Боян Чуков с геополитически анализ: Светът през 2024 г. – избори, войни и перспективи. Накъде вървим?

Г-н Чуков, през настоящата година ще се проведат президентски избори в Русия и САЩ. Освен това и европейски за нов състав на ЕП. Ще има избори и в редица страни в Азия и Африка. Но да започнем с вота в Русия – очакванията са, че изборите ще бъдат спечелени от Владимир Путин. Може ли да предположим промяна на курса на политиката му след тях?

– Да, през тази година има избори на много ключови места, които могат да окажат влияние върху ситуацията в международната политика. Президентските избори в САЩ и Русия са решаващи за баланса на силите в триъгълника Москва – Вашингтон – Пекин. Поне на Си Дзинпин не му предстоят избори. Той е вторият китайски лидер след Мао Дзъдун, който лично обединява изпълнителната, идеологическата и военната власт в Китай. По-ясно казано, Си Дзинпин е вторият велик Кормчия в страната на Конфуций. Но китайският лидер има сериозна вътрешна опозиция, а това не е за пренебрегване. 2024 година наистина е уникална с множеството избори, които ще се проведат в Африка, Азия, Америка и Европа. Близо 4 милиарда жители на нашата планета ще застанат пред избирателните урни.

Само в Европа парламентарните избори са девет на брой. А Финландия, Русия, Украйна (малко вероятно), Исландия, Словакия, Литва, Молдова, Румъния ще си избират президент. Когато коментираме електорални избори в различни страни, допускаме грешка, като налагаме за критерий западната формула за демокрация.

Либералната когнитивна оптика е уместна донякъде само при изследване на страни от колективния Запад. Тя не е добър инструмент в други цивилизационни ареали, в които либералната интерпретация автоматично придобива грубо пропагандно и манипулативно измерение. Контрапродуктивно е механичното налагане на евроатлантическия електорален наратив без да се съобразяваме с географската точка.

Демократичните модели по света имат своята национална специфика. Апропо, американският модел също. Например за Джо Байдън гласуваха хора починали преди 200 години, но това не попречи „демократичният“ вот да бъде обявен за легитимен. Американският начин за гласуване по пощата позволи да се откраднат масово гласове на хора от гетата, които никога не са имали идея къде, как и защо трябва да се гласува. Техните маргинални гласове бяха присвоени от Демократическата партия, а изборите фалшифицирани. Но иначе САЩ обичат да назидават всички останали държави по темата за политическите избори.

На президентските избори в Русия през март категорично ще бъде преизбран Владимир Путин. Неговият постоянен много висок рейтинг не дава основание за изненади. Единствено не е ясно с какъв точно резултат Путин ще спечели изборите. Но във всички случаи той ще бъде над 50%. Ролята на Владимир Путин е решаваща именно в този момент за процеса на досуверенизиране и укрепване на Русия. Противно на пропагандните западни клишета руската държава не се управлява еднолично от Владимир Владимирович. Русия се ръководи от един вид „колективен Путин“. Например, ролята на Николай Патрушев, шеф на ФСБ, е ключова и е в пълна синергия с тази на руския президент. Както във вътрешнополитически, така и във външнополитически план. Просто Николай Платонович си върши работата без шум и много ефикасно. По същия начин си вършат работата и редица други фигури от най-близкото обкръжение на Путин. Ще си позволя да добавя, че са налице косвени признаци, че Владимир Владимирович вече си е избрал своя наследник и най-вероятно няма да завърши докрай своя мандат след като бъде преизбран. Ще се оттегли в определен подходящ момент. Русия няма да промени своя сегашен курс. Независимо от това кой след Путин ще бъде стопанин на Кремъл. Големият проблем днес в Русия са предателите и корупционерите, наследени в руската политика и руските институции от Горбачов и Елцин. Те саботират управленческите решения на руския президент. Не са за подценяване. Всички те носталигират за времето, когато президент на Русия беше ноншалантният Елцин. Тогава РФ беше десуверенизиран суровинен придатък на Запада. Ако предателите в Русия надделеят или успеят с външна помощ да организират римейк на Февруарската революция от 1917 г., то РФ може и да не оцелее в сегашния си вид.

Такъв развой трябва да се има предвид. Проблем на руската държава е една специфична част от творческата интелигенция, която презира своя собствен народ. Проблем на руската държавност е и системната ужасяваща корупция в институциите, че дори и в министерството на отбраната.

Светът е вперил поглед в предстоящите през ноември избори в САЩ на фона на задълбочаващото се противопоставяне между двамата основни претенденти за Белия дом – Байдън и Тръмп. Моля за Вашата прогноза до и след вота?

– Не съм абсолютно сигурен, че на финалната права на президентските избори в САЩ ще се сблъскат Доналд Тръмп (77 г.) и Джо Байдън (81 г.). В публичното пространство до този момент двамата са основни претенденти. Но дали те ще се състезават, не съм убеден.

Сегашният американски президент е в напреднала възраст и не е изключено да се откаже от надпреварата по здравословни или други добре легендирани от PR-те причини. „Дълбочинната държава“ в САЩ ще направи всичко възможно да попречи на Доналд Тръмп да се завърне в Белия дом. Американските щати, които се управляват от демократите, създават законови пречки с цел елиминиране преди изборите на основния републикански кандидат, а именно Тръмп. С подобни правни формули действат и щатите, които се управляват от републиканци. Доналд Тръмп е обвинен, че е взел участие в организирането на държавен преврат на 6 януари 2021 г. и съгласно Конституцията не може да участва в президентски избори. Джо Байдън и неговото семейство са обвинени в редица републикански щати в тежка корупция, което също е пречка за включване в президентската надпревара. САЩ започват да се разделят на републикански (червени) и демократически (сини) щати. Обстановката става все по-взривоопасна. Вероятността от гражданска война нараства много.

В републиканския лагер за кандидат-президент се заяви Ники Хейли, жена, бивш постоянен представител на САЩ в ООН, дипломат от индийски произход. Друг кандидат за президент от републиканците е Вивек Рамасвами, бизнесмен и милиардер, също от индийски произход. „Дълбочинната държава“ стои зад кандидатурата на Ники Хейли, която е в състава на твърдото ядро неокони в Републиканската партия. Нейният предизборен наратив е макси-неокон. Тя постигна забележими висоти в своите словестни обороти. Посочи Владимир Путин като човекът, който е подбудил Хамас да нападне ЦАХАЛ (израелската армия) на 7 октомври миналата година. Като доказателство посочи факта, че въпросната дата съвпада с рождения ден на руския президент. Умопомрачително! И за да се парира Ники Хейли, известният американски журналист Тъкър Карлсън започна да развърта в своите популярни предавания Вивек Рамасвами. Защото „дълбочинната държава“ създава битка на Доналд Тръмп вътре в Републиканската партия с Ники Хейли. Мощното течение на неоконите залива и републиканците, и демократите. Понятието RINO (Republicans In Name Only, Републиканци само по име) се отнася предимно за републиканци като Ники Хейли.

Вероятно ще станем свидетели на неочаквани обрати в американската президентска надпревара съвсем скоро, още през първата половина на 2024 г. Не се наемам да правя конкретни прогнози. Обстановката в САЩ може рязко да се промени до ноември, когато са изборите. Ходовете на „дълбочинната държава“ са непрогнозируеми. Тя ще се стреми новият американски президент да бъде неокон-макси. Дали ще бъде от републиканците или от демократите е без значение. Не е важно какъв цвят е котката, важно е да лови мишки!

Възможно ли е наистина да бъде попречено на Тръмп да се яви на изборите и какви ще са последствията от подобен ход?

– Както споменах вече, всичко е възможно. Историята показва, че когато властовите центрове в САЩ имат сериозни проблеми с президент или кандидат-президент, те нямат скрупули да го застрелят. Примерите са достатъчно. Така или иначе страната вече е започнала да се дели на сини и червени щати. Тоест има някаква макар и малка вероятност в САЩ да тръгне процес на разпад. Лондон отказа да продължи търговското си споразумение с Вашингтон. И в момента британците подписват търговски споразумения с отделните американски щати. Защо? Генералното консулство на Великобритания в Калифорния рязко увеличи своя дипломатически състав, който е съизмерим с посолство в средно голяма държава. Нещо повече. Британските министри на финансите и отбраната посетиха в индивидуален порядък Калифорния. Може би британците наистина очакат САЩ да се разпаднат. И тогава всички американски щати, които имат търговски споразумения с Лондон… ще влязат в Британската общност. Никой не е отменял новата британска стратегия „Глобална Британия“. Британците се бият с американците за надмощие в англосаксонското ядро. Аз не си спомням някога британците да са правили нещо случайно и безсмислено.

Друго нещо много показателно! Националната гвардия на щата Тексас взе под свой контрол част от границата между САЩ и Мексико. Като забрани на федералната гранична служба достъп до въпросния участък. За времето, през което Джо Байдън беше президент, американската граница е била пресечена незаконно от 7 милиона емигранти. През декември 2023 г. по информация на Fox News на базата на американската гранично-митническа служба от Мексико към САЩ са влезли над 302 000 човека, което е исторически рекорд.

Ако следващият президент на САЩ е републиканец, как ще се отрази това на политиката на страната във вътрешен и външен план?

– Ако следващият президент на САЩ е републиканец от типа на Ники Хейли (RINO), то няма да има някаква промяна във вътрешната или външна политика на Америка. През 2016 г. предсказах един месец преди изборите, че Доналд Тръмп ще бъде избран за президент. Никой не вярваше, че Хилъри Клинтън ще загуби. Сега не ми се иска да вярвам, че Доналд Тръмп няма да бъде допуснат да се нанесе отново в Белия дом. Но срещу него е изправена „дълбочинната държава“ с цялата си мощ. Как и дали ще бъде неутрализиран мога само да гадая.

А, ако отново Джо Байдън или друг демократ заеме поста президент на САЩ, какво можем да очакваме?

– Не мисля, че Джо Байдън ще бъде преизбран. Медиите спрягат Мишел Обама като дублиращ кандидат. Но това засега са само спекулации. Хилъри Клинтън вече е в доста напреднала възраст и едва ли на стари години ще повтори „подвизите“ на Нанси Пелоси. Продължава интригата около кандидатурата на Робърт Франсис Кенеди. Редица коментатори не изключват той да си избере за вицепрезидент известната като консервативен политик и загадъчна Тулси Габард. Според някои тя има отношение към Илюминатите. Тулси Габард в своите публични изяви защитава позиции, които плътно се доближават до тези на Робърт Кенеди. Но предполагаемата електорална връзка Кенеди-Габърд е само екзотична хипотеза. И двамата не са любимци на „дълбочинната държава“. Не изключвам да се появят в последния момент нови фигури. Вече и времето притиска демократите. До 3-4 месеца нещата трябва да се изяснят. Джо Байдън и досега се ползва просто като име, взето на франчайзинг от „дълбочинната държава“. Да не забравяме, че става въпрос за един много възрастен мъж, който бърка съпругата си със своята бълдъза.

Иначе от демократите можем да очакваме това, което виждаме в момента и което е толкова характерно за тях. Войната в Украйна ще бъде използвана докрай за изтощаване на ресурсите на Руската федерация, след което демократите окончателно ще предадат управлението на Киев на британците, ако изобщо все още има някакъв Киев, който би могъл да се управлява. Демократите ще влошат икономическото положение в САЩ, както и политическия, и икономическия климат в целия свят. Тъкмо това ни причиниха през последните четири години.

Ако републиканец спечели вота, ще се промени ли политиката на САЩ към Европа във военно и търговско отношение? Съответно и към войната в Украйна? Ще я „завещаят“ ли на ЕС?

– Американската външна политика винаги е била приложна геополитика. Демократите и републиканците са предлагали само различни пътища за постигане на крайната цел. А тя винаги е била глобален американски хегемонизъм. Тази постановка бе в сила особено в епохата, когато САЩ бяха безспорен световен лидер и разполагаха с палитра от политически, икономически и военни инструменти за постигане на своята стратегическа цел. Днес потенциалът на САЩ не позволява демократите или републиканците да разработват различни тактики за постигане на крайната цел. Днешният военен, промишлен и политически потенциал на Вашингтон е ограничен и това принудително унифицира основните тактики в политиките на двете партии. Преди имахме една стратегия, но две тактики. Днес една стратегия и една тактика.

Все пак двете политически партии в САЩ са реално две фракции на една и съща партия. Партията на едрия финансов капитал. Независимо кой ще седне в Белия дом, САЩ напускат Европа. Нямат ресурс да останат.

Вашингтон ще съсредоточи в Америка и Югоизточна Азия. Естествено, чак след като Старият континент бъде окончателно ограбен и опустошен от американците. Украйна е само един тактически резерв в геостратегията на Вашингтон срещу Москва. И този резерв се жертва до изчерпване. Реално към днешна дата няма такава държава като Украйна. Театралното шапито на комиците от „Студио Квартал 95“ с основен артист Зеленски в Киев е пред окончателно закриване. Даже Верка Сердючка (украинска чалга) няма да спаси Незалежната със своята песен „Все будет хорошо“ на суржик (дива смесица от руски и украински).

Вие сте прав! Случаят „Украйна“ вече се прехвърля на издръжка на европейските съюзници на САЩ. Германците ще трябва да поемат основното финансово бреме, при това за сметка на нарастващия социален взрив в страната. Европейците със своя неадекватен и самоубийствен ангажимент към Киев си организират продължителни неприятности. А България в състава на НАТО и ЕС се вписва отлично в описания по-горе пейзаж. Американците имат едно много силно качество. При промяна на обстановката реагират моментално, те са реактивни. Не са инерционни. Американците очевидно вече разбират какво се случва в Украйна. И променят своята политика към Киев. Методично и без много шум си създават условия да се оттеглят и да оставят Незалежната на европейците. Те да й плащат масрафа.

Днес годишният военен бюджет на САЩ е около 900 млрд. долара. Заедно с допълнителните разходи по направления в други министерства, които имат отношения към отбраната, разходите извън официалния военен бюджет са 1,5 трилиона долара. Парите са огромни, но има недостиг на военен персонал. Преди броени седмици самолетоносачът „Джералд Форд“ се завърна в Норфолк от региона на Близкия Изток. Имаше разнопосочни коментари. Екипажът на самолетоносача бе недоокомплектован с 800 човека. До края на тази година в американската армия ще има 452 000 войника на активна военна служба. Това е най-ниското ниво от 1940 г. В американските медии изведнъж започна да се лансира тезата, че Русия е готова за мирни преговори, въпреки че изглежда съвсем нелогично руснаците да спрат хода на войната точно когато напредват, а и точно преди изборите за президент. Да, през последните дни наблюдаваме как от американска страна се полагат огромни усилия да се замразят бойните действия на фронта в Украйна. Какво се случи? На 29 декември, 2 януари и 8 януари руската армия изстреля три масирани вълни с хиперзвукови ракети „Кинжал“. Целите бяха индустриални и военни обекти. Включителноинсталации за ПВО, неотдавна доставени от НАТО. Около 1/3 от украинската ПВО е доставена от НАТО. Приказките на Киев, че руските ракети масово се свалят от западните ПВО-системи се оказаха пълен блъф. Изглежда, че нито една ракета „Кинжал“ не е била свалена. Пълният провал на американските зенитно-ракетните системи „Пейтриът“ срещу ракетите „Кинжал“ е абсолюютна катастрофа за САЩ. Да не говорим, че още руснаците не са започнали да атакуват масово с ракети „Циркон“, които е още по-трудно да бъдат прехванати.

Белият дом се опитва да накара руснаците да приемат американската формула за замразяване на сраженията. Проблемът е, че САЩ не предлагат платформа за започване на преговори, а документ за капитулация на Русия. В сегашната ситуация това е практически невъзможно. Москва няма да приеме американската оферта. Което означава, че няма реални предпоставки за спиране на войната в Украйна.

Какви ще са следващите ЕП и ЕК на фона на все по-засилващото се влияние на крайнодесни партии в Европа?

– Изборите за ЕП този път ще са от особено значение за бъдещето на ЕС. Защото се вижда, че ЕС няма да оцелее още дълго в сегашния си вид. Евросъюзът макар и неофициално отдавна е на две скорости и аутсайдери като България все повече унизително ще подтичват, ще приклякат, ще се налага да правят все по-големи и по-безобразни компромиси, за да получат подкрепата на държавите от Централна Европа по какъвто и да е въпрос.

Брюксел след началото на руската операция в Украйна навлезе в твърде объркан период, което ясно разкрива, че конструкцията на ЕС е неадекватна за днешната абразивна международна обстановка. Цивилизационните шевове вътре в Евросъюза са обтегнати до скъсване. Центробежните сили се засилват.

След евроизборите ЕП вероятно ще се измести малко надясно. Но едва ли тази промяна ще представлява устойчиво мнозинство. По принцип 2024 г. ще очертава трудна за лявоцентристките и зелени партии в Европа. Президентът на ЕК Урсула фон дер Лайен вярва, че ще бъде повторно назначена. Нейният проблем е, че след 2019 г. има промени в националните правителства, които ще окажат влияние върху състава на Колегията от комисари и политическия дневен ред. Урсула фон дер Лайен е най-удобният вариант за сегашния европейски елит както и за европейската геостратегия на американците. Тя има подкрепата на Шолц, но няма безусловната подкрепа на Макрон. Френската подкрепа не е гарантирана. Ако Урсула фон дер Лайен не бъде преизбрана, то има готов заместник, който ще свърши същата работа. Марио Драги, бивш италиански премиер и шеф на ЕЦБ загрява по тъча. Ключов орган, който формира политическия цикъл е Европейския съвет (състои се от ръководителите на правителствата на страните – членки). Той отговаря за избора на следващия президент на Комисията и ред други ключови назначения. Избраните членове на Комисията влияят съществено на дневния ред. Затова големите игри са в Европейския съвет. В него се водят важните политически преговори и се правят „политическите сделки“. И те са неразделна част от процеса за назначаване на президента на Комисията и членовете. Европейският парламент също притежава значително влияние върху дневния ред, но той се формира от Съвета. Прогнозите са, че през 2024 г. Европейският съвет ще бъде далеч по-фрагментиран от този през 2019 г. Редица по-десни партии ще получат по-голяма тежест в няколко европейски страни. На юлските избори миналата година в Испания крайнодесните показаха, че са слабички. Но испанският случай е по-скоро резултат от национални фактори, а не е общоевропейска тенденция.

Приключва ли окончателно войната в Украйна през тази година?

– Събитията на територията на бившата УССР са част от гигантската Трета световна хибридна война и нейната кинетична проекция (класически военни сражения). А тя не започна на 24 февруари 2022 г. Папата твърди, че Третата световна хибридна война е започнала през 2013 г. Не смея да му опонирам защото съм далеч по-малко информиран от него.

Битката между колективния либерален Запад и консервативния глобален Юг тепърва ще става все по-мащабна. Тази година сраженията между НАТО в лицето на украинската армия и военните сили на РФ могат да затихнат само ако в Русия западната агентура организира повторение на Феврурската революция от 1917 г. Но трябва да се появят новите руски Керенски и Корнилов. Британците имат богат исторически опит при организирането на подобни промени в Русия, създадени професионално in vitro. Още от времената на цар Иван Грозни.

Считам, че се създават определени предпоставки НАТО да се включи във войната срещу Русия директно поради предстоящата кончина на проксито Украйна. Засега виждам само как САЩ са готови да жертват в своята геостратегия срещу Русия всички свои „стратегически съюзници“, но избягват стриктно директен въоръжен сблъсък с Москва. През последните месеци формулата „Зеленски е марионетка на ЦРУ и МИ-6“ не работи. Зеленски предвид своето отчайващо и унизително положение започна да проявява самостоятелни инициативи. Опитва се с позволени и непозволени средства да въвлече във войната срещу Русия не само Полша, но и САЩ и Великобритания. От манипулируем Зеленски прави неистови усилия да се превърне в манипулатор. И в известен смисъл успява.

Преди години и Осама бин Ладен се изоглави в един момент. От агент на ЦРУ са превърна в бясно куче, което започна да хапе своите куратори.

Как това ще промени дипломатическите и търговските отношения между европейските страни и Русия? Очаквате ли размразяване?

– Дипломатическите и търговски отношения между европейските страни и Русия са сериозно разрушени. Ако някой очаква да бъдат напълно възстановени след капитулацията на Киев, то той е трогателно наивен и не е разбрал какво се случи през последните две години. Битката между Русия и съюзници срещу САЩ и съюзници е екзистенциална. Можем да говорим за нова страница в международните отношения едва когато една от двете страни се признае за победена. Всякакви временни замразявания на сегашния глобален конфликт са само прелюдия към следващия още по-мащабен сблъсък.

Размразяване няма как да има, защото в момента наблюдаваме точно обратното. Поредица от замразени конфликти по света се размразяват методично и регионалните фактори се опитват да ловят в тях риба в мътна вода. Естествено в тяхна полза.

Възможно ли е разрастване на конфликта в Близкия Изток? Или войната Израел-Хамас в ивицата Газа ще приключи скоро?

– Въпросът Ви е в десятката. Точно конфликтът в ивицата Газа започва да придобива зловещи контури. От въоръжен сблъсък между Израел и Хамас драмата се превърна в цивилизационна и глобална. А това не вещае нищо хубаво не само за Близкия Изток. Мисля, че нападението на американците и британците срещу хутите от Йемен даде начало на процес, който може да се превърне в световна война. Англосаксонците удариха по тази част от йеменската територия, която се контролира от хутите. Интересно е да се знае, че ударите не са обсъждани в американския Конгрес. За ООН е безсмислено да говорим. Международните институции са абсолютно бутафорни в случая. Трябва да имаме предвид, че хутите не са субект на международните отношения. Движението „Ансар Аллах“ е класическо иранско прокси. В случая англосаксонците продължават да изучават търпението на Техеран. Американците удариха с ракети „Томахоук“ 73 точки в 16 цели.

Самите удари бяха по-скоро ритуални. Резултатите са следните: от 3 до 5 загинали и 6 ранени. Други източници твърдят за под 200 човека убити. Реално англосаксонците развързаха ръцете на иранците. Най-вероятно шиитските въоръжени формирования в Ирак и Сирия ще атакуват американските бази на тяхна територия. Нещо, което и без това правят успешно до този момент. Хутите са готови да мобилизират от 4 до 6 милиона души. Американските и британски кораби и подводници в Червено море, а и не само там стават легитимни военни цели за движението „Ансар Аллах“.

Конфликтът в Близкия Изток има фазов характер. Първа фаза, Хамас провокира ЦАХАЛ. Втора фаза, вкарване на ЦАХАЛ в Газа, където израелската армия понася тежки загуби. Трета фаза, блокиране от хутите на корабоплаването в Червено море. Четвърта фаза, въвличане на англосаксонците в бойни действия.

Ако се вгледаме по-внимателно, се вижда, че реално американците ще трябва да водят войните. Британците нямат сериозен военен ресурс, но могат да „дават акъл“ на янките… по навик. Върви в пълен ход разпиляването на военните ресурси на Пентагона. И в четирите фази се наблюдава „британска следа“.

Все повече се говори за потенциална война между САЩ и Китай. Вие как се отнасяте към подобни твърдения? Ако се случи подобен военен конфликт, как ще се отрази на света не само в икономически план?

– Вие сте прав! Все повече се говори, но това не означава, че реално сме на прага на война между САЩ и Китай. Вероятността за въоръжен сблъсък между китайци и американци не е много голяма. Публично Китай е противник №1 на САЩ, но това е само мит. Основен противник на Вашингтон е Москва. По една много проста причина. Русия е единствената страна в света, която всеки един момент може да унищожи с военни средства САЩ. Руският ядрен потенциал е огромен и неговите носители се намират в перфектно техническо състояние. Китай има амбициозна военна програма, заделя за нейното реализиране значителни финансови, технически, научни и човешки ресурси. Но Пекин може да догони и надмине във военната сфера Вашингтон едва след десетина години. Чак тогава може да се твърди, че Китай ще се превърне в противник №1 на САЩ.

Може ли да се твърди, че днес Китай е не само доминиращ икономически, но и политически фактор в света?

– Определено! След идването на власт на Си Дзинпин Китай постепенно се раздели със своята роля на обект в международните отношения. Китай през последните десетина години се суверенизира и се превърна в незаобиколим фактор в глобалната политика. Пекин си извоюва правото да бъде обективен посредник в международните конфликти. Миналата година благодарение на китайската дипломация бяха урегулирани отношенията между Иран и Саудитска Арабия. През следващите години би трябвало да разглеждаме Русия и Китай като едно цяло. Владимир Путин и Си Дзинпин са гаранти за плътното, динамично и всеобхватно сътрудничество между двете страни. Връзката между Пекин и Москва е екзистенциална и за двете страни. Задно Русия и Китай могат да доминират в света. И това е очевидно.

Всичко, което казахте до този момент, означава ли, че сме свидетели на започнала смяна на геополитическите оси на влияние?

– Светът отдавна не е еднополюсен. САЩ вече не са абсолютен глобален хегемон. Те се борят на живот и смърт да останат все пак доминиращ фактор в света. Светът днес не е двуполюсен. Той е многофакторен. Това позволява на редица регионални фактори да си спомнят за своето имперско минало и да се опитват да се върнат сред глобалните играчи. Най-релефно в това отношение се изявяват Великобритания и Турция. Индия, Бразилия, ЮАР и други също имат своите амбиции. Анкара и Лондон периодично съгласуват своите усилия в определени региони. Когато имат съвпадение на интересите. Например в Средна Азия.

Но в британо-турските отношения има една непреодолима пречка. Лондон в исторически план гледа на турците от позицията на водещ от времената на Османската империя. Тоест гледа на Турция като на свой инструмент за реализиране на британската геостратегия в Близкия Изток и срещу Русия. Днес обаче Великобритания не разполага с ресурсите на Британската империя, а Турция на Реджеп Ердоган никога няма да се сгласи да разиграва комбинации с Лондон от подчинена и неизгодна позиция. Необходимо е да осъзнаем, че в момента върви остра схватка в англосаксонското ядро за надмощие. Британците загубиха своята водеща роля след Втората световна война. Сега се опитват да заемат отново водещи позиции. Да припомня! През XIX век британските колонии са разположени на пет континента. През 1919 г. Обединеното кралство управлява територии, които заемат 31 878 965 кв. км, което прави 22% от земната суша. За сравнение: СССР е заемал 22 400 000 кв. км. Разпадането на Британската империя е продължило 25 години. Но и днес не е приключило окончателно. САЩ заедно със СССР способстват за разпадането на Британската империя. На нейно място американците създадоха своята неоколониална империя Pax Americana. Великобритания формално се намира в състава на коалицията, водена от САЩ, но си води своя собствена игра, която има за цел да подкопае американската хегемония. Надеждата на британците е, че когато доминацията на САЩ се разпадне, те ще сформират свой собствен световен център, това ще бъде Британската общност в политически план и AUKUS във военен аспект. Активното участие на Лондон във всички големи конфликти по света е нож с две остриета. Може да успее да реализира своята стратегия „Глобална Британия“. Но е възможно да се разпадне и самото Обединено кралство.

А, къде е България в този сложен пъзел? Към кой лагер минаваме ние?

– България се намира в трагично положение. Нашата държава не е субект, а е обект в международните отношения. Понятието „суверенитет“ у нас е тотално изпразнено от съдържание. Ние нямаме ресурс да преминаваме от един лагер в друг. България е като куфар без дръжка. Където го сложат, там стои. Както казах по-горе САЩ елегантно се изнасят от Европа.

След като американците не успяха да наложат „своя свят“, изграден от техните правила, се ориентираха към хаотизиране на света. Целта е само САЩ да останат световен остров на стабилност. Който да привлича, капитали, производствени мощности, научни работници, технолози от целия свят. В България няма светлина в тунела. Като цяло българите са лишени от елементарна пасионарност. За разлика от гърци, турци, сърби и други балкански народи. Обърнете внимание! В Сърбия се провали подготвената от външни фактори класическа цветна революция. Александър Вучич и Ана Бърнабич проявиха смелост и решителност. Силовите структури останаха лоялни на управляващите. Сърбите са пасионарен народ. Излизат на улиците и показват своето неодобрение или одобрение. За разлика от нас, които сме невероятно апатични, безволеви и постоянно мрънкащи. По време на събитията в Белград се забелязваха интересни детайли. Основната организация срещу Александър Вучич бе поета от структури, контролирани от американците – мрежите на Сорос. Те работиха по документацията на Джийн Шарп. Властта в Белград бе атакувана и по линия на сръбските турбо-патриоти. Забелязва се едно разпределение на труда между американци и британци. Янките анимират НПО-структурите и ги финансират обилно. Британците се занимават с по-деликатната и сложна работа. Те манипулират турбо-патриотите, които по принцип притежават по-голяма разрушителна енергия. Фокусират потенциал в определен политически проект и го манипулират, като не му дават да надхвърли определени граници. При загуба на контрол го лоботомират. Единственият изход в момента за България е тотална смяна на всички днешни парламентарно представени партии в НС. Защото всички без изключение са марионетки на външни фактори.