„Тъй като нашето общество е въвлечено все по-дълбоко в цивилизационния конфликт със Запада, а сблъсъкът с него в Украйна става все по-ожесточен, въпросът за въвеждането на цензура и дори репресии става актуален.“ Това пише в последния си анализ известният руски филосов проф. Александър Дугин, публикувана в полското издание Mysl Polska.
КритичноБГ публикува статията с известни съкращения:
Нека започнем с факта, че цензурата и репресията функционират във всяко общество. Това е така, защото то се формира около определена идеология, система от основни твърдения и правила. Те почти никога не са изрично записани в наказателното или административното право, а по-скоро представляват определен знак на мирогледа, който осигурява извънправна стимулация за прилагането на закона.
Либерализмът е и тоталитаризъм
Какво е допустимо и какво изисква насилствената намеса на държавата никога не се определя от закон, откъснат от действителността. Напротив, законите се приемат от представителите на управляващата идеология и именно те ги тълкуват, установяват йерархията – кога, спрямо кого и в какви случаи трябва да се прилагат, по повече или по-малко суров начин. Те са отговорни и за прилагането им и за системата от наказания. Ето защо социологът Макс Вебер изрично заявява, че „правото на легитимно насилие принадлежи само на държавата“. А държавата се изгражда на основата на идеите.
Съвременните западни общества не правят изключение в този смисъл и не се различават съществено от другите тоталитарни режими от последните векове: комунизма или фашизма.
Разликата е само в идеологията и методите. Във всички останали отношения всяка идеология действа по един и същи начин: това, което е съвместимо с нея, се приема; това, което я надхвърля и още повече оспорва нейните идеологически основи (в случая либерализма), става обект на цензура и репресии.
Либерализмът основава политиката си на цензура върху критикуването, маргинализирането и демонизирането на всички нелиберални теории, ценностни системи и практики; той ги криминализира, премахва всичко, свързано с тях, от всички платформи на социалните медии, а след това изкоренява поддръжниците на нелибералните възгледи. Това е, което наричаме „култура на отмяната“ (cancel culture), „бдителност“ (wokeism) и т.н.
Либерална репресия
Съвременната либерална идеология признава правото на индивида свободно да избира всякаква колективна идентичност, включително раса, пол и дори вид (трансхуманизъм). Всеки, който мисли по друг начин, е престъпник за нея. Оттук идват и репресиите срещу привържениците на класическото семейство, патриотите, привържениците на всички колективистични течения. На тези, които са заподозрени в недостатъчен либерализъм, се затварят вратите на големите телевизии, медиите и дори социалните мрежи. Ако някой, включително дори от редиците на елита, започне по някакъв начин да кривва, да се отклонява от либералните (тотално тоталитарни) догми – веднага го очакват остракизъм, цензура и репресии. Щом известният афроамерикански рапър Кейн Уест облече тениска с безобидния лозунг White lives matter (too) (Белите животи също имат значение), за миг той се превърна в очите на обществото в маргинална фигура, екстремист и заплаха за обществената сигурност. Всичко, което се изказва срещу управляващата идеология, моментално се смазва.
Разбира се, не само либералните режими са тоталитарни (фашизмът и комунизмът също са били тоталитарни), но тъй като и те са такива – това означава, че няма изключения. И това трябва да се признае.
Инерцията на копирането на Запада
По този начин въпросът за допустимостта на цензурата и репресиите като такива става неуместен. Остава само да се помисли каква трябва да бъде цензурата и репресията в съвременното руско общество. Те са неизбежни, но какви трябва да бъдат?
Участваме в цивилизационна война със Запада, където либералната идеология е победила. Ние декларираме традиционните си ценности и президентът дори издаде Указ № 809 за необходимостта държавата да ги защитава. Тези ценности – милосърдието, любовта към родината, справедливостта, силното семейство, върховенството на духа над материята, солидарността и др. – имат малко общо с либерализма. Ето защо е очевидно, че нашата цензура и репресии трябва да се основават на различни критерии от тези, възприети в либералния Запад. В този случай простото „копиране и пастиране“ на западните стандарти за борба с инакомислието и провеждането на репресии въз основа на тях би било абсурдно.
В същото време остатъците от либералните стереотипи, доминиращи в обществото ни през последните десетилетия, са все още много силни. Ние вече не се намираме в пространството на либералната идеология, напротив, борим се срещу държавите от този лагер, обявяваме Русия за отделна цивилизация със собствена ценностна система и въпреки това все още (често в резултат на инерция) следваме техния пример.
Зеленски в задължителния комплект
Примерният противник на либералите изглежда са онези, които признават колективна идентичност – национална (дясна) или класова (лява). Ето защо те на първо място са засегнати от цензурата и репресиите; всяка съпротива срещу либерализма и индивидуализма – а сега и срещу глобализма, ЛГБТ, критичната теория на расите, мултикултурализма и трансхуманизма – се смята за „престъпна“. В същото време самите либерали – в края на краищата те са идеологическите хегемони! – не само се толерират, но и се превръщат в пример за доминиращия светоглед. Те веднага категоризират своите опоненти като „фашисти“ (десни) или „сталинисти“ (леви), чиято съдба е завидна.
Днес към този задължителен набор от либерални ценности се добавят „преклонението пред Зеленски“, симпатиите към украинските нацисти (които в крайна сметка изобщо не са „нацисти“, тъй като се борят от името на либералния Запад срещу нелиберална Русия) и безмилостната русофобия.
Как да прилагаме суверенната си цензура в тази ситуация и да подбираме критериите за обективно неизбежни репресии?
Свободата у дома
Досега сме забранявали критиката на президента и на военните в условията на военни действия. Този критерий е напълно разбираем и ясен. Вече съществуват и разпоредби за забрана на публичната критика на специална военна операция. Колкото повече ескалира конфликтът, толкова по-строго ще се прилагат тези критерии.
Дълбоко в себе си, зад семейната трапеза, човек може да си позволи да има собствено „отделно мнение“ за армията или президента. В същото време на либералния Запад вече са свикнали например децата да изобличават родителите си, че си позволяват да критикуват в домашните разговори мултикултурализма, транссексуалните, Зеленски или нелегалните имигранти, особено хамърните украински бежанци. И се сблъскват с последствията от това. В нашата страна обаче все още става дума за публични нарушения на определени правила. В семейството засега имаме пълна свобода – можеш да говориш каквото си искаш. Аз обаче също не бих злоупотребявал с това.
„Червено-кафявото“ страшилище на либералите
Досега не сме изработили идеологически критерии и в тази сфера все още сме заложници на отминалите либерални времена. Подражавайки на Запада, сме се прицелили и в „подозрителните“ консервативно-патриотични и ляво-социалистически сегменти на нашето общество. Към тях бяха прилагани унизителни термини, копирани от либералния Запад; оттук и терминът „червено-кафяви“, използван за тяхното описание от руския елит през 90-те години на ХХ век. Той беше синоним на нелиберали – отляво или отдясно (а понякога и от двете едновременно). Тази епоха отдавна отмина, но възникналите по нейно време инструкции, включително тези на правоприлагащите органи, ФСБ и политическия блок на руското правителство, са частично запазени. Това би било разбираемо, ако бяхме либерали. Ние обаче се борим с либералите. Ето защо несъмнено е настъпил моментът да се променят направленията на цензурата и да се определят основите на идеологическата репресия.
Либерализъм и тероризъм
Да, в Русия има десни и леви фигури, които критикуват президента, ръководството на Министерството на отбраната и понякога дори се съмняват в целта на Специалната военна операция СВО. Това е забранено и трябва да бъде строго наказвано от държавата. Въпреки това си струва да се отбележи, че идеологическите и социално активните хора, които формират ядрото на доброволците и ядрото на групата, която им оказва подкрепа денонощно, са почти изключително привърженици на десни или леви патриотични идеи. По този начин СВО в идеологически смисъл се крепи на раменете на онези, които се придържат към различни идеологии с изключение на либералната. Ако перифразираме Егор Литов, „в окопите под огън няма либерали“. Няма и атеисти. Ето защо принадлежността на обвиняемия към дясноконсервативната или лявосоциалистическата идеология следва да се третира не като утежняващо вината обстоятелство, а като смекчаващ вината фактор (макар и да не го изключва). Обратно: когато критиките към президента, командването на армията или СОУ като такива и конкретните действия в тази насока се извършват от либерали – т.е. от лица, за които се знае, че се придържат към идеологията на нашия враг – това представлява утежняващо обстоятелство в този случай.
Освен това самото присъствие на либералната идеология (която лесно може да бъде разпозната по животинската омраза към десните и левите патриоти) следва да се разглежда предварително като сигнал за тревога, обявяващ: „Възможна измяна! Внимание, либерален екстремизъм!„.
Характерен тук е примерът с терористката Дария Триепова, която варварски уби военния кореспондент Владлен Татарски и рани други, невинни цивилни граждани.
Разбира се, не всички либерали са обявени за терористи, но идеологията им води именно в такава посока. По същия начин, в края на краищата, не всички мюсюлмани, които четат забранената в Русия уахабитска и салафитска литература, избират да убиват и да се взривяват с шахидски пояси. Въпреки това, веднага щом правоохранителните органи открият такива книги или получат информация, че в някой ислямски център се проповядва фундаментализъм, се предприемат строги превантивни мерки. Същото трябва да се направи и с либералите.
Един либерал не може да бъде патриот
По дефиниция либералът не може да бъде руски патриот, защото се смята за „гражданин на света“ и привърженик на ценностите на западната цивилизация. В Съединените щати или Европейския съюз той все пак може по някакъв начин да подкрепя държавата, особено когато тя воюва с нелиберални противници. В Русия обаче това е невъзможно. Има, разбира се, бивши либерали и такива, които погрешно се смятат за „либерали“ (в резултат на липса на знания и разбиране). Тук обаче не става дума за тях. Придържането към идеологията на врага, с когото се води истинска война, обаче е първата стъпка към извършването на престъпление. Представете си как биха се отнесли към един съветски гражданин, ако той беше прочел „Майн Кампф“ и споделяше основните възгледи, представени там по време на Великата отечествена война. А Попър може ли да се чете? И да гледате радиостанция „Дождя“ (за щастие забранена в Русия), да слушате радио „Ехото на Москва“, което избяга в чужбина? Между другото, „Ехото на Москва“ замина, защото спря да излъчва московски дискурс. В Москва това вече не е така и Ехото вече носи съвсем друго послание.
Необходимостта от собствен мироглед
Цензурата, която се появява сега, и репресиите, които тепърва започват, реагират на най-очевидните случаи. Но това са само първите стъпки. В условията на конфронтация със Запада копирането на неговите критерии за това кое е приемливо и кое не, би било просто глупаво. Някои неща вече не са позволени. Някои неща, които са позволени в нашата страна (като слушането на „Спутник“ или гледането на RT), не могат да се правят на Запад. За разлика от тях Instagram и Facebook (забранени инструменти на културна и цивилизационна агресия в Русия) са разрешени на Запад, но не и у нас. Нека независимостта на цивилизацията се прояви в тези различни цензури и репресивни стратегии.
Между другото, въпросът за това какво може и какво не може да се споделя е още по-различен в Китай. Различен е и в ислямските страни и в Азия. Няма общество, в което всичко да е позволено. Но не съществува и общество, в което нищо не е позволено. Винаги е позволено нещо.
И между другото, необходимо е да излезем извън рамките на трите политически идеологии на европейската модерност (либерализъм, комунизъм и национализъм) и да създадем свой собствен автентичен и суверенен светоглед въз основа на собствените ценности на нацията и държавата ни. И само въз основа на него човек може да планира стратегията си за цензура и репресии. Последната трябва да бъде насочена в името на единството, силата и верността, срещу идеологическите врагове на Русия – явни и скрити.
Професор Александър Дугин
Източник: Mysl Polska
Заглавието е на КритичноБГ
Редакцията на КритичноБГ може да не споделя част от тезите и възгледите на автора