В ерата на „умните“ телефони, лоялни програми, дигитални портфейли и електронна идентичност, проследяването на потребителското поведение вече не изисква агент, камера или подслушване. Неусетно – и често доброволно – самите потребители предоставят цялата нужна информация на търговски вериги, банки, мобилни оператори и държавни институции. А с предстоящото въвеждане на дигиталното евро в ЕС, тази практика може да стане институционализирана в мащаб, който предизвиква тревога дори сред футуристите.
Отстъпка срещу самоличност
Както става ясно от интервю на Добромир Видев за БНР с експерта по дигитален маркетинг Любомир Чакъров, много потребители инсталират мобилни приложения на търговски вериги в замяна на отстъпки или подаръци. Това изглежда като безобиден компромис, но реално отваря цял прозорец към личните навици, предпочитания и ежедневие на гражданите.
„Оказва се, че човек няма как да ползва приложенията, без да даде данните си“, обяснява Чакъров, а предоставянето на име, имейл, локация, номера на банкова карта и дори здравни параметри вече е почти задължително за участие в съвременната потребителска икономика.
Той подчертава, че Европа върви към пълна дигитализация, в която физическите карти и анонимното пазаруване стават все по-рядко срещани. „Магазините действително се опитват да направят плащанията електронни и да станат чрез определено тяхно приложение, за да използват събирането на данни за ремаркетиране“, добавя той.
Легални, но тревожни практики
В световен мащаб съществуват множество напълно законни способи за следене на потреблението. Това включва:
- Лоялни карти и мобилни приложения – записват всяка покупка, час, местоположение, дори повтаряемост на навици;
- Браузърен fingerprinting и бисквитки – следят поведение онлайн, дори след затваряне на сайтове;
- Обществен Wi-Fi – при влизане в безплатна мрежа, потребителят често се съгласява с условия, които позволяват проследяване;
- Банкови и картови транзакции – при безконтактно или онлайн плащане остава пълен дигитален отпечатък;
- Електронни рецепти и здравни портали – проследяват потреблението на медикаменти и здравна информация;
- Гласови асистенти и „умни“ уреди – събират данни за реч, поведение в дома и дневен ритъм.
Проблемът не е само в събирането, а в неясното използване, споделяне и комбиниране на тези данни, често без реално съгласие или информираност от страна на потребителя.
Дигиталното евро – валута или механизъм за контрол?
В тази среда на нарастваща дигитализация, Европейската централна банка активно работи по проекта за дигитално евро – официална електронна валута, която да бъде допълнение към физическите пари. Формално целта е улеснение на трансакции, включване на хора без банкова сметка и технологична независимост от частни криптовалути.
Вижте още по темата: Цифровото евро – първа стъпка към безкешова диктатура в ЕС?
Но мнозина експерти предупреждават: ако дигиталното евро бъде проектирано така, че всяка покупка, дори на кафе, да бъде проследима и обвързана с личността на потребителя, това би създало прецедент за централизирано наблюдение на икономическия живот на гражданите. А при политическа криза или управление, склонно към репресии, този инструмент би могъл да се използва за цензура, санкции или дори блокиране на достъпа до средства – както вече е обсъждано в Китай чрез системата за „социален кредит“.
Футуристите предупреждават: удобството има цена
Футуристи като Ювал Ноа Харари, Тринет Маккрий и Едуард Сноудън (в ролята на дигитален дисидент) от години предупреждават, че „технологичната еволюция изпреварва етичната регулация“. Харари дори заявява, че в бъдеще най-важната борба няма да е между държави, а между права на индивида и алгоритми, които ще знаят повече за нас, отколкото самите ние.
Любомир Чакъров е категоричен, че личната отговорност е ключова:
„Хората трябва да се пазят в интернет, трябва да пазят своите лични данни и под никаква форма да не бъдат на 100% винаги сигурни. Да имат едно наум и да се съмняват.“
Ако гражданите нямат дигитална култура, критично мислене и навик да подават сигнали за злоупотреби, нито една институция – дори с най-добри намерения – не може да ги защити ефективно.
Светът не върви към дигитална революция – той вече е в нея. Големият въпрос не е дали ще бъдем проследявани, а при какви правила, от кого и с каква цел. Между удобството и контрола границата е тънка. А когато я преминем – тя трудно може да бъде върната обратно.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
