След началото на израелската агресия срещу Иран на 13 юни 2025 г., редица анализатори насочиха вниманието си към една малко позната, но ключова система: MOSAIC – разработка на шпионско-технологичната компания Palantir. В статия, публикувана в The Cradle, журналистът Кит Кларенбърг разкрива как тази платформа е интегрирана в работата на МААЕ (Международната агенция за атомна енергия) и какво е значението ѝ за контрола над ядрената програма на Иран.
MOSAIC и шпионажът под прикритието на инспекции
Софтуерът MOSAIC е внедрен в ядреното споразумение от 2015 г. между Иран и световните сили (JCPOA) от администрацията на Обама, без публичност. Неговата роля е била да подпомага МААЕ при събиране, обработка и анализ на огромни обеми от чувствителни данни – от сензори, видеонаблюдение, сателитни снимки до документи от ядрените съоръжения.
Както Кларенбърг припомня, Bloomberg разкрива през 2018 г., че MOSAIC позволява анализ на над 400 милиона „дигитални обекта“, включително социални медии и сателитни изображения от Иран. Технологията превръща тези данни в аналитични карти и визуализации, като подпомага инспекторите на МААЕ да „установят връзки между хора, места и материали“.
Според ирански представители и експерти, системата не само че подкопава суверенитета, но и поставя живота на учени в риск. Кларенбърг посочва, че MOSAIC е заподозрян в това, че е подпомогнал израелските служби при ликвидиране на ирански ядрени учени, като визуализира социални и логистични връзки между тях.
Софтуер със скандална репутация
MOSAIC е изграден върху алгоритми от т.нар. „predictive policing“ – технологии, използвани в полицията на САЩ и Западна Европа, които предвиждат престъпления преди да се случат. MIT Technology Review ги определя като опасни, непрозрачни и изградени върху пристрастни данни.
В контекста на ядреното споразумение това означава, че ако в MOSAIC бъде въведена фалшива или грешна информация (умишлено или не), тя може да доведе до погрешни заключения и дори военни действия. Bloomberg цитира специалист, според когото: „Ако въведеш грешна хипотеза без уточнение, ще се убедиш, че сенките са реални.“
Въпреки оттеглянето на САЩ от споразумението при Тръмп, МААЕ продължава да използва MOSAIC. Кларенбърг отбелязва, че софтуерът е бил използван за „планиране и оправдаване“ на поне 60 внезапни проверки в ирански обекти преди началото на военните действия.
На 31 май 2025 г. МААЕ публикува доклад, според който Иран може да е извършвал дейности, свързани с ядрено оръжие в началото на 2000-те, макар да липсват нови доказателства. Това доведе до обвинение от Съвета на управляващите на МААЕ и даде пропаганден повод на Израел да атакува.
Припомняме – Пророчеството на Жириновски за война с Иран – сбъдва се през 2025 г.
Последици и скъсване с МААЕ
На 17 юни ръководителят на МААЕ Рафаел Гроси признава, че няма доказателства за систематични усилия на Иран за създаване на ядрено оръжие. Въпреки това, Техеран вече е прекратил всякакво сътрудничество с агенцията, включително демонтиране на камери и отказ на достъп до бомбардирани обекти.
Според Кларенбърг, това може да се окаже и най-мъдрият ход и за други държави, попадащи под надзора на МААЕ, предвид силната зависимост на агенцията от технологии като MOSAIC.
Разгръщане и финансиране на MOSAIC
Според документ от 2017 г., MOSAIC е струвал около 41 милиона евро – почти 10% от годишния бюджет на МААЕ. Финансиран е чрез редовния бюджет и чрез „извънбюджетни вноски“, основно от САЩ. Кларенбърг подчертава, че Вашингтон предоставя над 90 милиона долара извънбюджетно финансиране годишно, което прави MOSAIC почти изцяло американски проект.
Програмата е пусната само два месеца преди подписването на ядреното споразумение с Иран, което според автора не е случайно. Тогавашният шеф на МААЕ Юкия Амано описва проникването в иранската програма като безпрецедентно: 3000 инспекторски дни годишно, стотици хиляди снимки дневно и над 1 милион източника от открити данни месечно.
Подготовка за война под прикритие на инспекции?
Заключителният въпрос, който Кит Кларенбърг поставя, е дали MOSAIC и цялата структура на инспекциите не са били от самото начало инструмент за шпионаж и подготовка за война. Смъртта на редица ирански учени и командири в първите дни на израелската офанзива засилва това подозрение.
Министърът на външните работи на Иран Абас Арагчи отхвърля искането на Рафаел Гроси да посети поразените от удари обекти като „безсмислено и вероятно злонамерено“.
Кларенбърг завършва анализа си с мрачна констатация: всяка държава, която днес сътрудничи с МААЕ, трябва да се запита дали реално бива наблюдавана… или картографирана за бъдеща война.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
