Милена Върбанова: ВИГЕЛАНД ВМЕСТО ПАМЕТНИК НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ

Милена Върбанова е гост-автор на КритичноБГ

За всеки е ясно, че понятието „паметник“ произлиза от „памет“, както и „мемориал“ от „memoria“ (памет, лат.). Латинското слово memoria означава и „мисъл“, „съзнание“. Много интересни са епитетите и причастията, произхождащи от глагола memini, чийто смисъл е „помня“, „споменавам“, „предавам за поколенията“.

Memor ще рече „помнещ“ – „помнещ“ благодеяния, благодарен, признателен“, но и „помнещ“ обидите, злопаметен, непримирим. Memor означава също „предпазлив“, „грижлив“. Memorabilis значи „забележителен“, „прославен“, „достоен да се помни и разказва за него“, memorandus – „достопаметен“ ( оттам и „меморандум“ – изключително важен държавен и международен документ ), а memoratus – „известен“, „забележителен“, „прочут“.

Как мислите, ако всички тия понятийни ядра се изметат с метлата на забравата, какво ще остане от един народ, нация и държава? В какво ще се превърне човешкото същество?

От памтивека се знае, че борбата за надмощие е най-яростна не на бойното поле, а в територията на паметта – на историята, на мисълта, на съзнанието. Паметта на един народ, съхраняваща неговите национални идеали и ценности, е един от първите приоритети на националната сигурност. Тя е основният крепител на държавния суверенитет. Може да си последен парий, гол и бос сиромах, но щом знаеш кой си, чий син и внук си, щом вярваш в Бог и имаш вярна оценка за „добро“ и „зло“, щом помниш своето минало – ти имаш бъдеще.

Изгубиш ли паметта си, губиш всичко.

Как ще разпознаеш майка и баща, приятел и враг? Как ще отличиш правда от кривда? Как ще осъзнаеш собственото си „аз“? Каква идея ще имаш за Родина?

Милена Върбанова, историк

Цялата вселена за теб ще се слее в едно кално блато – чието друго име е „робство“. Неслучайно сатанистката холивудска киноиндустрия така настойчиво натрапва на човечеството отвратителния образ на зомбито. Зомби не е разлагащ се мъртвец, а жив клетник, чиято памет е напълно заличена от магьосник бокор – с отрова. Самоличността на жертвата, мисълта, говорът, всички нейни съпротивителни способности са унищожени. Тя телом и духом принадлежи на злодея, на когото дължи деградацията си под нивото на животните. Може само да изпълнява заповеди. Идеалният безмозъчен и безсловесен роб.

В продължение на три десетилетия окупаторът на България – глобалната диктаторска шайка, криеща се под евфемизми като САЩ, ЕС, НАТО, „цивилизованият Запад“, ни превръща в зомбита. Громи българската памет, фалшифицирайки, подменяйки и опошлявайки нашата история, култура и образовавание. Кощунства с най-високите завоевания на българския дух, с най-светлите ни национални символи.

Възрожденска България се роди с „История Славянобългарска“ на Хилендарския монах – „от днеска нататък българският род / история има и става народ“, както пише Вазов. И обратното, днешна България загива поради деисторизацията на българското общество.

Превърнати сме в колония от най-долен разряд и не ни се полага да имаме прадревен произход, велики царе, герои, собствена азбука и национална идеология. Нито пък исторически, духовно и генетично обусловена братска връзка с Русия. „Евроатлантическите ценности“ отричат всичко това – макар че никога досега не чух определение на термина „евроатлангически ценности“, нито разбрах какви са интересите на България в района на Атлантика.

Стигнахме и до вандала с чука, който строши мемориалната плоча на Паметника на Съветската армия – и до вчерашния кървав демонтаж на самия Паметник. Уж защото не ни харесват болшевиките, Червената армия и Съветския съюз. Но няма да се приключи с това. То израз не е толкова на русофобия, а на българофобия. Ясно е, че обезпаметяването ураганно ще продължи с разрушаването на храм-паметника на Шипка ( вече бе осквернен бюстът на граф Игнатиев във Варна ) и на паметника на Цар Освободител в София, ще помете като торнадо паметниците на падналите в Сръбско-българската, Балканската, Първата и Втората световна война, ще покоси паметника на Априлци в Панагюрище, ще гътне де що найде паметник на Левски и Ботев, ще изравни със земята паметника на Асеневци във Велико Търново и няма да стихне, преди да взриви паметника на Създателите на Българската държава в Шумен.

Всички жалони в историческия ни път ще бъдат сринати. И „Александър Невски“ в столицата няма шансове да оцелее. Обърнем ли поглед назад, ще виждаме безнадеждна пустош.

Веднъж отприщена, демоничната стихия на разрушението няма да пощади никакъв мемориален знак, издигнат в територията на Колония България – дори паметниците на тракийската древност. Всъщност тяхното унищожение започна още с „избухването на демокрацията“ и представлява щастлива симбиоза на иманярството, превърнато в свръхдоходна индустрия от лумпенската ни олигархия – с колониалните стремежи на окупатора, целящи тотална дебългаризация.

Стоглавата ламя „Америка за България“ под предлог, че „ремонтира“ гробници и църкви, всъщност ги лишава от автентичната им символика, фалшифицира произхода им и ги деисторизира. Не се знае вече на коя епоха и култура принадлежат.

Светотатствената истерия на персонажи като Рут Колева, Андреа, Слава и Калин Янакиеви, Дайнов, Сава Драгунчев и всякаквите соросоиди от кол и въже, с които са натъпкани властовите структури, научните институти и медиите, чалгата по естрадните подиуми, екраните и печатните издания, джендъризмът и гей-парадите, бездарните „културни проекти“, толериращи пошлостта и маргинализиращи таланта и здравия разум, в същината си представляват процес на „демеморизация“ – заличаване на паметта – и деисторизация на съзнанието на нашия народ. Те не само извращават художествения вкус. Те анихилират нравствеността и подменят изконните цели на културата. Прерязват пъпната ни връв с благородната българска традиция.

Или преведено на „експертен език“ – по главните приоритети на националната ни сигурност ние вече сме претърпели катастрофално поражение.

Т.нар. „коледна украса на София“ в никакъв случай не бива да се приема като дребно събитие и израз единствено на кича, в който тънат съратниците на кмета-милионер от ДС. Демоничните призраци оживяха над главите на софиянци, дошли да поразходят децата си по централните улици и площади, като заканителни холограми от близкото бъдеще.

Володимир Зеленски, президент на Украйна

Мрачните фигури и светлини са кодове на чакащото ни през следващата година и по това напомнят корицата на сп. „Икономист“. Неслучайно будните българи ги възприеха като „гранично явление“, след което в България ще се опита да настъпи бруталният сатанизъм. Спомням си аналога със сатанинските танци при откриването на тунела „Сен Готард“ в Швейцария, преди няколко години. Хората бяха изумени, но разчетоха правилно посланието.

След краха на фашисткия режим на Зеленски в Украйна и в условията на бушуващия геноцид, извършван от Нетаняху в Палестина, сатанистите захвърлиха всички маски. Знаят, че знаем. Сещат се, че се сещаме. Разбират, че разбираме. Вече не изпитват необходимост да завоалират намеренията и мутрите си – играе се с открити карти и открити лица.

Конспиративната теория за рептилите се претворява в реалност. Демоните от „украсата“ ще прекрачат в Новата високосна година и ще се материализират. България може би ще бъде тяхната нова Обетована земя – българите са критично намалели, сломени, апатични, страхливи и опростачени.

В столичната „коледната украса“ липсва Коледа. Ясно е защо – Коледа означава Раждане на Младото Слънце. От „Коло“ – колело, Слънце. Раждане на Млада Бога. Рождество Христово. А адовите изчадия ненавиждат Слънцето ( не са неслучайни мераците им да го скрият с изкуствена преграда – от мрачни облаци? ) и до смърт се боят от Христа. Този наивник, който е очаквал весели гирлянди от разноцветни светлинки, изписващи „Честито Рождество“, ще направи по-добре ако си остане в къщи.

За да оскверни катедралния храм „А.Невски“, в който ще се състои Рождественската литургия, тайфата на извратеняците от Столична община го е обградила със сергии, предлагащи кебапчета и ракия по време на поста, а пред олтара му е курдисала един красноречив нужник. Ако отдавате това само на простащина, която така или иначе гейзерно блика от халтураджийската сглобка и нейната туморна метастаза СОС, ще сгрешите.

Витлеемската звезда и простите ясли, в които е дошъл на белия свят нашият Бог, овчарите и влъхвите, няма да бъдат представени пред вярващите християни. Християнството се превръща в забранена дума и религия. Светите образи на Исус, Богородица и Йосиф са прокудени от готвения празник. Както вероятно в първите мигове на Новата година от „всенародното веселие“ ще бъдат изгонени „Многая лета“ и Дунавското хоро, които толкова не се харесват на „културолога“ Слава Янакиева – защото „ни разобщават от Европа“. Чий празник тогава се готвят да отбележат разпищолилите се български еничари?

В съсиреното черно небе над „Мордор“ ( сравнението със София е на Страхил Ангелов ) се рее странна костенурка. Стъписващият символ е стреснал доста хора – те схващат, че е негативен, но не могат да си обяснят точното му значение. Това може да стори или окултист или специалист по най-древна история.

Е, добре, както много пъти съм писала в изследователските си текстове – подир титаните, чиито деца са боговете, Гея, Земята, е родила расата на гигантите. Днес бъркаме тези древни раси, не ги наричаме с точните им названия. Първоначалното значение на словото „гигант“ не е великан – а рептил. Ако премахнем носовката „ант“ от думата „гигант“, ще остане коренът „гиг“, от който се формира „гигер“, тоест „гущер“. Аполодор описва гигантите като грамадни същества – до кръста човеци, а надолу змии – с разчорлени коси и бради. В индуистките писания са наречени „наги“. Понеже размерите им са огромни, думите „наг“ и „гигант“ са се превърнали в синоними на „голям“.

Гигантите – „гигери“, а също „гигени“, са имали свои змийски селища по цялата земя. В България се срещат такива имена на села – Гиген, Гигенци. Днес непрекъснато по света се откриват забравени прастари „змийски градове“. Такъв е скалният комплекс Бхимбетка в Индия, недалеч от столицата Бопал на щат Мадя Прадеш. Грубо, но ясно издяланите каменни костенурки, са един от символите на „змийските селища“. Такава огромна праисторическа скулптура на костенурка открих и аз. Тя се намира в Биняско, село по поречието на река Маджа, в района на Локарно, в кантон Тичино, Швейцария. Със сигурност там е имало „змийски град“.

Когато се запитате „що за костенурка“ плува над София, не забравайте, че и костенурката е влечуго. И че не всички „наги“ са загинали по време на гигантомахията – световната битка между боговете и гигантите.

А какво ще инсталират на пъпа на столицата – на мястото, опразнено от Паметника на Съветската армия? Вероятно нов Вигеланд, като оня в Осло, в който могат да се видят съвършени скулптурни ансамбли, представящи как влечуги съблазняват и изнасилват жени. Е, изнасилват не е точната дума. Жените им се отдават със сладострастие. От статуите и скулпурните групи вее върховен, леден антихуманизъм. Човекът е играчка в лапите на рептила. Безропотно се подчинява на волята му. Вигеланд е името на скулптора, но и на музея на открито. Целият комплекс, в който се помещава музеят Вигеланд, е в центъра на норвежката столица и се нарича Фрогнер парк.

Не е достатъчно, че Зеленски е победен. Трябва да победим Сорос.

КритичноБГ може и да не споделя всички тези на автора

Други новини

© 2024 Критично.бг – Всички права запазени!. Уеб дизайн и разработка: Nigma Ltd.

error: Съдържанието е защитено!