Преживяваме историческа повратна точка – преминаването на продължилата десетилетия икономическа мания за максимална ефективност и безусловна свободна търговия. В чужбина тази мания предизвика експлозия на икономически растеж и технологични промени. Но тук, в Съединените щати, семействата са се разпаднали, общностите са се разпаднали и цели индустрии са престанали да съществуват. Американците, както лидерите, така и гражданите, трябва най-накрая да се изправят лице в лице с това предизвикателство. Време е да изтупаме праха от икономическите учебници, които направиха Америка най-проспериращата и могъща страна в света.
Време е да съживим американската система.
Какво стана? Накратко, станахме самодоволни. Съветският съюз се разпадна и Съединените щати станаха неоспоримата световна суперсила. По някаква причина нашите лидери предположиха, че това означава, че човешките същества са над природата. Че уроците, извлечени от хилядолетната история, не означават нищо. Че благосъстоянието на нашата нация може да бъде подчинено на благосъстоянието на „международната общност“ и, че няма конфликт между двете. Накратко, нашите лидери прегърнаха една турбокомпресорна идеологическа форма на либерална икономическа теория.
Елитите се зарадваха, когато САЩ приеха Северноамериканското споразумение за свободна търговия и Китай се присъедини към Световната търговска организация. През следващите 20 години евтината чужда работна ръка подхрани рекордните корпоративни печалби. В замяна на това на американците бяха обещани евтини телевизори и възможност да се преквалифицират за „работа на бъдещето“. Уолстрийт направи удар, но американците от работническата класа преживяха далеч по-различна реалност. Те видяха как работните им места изчезват и техните общности се разпадат, докато производството се премества в чужбина. Те видяха стагнация на иновациите, тъй като фирмите за частни капиталови инвестиции разбиха уважавани компании, не се инвестираше в производство. Тези, които се облагодетелстваха от статуквото, използваха цялото си богатство и влияние, за да маргинализират „оплакващите се“, които не са съгласни с тях.
До 2016 г., един „нагъл“ милиардер най-накрая даде глас на работническата класа. Президентската кампания на Доналд Тръмп поднови разговора за политическата икономия, а избирането му отвори вратата за истинска промяна. Но Вашингтон не беше готов за смяна на караула. Съпротивляваше се на политиката на президента на всяка крачка. Лобисти, либерални медии и финансирани от донори мозъчни тръстове твърдяха, че политиките на Тръмп „Америка над всичко“ са просто реакционен протекционизъм, обречен да навреди, а не да помогне на икономиката на САЩ. Те дори успяха да отслабят усилията на Тръмп да промени икономическите ни отношения с Китай.
…
Възстановяването на американската икономика ще изисква лидерство от републиканците, които са патриоти и желаят да прекъснат зависимостта ни от Китай.
Както посочва Майкъл Линд в Compact, създаването на нов икономически консенсус ще е нужна мултиетническа коалиция от патриоти, които са готови да поставят дългосрочното пред краткосрочното и нацията пред партията. Членовете на такава коалиция могат да дойдат в нея по различни причини – някои, за да се противопоставят на агресията на Пекин, други, за да съживят общностите на работническата класа, трети, за да укрепят институцията на семейството. Независимо от това, ако са обединени в защитаването на здравия разум, проамериканската индустриална политика и ако застанат твърдо срещу опитите за кооптиране на популистки език за елитарни цели, те ще имат силата да осъществят трайна промяна.
Когато през 2019 г. се застъпих за капитализъм на общото благо, се впуснах в самотно пътуване. Но днес пренастройването се случва по-бързо, отколкото някой би могъл да си представи, включително и аз. Видяхме как изглежда една нова политическа коалиция миналата есен във Флорида. Но само времето ще покаже дали можем да създадем такава коалиция в национален мащаб и да постигнем дългосрочните си цели. Заради моите деца и внуци се надявам, че можем – защото, ако не успеем да възстановим американската система, страхувам се, че икономиката и страната ни ще продължат да стагнират и да западат.
Марко Рубио е сенатор от Републиканската партия
Заглавието е на Критично БГ
Източник: The American Conservative