В задълбочен анализ публикуван в Off-Guardian, британският преподавател и изследовател Ниъл МакКрей* предупреждава за умишлената и систематична атака срещу самата сърцевина на човешката култура – времето.
„Миналото е друга страна“, пише Хартли в „The Go-Between“. Според МакКрей днес същото можем да кажем и за настоящето – подложено на разрушителна трансформация от демографски и технологични процеси, които заличават устойчивите връзки между поколенията. А що се отнася до бъдещето – има ли изобщо увереност, че то ще принадлежи на нашите деца, внуци, или дори на човешкия вид в познатия му облик?
От „края на историята“ до края на времето
МакКрей открива тревожен парадокс в теорията на Франсис Фукуяма за „края на историята“. По негови думи, именно след падането на комунизма започва процесът на заличаване на времето, който глобалистките сили систематично провеждат – не само чрез изтриване на граници и институции, но чрез дълбоко културно прекъсване.
Той цитира философа Дейвид Флеминг, според когото „хроноцид“ – умишленото унищожаване на времевата приемственост – е централен елемент от технократичната стратегия за контрол над обществото.
Времето като културен елемент: човешки същества + време = култура
Като социални същества, хората изграждат общества не просто чрез физическо съжителство, а чрез натрупване на опит, вярвания, обичаи и социални роли, предавани от поколение на поколение. За МакКрей времето е основният компонент на културата, измервано в поколения, вписани в конкретна географска, историческа и духовна среда.
Именно този процес на продължителност, на натрупване и възпроизводство на културна идентичност, днес е обект на методична деструкция.
„Хроноцид“ в действие: седем стратегии за изтриване на времето
В центъра на анализа си, Ниъл МакКрей изрежда седем конкретни механизма, чрез които съвременната технократична власт заличава времето, паметта и културната приемственост.
1. Информационна война срещу народа
„Факти, произлизащи от житейски опит, здрав разум или критическо мислене се обявяват за „дезинформация“ или „омраза“.
Наследеното знание се представя като отживелица или предразсъдък. Особено младите са подложени на пропаганда, която ги откъсва от времевата ос на поколенческото разбиране и ги насърчава да отхвърлят традиционната мъдрост.
2. Държавни психо-операции, разклащащи реалността
Чрез кризисни ситуации като „псевдопандемията“ Covid-19, властите поставят обществото в състояние на несигурност, откъсвайки го от стабилно познание. Тъй като никой жив не помни предишна пандемия от такъв мащаб, властта поема пълен контрол – а след това животът никога не се връща назад.
3. „Сейфтизъм“ и задушаване на традиции
Празници, коренили се в културата, се заменят с безлични „събития под контрол“. Фестивали се отменят заради вятър, селски събори – заради домашно сладко. Детските игри с енергично движение изчезват от училищата. Високите разходи за застраховка се използват като инструмент за социално ограничение.
4. Обезчовечаваща архитектура и разпад на общности
„Църкви, банки и пъбове са затворени. Главните улици се опразват, а спомените за човешка топлота се изместват от стъкло и бетон.“
Новите „умни градове“ се строят с масивни блокове, напълно чужди на човешкия мащаб. Общностите се разпръсват, а физическата среда вече не поддържа културна памет.
5. Отнемане на собственост и активи
Собствеността – символ на поколенията и устойчива идентичност – се прехвърля към елита. Наследяването изчезва. Селскостопански земи, притежавани от столетия, се продават под натиска на високи данъци. Както казва МакКрей: „Някой трябва да притежава капитала. Това няма да сме ние.“
6. Масова миграция и разпад на социална тъкан
Макар да се проповядва мултикултурализъм, мнозина от приемащите общества се чувстват отчуждени, а новодошлите често запазват идентичност, обвързана с външни култури. По думите на МакКрей, „шайърските хора и коренното работническо население вече живеят в безвремево Никъде“.
7. Технологично изместване към виртуалното и към трансхуманизъм
Демографските промени са само видимият слой. Истинската трансформация е в дигиталното. МакКрей вижда бъдещето, ако технократите надделеят, не просто като „безвремево“, а като постчовешко – трансхуманистично.
Без куршуми, но с фатални последици
В заключение, авторът напомня, че геноцидът, според дефиницията на ООН, е престъпление срещу определена етническа или религиозна група. Но още Рафаел Лемкин въвежда термина „културен геноцид“ – системно и организирано унищожаване на културно наследство.
„Културата може да бъде унищожена и без нито един изстрел“, пише МакКрей.
„Технократите играят дълга игра. Подготвят бъдеще без култура и без време.“
Хроноцидът е престъпление срещу човечеството.
*Ниъл МакКрей е социален коментатор и член на синдиката Workers of England. Преди това е бил старши преподавател по психично здраве в King’s College London. Сред книгите му са The Moon and Madness (2012), Echoes from the Corridors (в съавторство с Питър Нолан, 2016), Moralitis: a Cultural Virus (в съавторство с Робърт Олдс, 2020) и Green in Tooth and Claw: the Misanthropic Mission of Climate Alarm (2024). Пише редовно за вестник The Light.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
