„Законът се тълкува за приятелите и се прилага върху враговете.“ Тази фраза на италианския държавник Джовани Джолити стои като отправна точка в анализа на Андреа Тети, публикуван в Al Jazeera, за това как Европейският съюз (ЕС) системно изневерява на собствените си принципи, когато става дума за Израел.
През май 2024 г. Съветът по външни работи на ЕС реши да прегледа дали Израел нарушава човешките права с блокадата над Газа. Един месец по-късно се признава, че има „индикации“ за такива нарушения. А в края на юни Европейският съвет просто „взе под внимание“ тези индикации и насочи темата обратно към юли.
Вижте подробности – Доклад на ЕС: Израел убива с глад и бомби в Газа
Това не е политика – това е отлагане, театър, симулация на съвест.
Когато геноцидът има категории
Според Тети, дори повърхностният поглед върху случващото се в Газа показва, че става дума не просто за нарушаване на човешки права, а за организирано разрушаване на възможността за живот. Термини като домицид, медицид, сколастицид, екоцид и икономицид са използвани от правозащитници, за да опишат систематичното унищожение на жилища, болници, училища, природа и икономика.
Още по темата – Израелски войници признават: Наредиха ни да стреляме по невъоръжени в Газа
Над 90% от населението на Газа е разселено. Хиляди деца страдат от глад и болести. Блокадата е почти пълна. А отговорът на ЕС е… дискусия.
„Ценности“, които важат само на хартия
Член 2 от Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел изисква всички клаузи да се базират на „уважение към правата на човека“. Но както посочва Тети – ЕС никога не е дефинирал как се оценява това уважение, нито е въвел механизъм за автоматично задействане при нарушения. Така „ценностите“ остават празна реторика – и удобно алиби за политическа пасивност.
ЕС предпочита да изглежда загрижен, отколкото да бъде отговорен. Предпочита да говори, вместо да действа. И това поведение не е ново – то е траен модел.
Отделни европейски държави правят опити да покажат „по-твърда“ позиция. Великобритания замрази преговорите с Израел, но не и търговията. Франция обеща признаване на Палестина, което така и не се случи. Испания заяви, че не прави бизнес с „геноцидна държава“, но десетки държавни договори с израелски оръжейни фирми продължават да действат.
Вижте още – Испания иска ЕС да замрази пакта с Израел и да наложи оръжейно ембарго
Същевременно Германия, Италия, Франция и Великобритания продължават да изнасят оръжие за Израел – в очевидно противоречие с международното право.
Какво наистина трябва да направи ЕС
Ако ЕС беше сериозен относно собствените си договори и международните конвенции, той би предприел конкретни мерки:
- Прекратяване на оръжейния износ
- Прекратяване на разузнавателното сътрудничество
- Прекратяване на търговски и научни партньорства с израелски институции, свързани с окупацията
- Подкрепа за делото срещу Израел в Международния съд
- Съгласие за изпълнение на заповедите за арест от Международния наказателен съд
Всичко това не е политически избор, а юридическо задължение по силата на Хартата за основните права на ЕС, Договора от Лисабон и Конвенцията за предотвратяване на геноцида.
Заключението на Андреа Тети е тежко, но ясно: ЕС не просто предава палестинския народ – той предава самия себе си. Ценностите, на които се позовава, са изоставени в мига, в който изискват реална жертва – дипломатическа, търговска или стратегическа.
Бездействието на Европа в лицето на това, което мнозина вече наричат геноцид, не е просто провал на външната политика. Това е провал на един проект, който някога претендираше да бъде етика в действие. Днес той е политика на комфорт. На избирателна съвест. На морална капитулация.
*Андреа Тети е доцент по политология в Университета в Салерно (Италия) и водещ автор на книгите „Арабските въстания в Египет, Йордания и Тунис“ (2018) и „Демократизация срещу демокрация: как политиката на ЕС се проваля в Близкия изток“ (2020).
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
