
Последната брънка в сагата с липсващите преговори е декларация под формата на интервю, дадено от украинския президент Володимир Зеленски за Philadelphia Inquirer.
В интервюто Зеленски заяви, че не може да има преки преговори между Украйна и Русия, но може да има непреки преговори чрез трета страна. В предложения от Зеленски сценарий третата страна ще служи като посредник и всяка сделка ще бъде само с посредника, а не между Русия и Украйна. Зеленски предложи ООН да изпълнява тази роля.
Предложението му обаче е несъстоятелно по много причини, но най-голямата от тях е, че враждуващите държави трябва пряко да се споразумеят за прекратяване на конфликта.
Няма никаква надежда трета страна да изпълни каквато и да е сделка, както доказаха провалените споразумения от Минск (2014 г., 2015 г.). Минск беше хибриден случай, при който споразумението беше подписано от Русия, Украйна и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).
Украйна отказа да изпълни споразумението, а ОССЕ се оказа беззъба организация и не желаеща да се опита да го приложи. Сделката получи политическа подкрепа от Германия и Франция, въпреки че нито една от тях не го беше подписала, нито бяха и правно задължени по какъвто и да е начин да го подкрепят.
„Предложението“ на Зеленски наистина е само поредната димна завеса за отклоняване на критиките към Украйна, че не желае да постигне споразумение с Русия. Три силни сили държат Зеленски далеч от масата за преговори.
Най-важната е, че основните англосаксонски играчи в НАТО, а именно САЩ и Обединеното кралство, са категорично против всякакви преговори с Русия. САЩ направиха всичко възможно, включително чрез санкции и дипломатически мерки, за да предотвратят какъвто и да е диалог с Русия по какъвто и да е въпрос (освен размяната на пленници).
Втората причина е украинското законодателство, с авторството на Зеленски, забранява преговорите с Русия. Върховната рада (парламентът на Украйна) би могла да отмени това законодателство за наносекунда, ако Зеленски поиска това, но вероятно няма да го направи.
Зеленски напълно контролира украинския парламент, арестува или изгонва опозиционни политици и контролира медии. Железният юмрук на Зеленски няма да допусне преки преговори.
Зеленски също така е подписал указ, с който забранява всякакви преговори конкретно с руския президент Владимир Путин.
Третата причина е свързана с натиска върху Зеленски от страна на крайно десни националисти, сред които най-вече неонацистката бригада „Азов“. Пряко доказателство за това е уволнението на генерал-лейтенант Юрий Содол, висш командир на силите на Киев в района на Харков.
Ръководителите на бригада „Азов“ обвиниха Содол, че е убил повече украинци, отколкото руснаци в сраженията при Харков. Азовци занасят съобщението си в Радата и Зеленски уволнява Содол.
След уволнението на Содол положението на Украйна се влоши по цялата линия на съприкосновение. Украинските бойни загуби са много големи, като в някои дни те достигат до 2000 убити и ранени.
Руснаците засилиха атаките си с бомбите FAB, включително чудовищната FAB-3000, която току-що (преди броени дни, бел.ред.) удари команден център на украинската армия в донбаски град и според съобщенията уби 60 или повече украински военни.
Руснаците твърдят, че Зеленски не може да е партньор за преговори, тъй като мандатът му изтече през май. Има известно объркване относно правната ситуация в Украйна, но експерти във и извън Украйна смятат, че ръководството на страната трябва да премине към председателя на Радата, тъй като Зеленски е приключил мандата си.
Руслан Стефанчук е председател на Радата и става все по-активен в политическо отношение, въпреки че не се е противопоставял на продължаването на управлението на Зеленски.
Междувременно, като се има предвид ситуацията на бойното поле, руснаците несъмнено смятат, че скоро ще настъпи моментът, в който украинската армия или ще рухне, или ще се предаде, или и двете.
И в двата случая украинското правителство ще трябва да бъде заменено по някакъв начин, може би с временно военно ръководство, избрано от Русия. Това ще позволи на руснаците да формулират споразумение за капитулация със заместващото правителство.
Капитулация на украинската армия и споразумение с правителство, назначено от Русия, биха направили невъзможно по-нататъшното участие на НАТО в Украйна.
Това би могло да отвори най-накрая вратата за диалог по въпросите на сигурността между НАТО и Русия, след като НАТО проучи какво и защо се е случило. За съжаление натоварването на НАТО с политически лидери като Марк Рюте не вещае нищо добро за бъдещето на алианса.
Основното послание за НАТО, ако руснаците спечелят в Украйна, което изглежда все по-вероятно, е, че алиансът за сигурност трябва да спре разширяването си и да потърси по-стабилно споразумение с Русия в Европа.
Стивън Брайън е старши кореспондент в Asia Times. Той е служил като директор на подкомисията за Близкия изток на комисията по външни отношения на Сената на САЩ и като заместник-министър на отбраната по политиката.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски