Не искам да обиждам корпорацията на политолозите, но когато ме наричат политолог, меко казано е почти обида, защото политологията като цяло и в частност политологията у нас е много конкретно нещо. У нас политологията е основно поле на бивши филолози, географи и специалисти по научен комунизъм. Сред политолозите има много умни хора, но колкото по-умни анализатори са те, толкова по-малко са политолози. Както е известно, от нищо не става нищо.
Никога няма да забравя как преди около 15 години един известен политолог, йезуит, дойде в РГГУ, за да изнесе лекция, и цялата ни московска политологична общност се втурна към него с въпроса: кои съвременни политолози трябва да прочетеш, за да станеш политолог? Той се ухили, погледна и каза: „За да си политолог, трябва да знаеш три неща: антична философия, средновековна теология и нова европейска философия. Всичко останало вече няма значение.” Те се натъжиха.
Тогава, когато седяхме в кабинета ми, той каза, че за съжаление и днешните политолози на Запад не отговарят на тези качества. Говорейки сериозно, политологията сред социалните науки е дисциплината с най-ограничен потенциал. В действителност истинската власт е тайна власт. Политическата наука, както се е формирала през ХХ век, изучава пяната, повърхността, това, което е позволено от господарите на историята, както е казал Дизраели, когато е нарекъл тази прослойка, т.е. изучава как са гласували хората, какво е политическото поведение. Добре известно е, че не е важно как са гласували хората, а как са се отчели, но политическата наука не се занимава с това, така че, моля ви, не ме наричайте политолог.
Не само ние, но и световната система преживява смутни времена, преломни моменти. Капитализмът наистина диша тежко. За това говори например Атали. И наистина, тази система си отива. И не защото се разпада по начина, предвиден от Маркс. Тя се разпада по различен начин, просто си е свършила работата. А на нейно място хората, които я разрушават, се опитват да построят нещо друго, но процесът постоянно излиза извън контрол. И в това е страхът и красотата на историята.
Това означава, че живеем във време на криза тип матрьошка, т.е. нашата криза е вътре в европейската криза, а европейската криза е вътре в световната криза. И тъй като тези кризи невинаги съвпадат в своите фази, това създава напълно объркваща и сложна ситуация.
Първо. Когато говорим за Ротшилд и Рокфелер, това са относителни понятия, защото зад Ротшилд стои определен клъстер и зад Рокфелер също стои определен клъстер. Да, целият ХХ век е борба между тези клъстери и Рокфелерови, грубо казано, спечелиха две световни войни срещу Ротшилдови, защото Рокфелерови играеха и на двете страни, а Ротшилдови – почти само на едната и в това отношение всичко е вярно. Но не бива да преувеличаваме степента на противопоставяне между тези групировки. Да започнем с това, че Рокфелерови са реалната икономика, а Ротшилдови – финансите, т.е. съществува зона на разминаване на интересите. И въпреки че Рокфелерови са много активни в укрепването на позициите си там след създаването на системата на Федералния резерв, ситуацията не е толкова проста.
Едно нещо, което трябва да се вземе предвид, е, че между членовете на първите 20 клана, които наистина принадлежат към прослойката, наречена от Дизраели „господари на историята“, съществува нещо като воднисто примирие: врагът никога не е довършен. Те довършват новопостъпилите от втората стотица, като Кенеди например, чието семейство беше наказвано три поколения за това, че скочи толкова високо и по начин, който не трябваше да го прави.
Той демонстрира, че ще играе по собствените си правила и това завърши много, много зле за него, а за да няма изкушения, семейството му във второ и трето поколение също беше наказано.
Съветският съюз беше много внимателен към гледната точка както на Рокфелер, така и на Ротшилд. Освен това, от края на 60-те години на миналия век именно Рокфелерови и техните структури, като Римския клуб и Тристранната комисия, успяват да привлекат съветския елит по такъв незначителен въпрос като екологията. Но Рокфелер бяха много активни в консолидирането на позицията на определен сегмент от съветския елит като елемент от световната система. Поне бяха на видно място. Някак си мисля, че Ротшилдови са направили същото, само че много по-прикрито. Никога няма да разберем цялата истина. Между другото, Громико веднъж каза, че ако светът знаеше цялата истина за международните отношения, щеше да се взриви. Естествено, мисля, че е имало постоянни контакти по различни линии между съветското правителство и Рокфелерови, между съветското правителство и Ротшилдови.
Съветското ръководство далеч не винаги е било готово за челен сблъсък както с Рокфелерови, така и с Ротшилдови, а предпочита да се договаря с тях. Рокфелерови и Ротшилдови направиха същото. Съгласни сме по най-основните въпроси. Например за цената на диамантите. По-добре е да се споразумеете. Светът работи по този начин. По това време Съветският съюз беше субектът, с който се сключваха споразумения. А през 1995 г. Клинтън, говорейки пред началниците на генералните щабове през октомври 1995 г., каза, че „ще позволим на Русия да бъде, но няма да й позволим да бъде велика сила“. И САЩ следваха този принцип. Кой можеше да си представи през 1985 г., че 10 години по-късно американският президент ще може да говори такива неща за Русия, правоприемника на Съветския съюз. Но 10 години по-късно ситуацията се промени.
През втората половина на 40-те години, след края на Втората световна война, на Запад се появява нова хищническа фракция на буржоазията: корпоратокрацията. За разлика от държавния монополистичен капитал, който беше готов да съществува съвместно със Съветския съюз, тази корпоратокрация имаше глобален характер и проникна навсякъде. След като Съветският съюз рязко увеличи търговията с петрол в края на 50-те години, у нас се появи номенклатурен слой, както и свързаните с него британски и сенчести капитали, които бяха насочени към интегриране в световния пазар.
Тоест, това беше съветският сегмент на корпоратокрацията. И това беше свързано не само с петрола, но и с по-широкия процес на интеграция в световната система. Важни етапи, 1956 г. – провъзгласяването от Хрушчов на доктрината за съвместно съществуване на държави с различни системи, 1961 г.- новата програма на КПСС. Именно тази прослойка се съюзи със западния капитал и срина Съветския съюз. Нефтът изигра много важна роля, но не само нефтът, а и класовите интереси.
Тъй като светът е един, можем да кажем, както каза героят от филма „Служиха двама другари“: нека не се радват белите копелета, ние ще умрем днес, а те ще умрат утре. Всички ще изпаднат в криза: и САЩ, и Европа, и Китай. Колкото и парадоксално да изглежда, виждам това като огромна възможност за Русия. Факт е, че както показва историята, Русия изскача от исторически капани по време на европейски и световни кризи.
След Смута от началото на 17 век можехме да бъдем хванати с голи ръце. Когато Михаил Романов става цар, а по закон Владислав беше цар, на Владислав му липсваха 1-2 хиляди души, за да го изхвърли от Кремъл. Въпреки това, тъй като Европа беше заета с Тридесетгодишната война от 1618 до 1648 г., тя нямаше време за нас. А когато Европа се събуди, ние вече бяхме толкова силни, че най-малкото можехме да победим поляците. Същото беше и след реформите в Петър, които представляваха квазисмут и които унищожиха страната – ние също можехме да бъдем превзети с голи ръце.
Но Европа воюва за испанското наследство, за австрийското наследство и когато приключва тези войни, Русия, която е получила пространство да диша, вече е набрала толкова много сили, че може да победи Фридрих II. За първи път нашите казаци преминават през Берлин по време на Седемгодишната война и на града му е необходима около година, за да се възстанови. Т.е. „нашите казаци минават през Берлин“ е Седемгодишната война.
След гражданската война Русия можеше да бъде превзета с голи ръце, защото, както каза Фрунзе, беше необходимо да се разпусне тази тълпа, Червената армия, а въстанието на Антонов беше потушено от международни бригади, а не от войници на Червената армия и не само защото руснаците не искаха да убиват руснаци – това е лирика. В Европа имаше 500 хиляди белогвардейци, готови да се бият, но Европа не се интересуваше от нас: в Европа се биеха американците, британците – срещу германците, британците – срещу американците, Ротшилдови – срещу Рокфелерови. И ето че в условията на тази криза беше направен пробив – отборът на Сталин измъкна страната. Тоест Русия има добър опит в изскачането от историческите капани в условията на криза.
Но за да излезеш от кризата са нужни две неща: воля и разум. Волята е да разбиеш противника на парчета, а разумът – да знаеш как да го направиш. Т.е. трябва да имаш реална представа за света, за да контролираш информационните потоци на съвременния свят, то това е необходимо условие за победа.Ако в едно общество има 7-8% от хората, които социолозите наричат модален тип личност, те повличат след себе си и всички останали. Ние нямаме тези 8%. Злата ирония на историята е, че модалният тип личност се развива само в условия на криза; кризата калява този тип личност. В това отношение кризата може да работи както със знак плюс, така и със знак минус, просто трябва да сте подготвени за това.
Западният елит планира да излезе от глобалната криза чрез разделяне на руския пай, руските ресурси и най-важното – руското пространство. Работата е там, че в контекста на предстояща геоклиматична катастрофа Русия, т.е. Северна Евразия. Нашето парче земя със сигурност е лакомство за много, наистина много хора. Гражданката Олбрайт вече е казвала това, че руснаците имат твърде много територия.
Между другото, нашата пета колона, която припява на Запада, също казва, че защо ни е нужна територията на изток от Урал, нека я раздадем – нека световната общност да се заеме с нея, ние не можем. Световната общност са транснационалните корпорации, тези, които вече съсипаха и замърсиха половината свят. Сега те ще продължат съществуването си на наша територия. Има и още нещо. Факт е, че според демографите критичната маса от населението, която е в състояние да удържи нашата територия, е 70 милиона души. Затова, когато Тачър, Мейджър и други казаха, че 30 милиона са достатъчни, 50 милиона са достатъчни, 15 милиона са достатъчни, те много добре знаят, че това означава, че тази територия ще бъде населена от някой друг. Говорим не само за нашите ресурси, но и за нашата територия и това е сериозно нещо.
Трябва да имате истински информационен поток, който да контролирате. Живеем в епоха на мрежови войни. Една важна специфика на тази епоха е, че информационната сфера се поставя под контрол. Цялата информационна сфера се поставя под контрол – това е информационен шум, нямаш реална картина на света. Често в детективските истории ни показват тази ситуация: разбойници ограбват банка, а пазачите седят и гледат телеекраните, за да видят дали някой се движи или не. Чува се щракване и започват да въртят филма, в който всичко в коридора е наред, той е празен, а всъщност всичко вече е изнесено оттам.
И това се случва в съвременния свят: в САЩ и Западна Европа има огромен брой центрове, които създават фалшиви информационни потоци, изкуствена реалност. Видяхме това по време на Арабската пролет с експерти от блогосферата от различни центрове като центъра „Беркман“ към Харвардския университет. Те по същество създадоха виртуална реалност, която играеше много по-важна роля от реалната реалност. Тоест, всичко зависи от това дали ще изберете синьото хапче или червеното хапче, дали ще изскочите от матрицата или не.
Враг Матрица. Сега врагът не е никаква отделна държава, няма отделна държава САЩ, а има определена наднационална структура, която далеч не е обединена, но в чиито крайни цели нито Русия, нито Европа, нито Америка, нито Китай имат никакви място. Китайците представляват много голяма опасност за всички тези хора, много по-голяма опасност от арабите или индийците. Тъй като Китай е алтернативно човечество, йероглифен език. Освен това цялата история на Китай е свързана с постоянни селски въстания.
Например китайците създават анклави по целия свят. Това са типични ходове в играта, която е позната като японската игра „го“, а всъщност е китайската игра „уей чи“. Това е, когато пространството се завзема по този начин. Едно е да има Китай и Тайван, но има и парчета в Африка, в Латинска Америка, където не само китайците изкупуват земя, но и Рокфелерови започнаха да изкупуват земя в Чили и Уругвай, защото природната зона там е много подобна на тази в Европа. А какво представляват Чили и Уругвай? Там има предимно бяло население.
Въпросът е, че за съжаление от средата на 50-те години на миналия век престанахме сериозно да изучаваме капитализма. От средата на 50-те години на миналия век започнахме просто да превеждаме първо западните комунисти, после западните леви и в крайна сметка се получиха интелектуални нищожества като Фукуяма, Попър, Хайек и подобни боклуци.
Виждам по днешните младежи, които вече са на 20-25 години: въпреки 30-годишната пропаганда за това колко лош е бил Съветският съюз, колко лош е бил Сталин, броят на патриотично настроените млади хора бързо нараства. Виждам го в интернет, виждам го сред студентите. Тоест, можете да правите пропаганда, колкото си искате, но не можете да се противопоставите на ежедневната социална класова реалност.
Ако човек се сблъсква със социалната несправедливост всеки ден, пропагандата на силите, които представляват социалната несправедливост, ще бъде контрапродуктивна.
Днешните млади хора – да, за съжаление, виждам какво пишат в интернет, грамотността е спаднала, да, понякога са груби, липсва им образование, защото училището е такова – но виждам жажда за знания и интерес към най-важните въпроси от ежедневието. Работата е там, че младите хора усещат в собствената си кожа, че нямат социални лифтове, че постоянно са мамени, дори и да не разбират как и по какъв начин са мамени, те осъзнават, че ги мамят.
И има желание тази ситуация да се промени.
Повтарям, за да промените ситуацията, не са ви нужни 100%, не са ви нужни 50% – нужни са ви 8-10%.
Да кажем, че кризата, започнала в Русия през 1914 г. и завършила с края на гражданската война, парадоксално възпитава хора, които могат да вземат решения. Вижте, човек е живял в своето село или в малък град, или дори в Санкт Петербург преди 14-та г., – война, хората отиват на фронта и се оказват в напълно нестандартни ситуации. След това гражданската война – още по-трудна ситуация. И тези хора излизат, тези, които са оцелели през тези осем години, съвършено различни. Това е модален тип личност. През 30-те години на ХХ век те създават индустрия, а през първата половина на 40-те години на ХХ век пречупват гръбнака на Вермахта.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски