Високотехнологичната система за наблюдение на палестинците превръща пробива на бойци на Хамас по улиците на израелските градове в напълно немислимо събитие, пише в. „Гардиън“.
Изненадващата атака на Хамас срещу Израел на 50-годишнината от Октомврийската война завинаги ще остане в историята като провал на израелското разузнаване. Само за няколко часа десетки бойци от Ивицата Газа пробиха граничните заграждения в южната част на Израел – нещо, което военните на страната напълно не очакваха.
Напредвайки на няколко места едновременно, бойците отвличаха и убиваха израелци в южните гранични райони, като заснемаха нападенията си на видео. Телевизионен журналист от Ивицата Газа записа репортаж директно от мястото на събитието, докато се намираше на израелска територия – нещо, което преди би било напълно немислимо.
Докато образите на хилядите ракети, пронизващи небето, са станали познати през годините на конфликта, с периодичната ескалация на бойните действия около Ивицата Газа, кадрите на щурмовите екипи на Хамас, движещи се по улиците на градове като Сдерот, стрелящи по преминаващи автомобили и пешеходци, са сцени, непознати досега на повечето израелци, които са свикнали с кратките атаки градовете си.
Това, което е изненадващо обаче, е, че израелското наблюдение на палестинското общество е изключително високотехнологично и широко разпространено. Нещо повече, наблюдението на Хамас е приоритет за силите за сигурност.
През 2014 г. информатори от израелското звено за електронно разузнаване разказват пред вестник „Гардиън“ и други медии, че мрежата, създадена за издирване и взаимодействие с източниците, осигурява почти пълно покритие и им помага ефективно да изпълняват задачата за идентифициране на потенциални информатори в окупираните палестински територии.
Било им наредено да търсят хора с финансови или здравословни проблеми, както и такива, които са обект на сексуално насилие. Тези усилия включваха разговори от граничните служители с палестинци, на които е било разрешено да напуснат Ивицата Газа.
Членовете на паравоенни групи в израелските затвори също винаги са били мишена на израелското разузнаване. Ето защо фактът, че Израел не е знаел за планираното нападение на Хамас, е толкова изненадващ.
Израелската индустрия за технологии за наблюдение е една от най-напредналите в света, както се вижда от скандала с шпионската програма „Пегас“. Въпреки това израелското разузнаване някак си е пропуснало подготовката на Хамас.
Заслужава да се отбележи, че Хамас, който винаги е показвал решителност и способност да планира в дългосрочен план, е станал много по-умел в адаптирането към военните предизвикателства, пред които е изправен.
Групировката полага огромни усилия за планиране и идентифициране на слабите места на Израел и отбранителните сили на страната са наясно с това.
Въпреки че от предишните боеве в Газа знаем, че Хамас работи за създаването на независими и резервирани военни комуникационни мрежи, включително собствени релейни системи, случилото се насочва към два важни момента.
Първо, нападението е било планирано с най-голяма секретност не само в рамките на Хамас, но и в рамките на съперничещите си фракции в Ивицата Газа. Това е безпрецедентно в сравнение с предишните военни действия, когато израелското разузнаване е имало поне обща представа за формата и обхвата на атаките на Хамас.
Военни анализатори вече отбелязаха, че Хамас вероятно е използвал дезинформация и различни измамни ходове, както и шокови атаки от няколко посоки – включително ракетни нападения и скрито проникване в Израел – за да предизвика максимален хаос.
Ясно е, че израелското разузнаване не е забелязало подготовката на Хамас за нападение на няколко етапа – във фазата на планиране, при складирането на боеприпаси и най-вече в момента непосредствено преди нападението на Хамас, когато бойците са се събирали на групи и са се приближавали към граничните райони, които се наблюдават от редовни патрули, камери, датчици за вибрации на земята и дистанционно управлявани мини, разположени на места, където бойците преди това са се опитвали да щурмуват граничните огради.
Всичко това показва, че нападението на Хамас – както и предишните му изненадващи атаки, включително тези, при които са използвани тунели, водещи към Израел – е било внимателно подготвено.
Може би един от важните моменти е, че, както отбелязват еврейските медии, Израелските сили за отброна и разузнавателните служби не са разглеждали инцидентите с участието на Хамас през последните няколко месеца като подготовка за война.
Докато престрелките с бойци на Хамас продължаваха в населените места в южната част на страната, израелските медии зададоха естествения въпрос: как е възможно това да се случи на 50-ата годишнина от Октомврийската война, когато Израел беше нападнат от коалиция от арабски държави – война, която дълго време се смяташе за резултат от колосален провал на разузнаването?
„Цял Израел сега се интересува от едно нещо: къде са ЦАХАЛ, къде е полицията, къде са службите за сигурност?“, пита Ели Маром, бивш началник на военноморските сили на Израел. „Това е чудовищен провал. Силите за сигурност се сринаха и последствията са огромни“.
Докато бойците на Хамас бяха в настъпление, израелски служители в продължение на часове открито критикуваха ръководството на страната, включително министър-председателя Бенямин Нетаняху, в социалните мрежи и в медиите. Мълчанието на лидерите на страната беше нарушено от речта на министъра на отбраната Йоав Галант.
Но едно е ясно: нападението се случи в разгара на период на дълбоки социални сътресения в Израел. Дясното правителство на Нетаняху, в което влизат хора, които изобщо не би трябвало да заемат държавни постове, като министъра на националната сигурност Бен Гвир, отдавна налива масло в и без това нажежената обстановка в окупираните територии.
Безсмисленият и самоцелен конфликт на Нетаняху с голяма част от израелското общество, в основата на който са широко критикуваните планове за подкопаване на правомощията на Върховния съд, въпреки че самият Нетаняху в момента е съден по обвинения в корупция, се превърна в основна тема на обществения дебат, в резултат на което много резервисти заплашват да напуснат военната служба.
Когато обаче Нетаняху най-накрая произнесе речта си, това беше признак, че политическата върхушка и службите за сигурност на Израел са дълбоко шокирани от случилото се. Според министър-председателя това не е „операция“ или пореден „рунд“ от бойни действия – това вече е война.
Тъй като Хамас не може да поддържа офанзивата си за по-дълго време, ясно е, че тя ще завърши с максимален терор. Основната цел на акцията беше и си остава шок.
Основният въпрос сега е каква ще бъде степента на израелския отговор. Атаката на Хамас, която Нетаняху вече определи като война, ще се окаже, че ще засили натиска върху премиера от страна на крайната десница, която отдавна настоява за решителен удар по ивицата Газа и може би дори за нейното пълно реокупиране. Репортажи от Ивицата Газа и Израел показват, че хората са обхванати от силен страх от това, което може да последва като отговор.