Нагласата на световните лидери към биологичното фиксиране на социалните различия до продължителността на живота и създаването на различни специализирани и ориентирани към услугите човешки видове напомня романа на Х. Г. Уелс „Машината на времето“, където обществото е разделено на два социобиологични вида – елои и морлоки, и на романа на Иван Ефремов „Часът на бика“, където на планетата Торманс живеят хора от две категории – „джи“ („дълголетници“) и „кжи“ („кратколетници“), както и на романа на Франк Хърбърт „Кошерът на Хелстрьом“ (Hellstrom’s Hive, 1973), който не е много известен у нас (в Русия – бел.ред.) (поне в сравнение с цикъла му „Дюн“).
Сюжетът е следният. Някаква тайна служба (в романа наречена „Службата“) проявява интерес към ферма, принадлежаща на ентомолога Нилс Хелстрьом. В района на фермата са изпратени група агенти, които откриват, че фермата е социален експеримент. Той е провеждан отдавна, още от времето непосредствено преди колонизирането на Америка, и се състои в отглеждането на специализирани функционални видове (или породи) човешки същества по модела на мравуняк. С течение на времето към този „Проект 40“ се присъединяват много велики умове на човечеството.
По-голямата част от обитателите на Мравуняка са работници. Те не умеят (не могат) да говорят, подчиняват се на инстинкти, контролират се от феромони. Жителите на Мравуняка определят своите и чуждите чрез феромони; ако някой няма феромонови клетки, той бива унищожен. По същия начин онези, които случайно навлязат на територията на Мравуняка, автоматично се унищожават като нечовеци. Има група специално отгледани интелектуалци, тяхната задача е да работят с мозъка си, но физически са инвалиди – не могат да ходят, носят ги специално обучени асистенти с намалено до минимално ниво на интелигентност.
Върхушката живее дълго, храни се не само с растителна, но и с животинска храна (масите се хранят само с растителна храна, която се осигурява от хидропонни ферми) и изглежда чудесно. Хелстрьомм е на много години, но изглежда на не повече от трийсет. Френси Калотерми, която има осем деца, е на 58 години, но не изглежда на повече от двайсет. Но само тези, които са важни за Мравуняка, живеят дълго. Обикновените живеят само до 30-40 години и в Котела.
Понякога на работниците се разрешава да отидат недалеч от Мравуняка, за да търсят месо – от животни до хора. Мравунякът има „покрив“: шерифът на местния град за подкрепление, но също и някои сенатори. В продължение на няколкостотин години е изградена Система. По същество Хърбърт е изобразил появата на нов социобиологичен вид насекомо-човек (или обратно), биологически човеци, но социално – насекоми, които постепенно са въвлечени във вътрешновидова борба от дарвинов тип с човека.
По прогноза на Института „McKinsey“ до 2030 г. между 400 и 800 млн. души, предимно в ядрото на капиталистическата система, ще загубят работата си. Това ще доведе до рязък спад на доходите – на работниците със „сините якички“‘ с 26-56%. Ако главните жертви на автоматизацията са предимно сините якички, то главното въздействие на роботизацията ще бъде малко по-високо – върху „интелектуалната“ част на средния слой: инженери, счетоводители, оператори на машини и съоръжения.
Резултатът ще бъде:
а) рязко влошаване на ситуацията, обедняване на определени сегменти от средната и работническата класа, някои от чиито представители със сигурност ще се влеят в редиците на прекариата (класа от социално неуредени хора, които нямат пълна сигурност на заетостта);
б) обедняване на и без това бедните до нищета;
в) поява не просто на слой, а, както се подчертава в доклада на МВФ, на каста на безработните.
Преминаваме през трансформация на световната система, при която всички тежести ще паднат върху 90% от населението на света. Експоненциалният свят ще свърши и ще настъпи асимптотичният свят. Но въпросът е, че светът на асимптотите може да бъде различен. Той може да бъде завръщане към репресивните форми на ранния капитализъм или на докапитализма от XV-XVI век. Той може да бъде кастов. Но може да бъде и относително егалитарен. И това е въпрос на социална борба. Въпросът е доколко масите от населението ще могат да го проумеят.
Андрей Илич Фурсов (р. 1951 г.) е известен руски историк, социолог и публицист. В Института за динамичен консерватизъм ръководи Центъра за методология и информация. Директор на Центъра за руски изследвания към Института за фундаментални и приложни изследвания на Московския хуманитарен университет. Академик на Международната академия на науките (Инсбрук, Австрия). Постоянен член на Изборския клуб.
Лазар Лазаров: Новите „тъмни векове“ са вече тук! Готови ли сме да ги посрещнем?
Уважаеми читатели на КритичноБГ, призоваваме Ви да помогнете с дарение за сайта, за да можем да продължим неговата кауза
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ
