Поредният европейски съвет на 20 март отново не успя да вземе единодушно решение по въпроса за Украйна, пише в статия за „Фонд за стратегическа култура“ публициста Егор Волков. Както и на предишната среща на 6 март, „против“ отново гласува Унгария. Пресрелийзите от двата съвета изглеждат като копие един от друг.
- Говорихме със Зеленски.
- Обсъдихме развитието на събитията в Украйна и „26 държавни и правителствени ръководители категорично подкрепиха“ приложеното проекторешение.
- Ще обсъдим този въпрос отново на следващия съвет.
В края на документа задължително се прилага същият официално неприет (заради унгарското вето) текст, в който Украйна е подкрепена с всички възможни средства и ѝ се обещава всичко незабавно. Само че, за разлика от проекторешението от 6 март, което предвиждаше 30,6 млрд. евро за Киев през 2025 г., в документа от 20 март липсваха конкретни финансови числа, коментира Волков.
Унгария с категорично „НЕ“ на мерака на Брюксел да хариже на Киев 20 милиарда евро
Вместо това се казваше, че „ЕС ще продължи да предоставя на Украйна редовна и предвидима финансова подкрепа“, а също така се съдържаше призив към държавите членки „да използват всички възможности в рамките на програмата Ukraine Facility за увеличаване на финансовата подкрепа за Украйна“ и „спешно да активизират усилията за посрещане на неотложните военни и отбранителни нужди“ на Киев на национално ниво. В предложения документ ЕС така и не се осмели да конфискува руските активи, пише още в статията на „Фонда за стратегическа култура“. Според европейските дипломати „по-важно е да се притежават тези активи, отколкото да бъдат конфискувани, без да е ясно какво да се прави с тях“.
Първо, те генерират лихви, които се използват за финансиране на Украйна, коментира Волков.
Второ, изтичането на капитали от ЕС, според председателя на Европейския съвет Антониу Коща, вече възлиза на около 300 млрд. евро годишно. А колко ли ще се ускори този процес при незаконна конфискация на руските резерви? Затова в проекторешението на ЕС беше посочено, че активите „трябва да останат замразени, докато Русия не прекрати своята агресивна война срещу Украйна и не ѝ компенсира щетите, нанесени от тази война“. Както винаги, в текста имаше много думи за подкрепа на „мира чрез сила“, радост от „възобновяването на обмена на разузнавателни данни и помощ в сферата на сигурността от страна на САЩ“, готовност за засилване на „натиска върху Русия, включително чрез допълнителни санкции“, както и призив към Москва „да демонстрира реална политическа воля за прекратяване на войната“. Звучи странно, тъй като именно Москва проявява такава воля, обсъждайки с Вашингтон „детайлите“ на 30-дневното примирие. Но Брюксел не е особено доволен от това, защото самият той би искал да участва в преговорите за мирно споразумение. И ако предложените от Москва условия не се харесат на Киев, ЕС ще продължи военната подкрепа за Украйна до нейната „победа“, или по-точно – до последния украинец, се посочва още в статията.
Как да инвестирате в оръжие или новият път на Европейския съюз
Във всеки случай Европа не иска и не е готова да воюва срещу Русия без подкрепата на САЩ. Още повече, че за изпълнението на програмата за „превъоръжаване на ЕС“ с общ бюджет от 800 млрд. евро, предложена от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, ще са необходими поне 10 години. А за САЩ тази сума е по-малка от военния им бюджет за една година. Връщайки се на събитията от съвета, авторът посочва, че унгарският премиер Орбан нарече обещанията към Украйна от страна на 26-те страни от ЕС празни, като отбеляза, че те няма да имат достатъчно пари, за да изпълнят ангажиментите си за военна и финансова помощ за Киев.
В следващите месеци в Унгария ще се проведе референдум с въпрос: „Подкрепяте ли членството на Украйна в Европейския съюз?“ Ще видим как ще реагират Брюксел и Киев, когато получат отговор „не“ от унгарския народ. Защото друг отговор Украйна днес не заслужава, завършва статията си Игор Волков.
Виктор Орбан, премиер на Унгария
В началото на месец март Орбан анонсира идеята си за референдум. Той посочи, че иска да разбере дали унгарците са готови да пожертват интересите си заради продължаваща подкрепа на Украйна, а едно присъединяване на страната към ЕС би нанесло щети на икономиката, в частност – на селското стопанство. Дата за допитването не беше посочена, а Виктор Орбан беше критикуван от представители на други държави в ЕС. Въпреки това, подобни решения се взимат с единодушие, а една позиция на Унгария, особено ако тя е подкрепена и с референдум, би дала ясен сигнал към лидерите на ЕС. Защото референдумът изразява мнението на гражданите. Освен у нас.
*заглавието е редакционно
Може да подкрепите КритичноБГ тук:
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ
