Забравете „Pax Americana“. Еднополюсният момент, тази кратка интерлюдия, в която Съединените щати властваха, приключи. Възходът на Китай, съчетан с нарастващото недоволство от ръководения от Америка международен ред, основан на правила, постави началото на нова ера: многополюсен свят с множество центрове на сила, които се борят за влияние.
Тази динамична промяна изисква нова външнополитическа стратегия от страна на всички държави. Навлиза многостранното обвързване – стратегически отговор на тази нова многополярна реалност, който включва държави, които създават партньорства отвъд идеологическите и геополитическите различия, за да прокарват своите национални интереси. За разлика от твърдите съюзи от Студената война, многостранното обединяване включва стратегическа гъвкавост, която дава възможност на държавите да се справят със сложността на един многополюсен свят. Тези партньорства често са специфични и непостоянни, което позволява на страните да си сътрудничат с различни велики сили в зависимост от контекста.
Например една нация може да си партнира със САЩ по въпросите на регионалната сигурност, като същевременно създава икономически връзки с Китай. Тази способност за адаптиране гарантира, че националните интереси на дадена страна са приоритизирани – ако сътрудничеството с определена сила стане вредно, тя може да промени фокуса си и да потърси партньорства другаде.
Този подход е особено привлекателен за средните сили. Тези държави, с нарастващо влияние, но не и с глобалния обсег на суперсили, могат да използват стратегическата си тежест, за да извлекат ползи от различни партньори в многополюсната система; те могат да осигурят жизненоважни ресурси, да разширят своите икономически възможности и да упражняват по-голямо влияние на международната сцена. По същество многостранният подход позволява на средните сили да играят на няколко фронта, увеличавайки стратегическите си ползи в рамките на многополюсен пейзаж.
Близък изток
Близкият изток се променя драматично под влиянието на многостранното обвързване. Някога регионът се определяше от твърда система от съюзи, водена от САЩ, но възходът на Китай пренаписва сценария. Силна илюстрация на тази трансформация е неотдавнашният успех на Китай в посредничеството за размразяване на отншенията между регионалните съперници Иран и Саудитска Арабия. Това безпрецедентно дипломатическо постижение подчертава трансформиращата сила на многостранното обвързване, тъй като традиционните съюзници вече не са обвързани с твърди геополитически връзки или предишно членство в даден блок, а са свободни да осъществяват партньорства въз основа на конкретни интереси.
Последствията за Близкия изток са дълбоки и потенциално проправят пътя за по-стабилен регионален ред. Виждаме това с начина, по който Саудитска Арабия, дългогодишен американски съюзник, задълбочава икономическите връзки с Китай за инвестиции и диверсификация, далеч от зависимостта от петрола, като същевременно запазва отношенията си в областта на сигурността със САЩ. По подобен начин държави от Персийския залив като Обединените арабски емирства развиват партньорства както с Китай, така и с Русия, търсейки икономически възможности и дипломатическа подкрепа по регионални въпроси. Това многостранно обвързване позволява на тези държави да се ориентират в сложността на многополюсния свят и да гарантират интересите си в рамките на новата динамика на силите.
В Югоизточна Азия страни като Виетнам и Индонезия отдавна поддържат балансирани отношения между САЩ и Китай, но нарастващата категоричност на Китай в Южнокитайско море предизвика преоценка. Виетнам, въпреки своята комунистическа идеология, засили отбранителните си връзки със САЩ, като същевременно поддържа икономически отношения с Китай. Междувременно Индонезия се стреми да запази своя неутралитет, но също така участва в съвместни военни учения както със САЩ, така и с Китай. Тази стратегия за многостранно обвързване позволява на тези страни да се предпазят от китайското господство, като същевременно си осигурят достъп до жизненоважни пазари в условията на многополюсен икономически пейзаж.
Нарастването на многостранното сътрудничество в рамките на многополюсния свят предоставя както възможности, така и предизвикателства за международния мир и сигурност. От една страна, той предлага по-нюансиран подход към глобалните предизвикателства. С разпръскването на силата между многобройни участници вземането на решения става по-малко централизирано и по-чувствително към специфичния регионален контекст. Това дава възможност за решения, съобразени с уникалните нужди на всяка ситуация, а не за универсален подход. Многостранното обвързване може също така да стимулира сътрудничеството между бивши съперници по отношение на общи заплахи като изменението на климата или пандемиите, като насърчава държавите да си сътрудничат за намиране на решения въпреки предишните геополитически различия.
От друга страна, ерозията на ясно очертаните геополитически блокове крие потенциални рискове. Международният ландшафт може да стане по-променлив и непредсказуем, което ще затрудни предвиждането на действията на държавите, които вече не са обвързани с твърди съюзи. Тази изменчивост може да засили съревнованието за влияние между големите сили, което може да доведе до прокси-конфликти и засилване на регионалното напрежение. Липсата на стабилни съюзи може да затрудни координирането на отговорите на глобални кризи; постигането на консенсус за справяне с голяма криза може да стане по-труден процес.
Възходът на многостранното обвързване налага фундаментална промяна в начина на провеждане на международните отношения. Големите сили трябва да преминат от нагласа за съревнование с нулев резултат към нагласа, която способства за създаването на по-гъвкави рамки, отчитащи опасенията на по-широк кръг участници, а не само на традиционните съюзници, за да се осигури стабилност и да се навигират сложните условия на многополярността.
Международните институции също се нуждаят от адаптиране. Укрепването на регионалните организации може да осигури важни платформи за диалог и сътрудничество по въпроси от общ интерес. Насърчаването на диалога отвъд геополитическите разломи, дори между бивши съперници, става от съществено значение.
Успехът на многостранното сътрудничество в укрепването на мира и сигурността се основава на деликатен баланс. Макар че засилването на сътрудничеството отвъд геополитическите различия е от решаващо значение, за регионалните и глобалните велики сили е също толкова важно да установят и поддържат стабилен баланс на силите, тъй като неконтролираното господство на всяка една сила – или дори стремежът към регионално или глобално господство – може да породи нестабилност.
Ключът е в поддържането на равновесие. Големите сили могат да допринесат, като участват в стратегически диалози, насърчават инициативи за регионална сигурност и избягват действия, които накланят везните към едностранно предимство. Това не изключва конкуренцията, а просто гарантира, че тя се осъществява в рамка, която приоритет на мирното съжителство.
Успехът на многостранното сътрудничество зависи от ангажимента за стратегическа гъвкавост и от нюансираното разбиране на националните интереси. Великите сили трябва да дават приоритет на действия, които спомагат за стабилно равновесие, като избягват едностранни маневри, които биха могли да предизвикат регионално напрежение или да разпалят прокси-конфликти. Като възприеме тази нова динамика и работи съвместно в рамките на взаимното уважение, международната общност може да се възползва от промяната на многополярността, за да създаде по-мирен и проспериращ световен ред.
Времето на господството свърши, настъпи времето на стратегическото балансиране.
За автора: Андрю Латам е професор по международни отношения в колежа „Макалистър“ в Сейнт Пол, щата Минесота, старши сътрудник в Института за мир и дипломация и нещатен сътрудник в мозъчния тръст „Defense Priorities“ във Вашингтон.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски