Словакия има много по-голямо значение, отколкото Европа осъзнава. На 30 септември в малката европейска държава ще се проведат парламентарни избори, които ще имат отзвук далеч отвъд нейните граници.
Ако проучванията на общественото мнение са верни, вотът ще бележи завръщането на Робърт Фицо: човек, който щедро хвали Москва и подражава на Виктор Орбан, лидерът на „алт-десните“ в съседна Унгария. Така че Европейският съюз и НАТО може скоро да се изправят пред нов проблем в редиците си, коментира британският вестник The Guardian, предава Фокус
Когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г., Словакия влезе „ол-ин“, за да защити украинския суверенитет.
На глава от населението тя е един от най-верните поддръжници на Киев, превръщайки се в първата страна от НАТО, изпратила бойни самолети на украинската армия. Ако Фицо бъде избран, има опасност да направи завой на 180 градуса и да насочи подкрепата си към Владимир Путин.
Мозъчният тръст Globsec, който измерва политическата привързаност на бившите комунистически държави и е частично финансиран от САЩ и ЕС, публикува годишен индекс на уязвимост. Последното му проучване сочи, че 50% от словаците смятат, че САЩ представляват риск за сигурността – число, което рязко нарасна само за няколко години. А само 40% от словаците са на мнение, че Русия е основният виновник за войната в Украйна, най-ниският процент в Централна и Източна Европа.
Няколко години след разпадането на Чехословакия през 1993 г. новата независима словашка държава на юг вече беше причина за безпокойство на запад. Докато други посткомунистически държави прегърнаха либералната демокрация с ентусиазъм, държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт я нарече „черната дупка“ на региона. Членството в НАТО бе отложено. В крайна сметка тя се присъедини през 2004 г., същата година стана част и от ЕС.
Тогава дойде Фицо, прототип на популист. Като министър-председател между 2006 г. и 2010 г. и след това от 2012 г. до 2018 г. той пламтеше срещу Запада за вътрешната си публика, но внимаваше да не се противопостави на международното статукво.
През юни 2019 г. екологичният активист и адвокат Зузана Чапутова спечели сензационно президентските избори. Месеци по-късно бе гласувано ново правителство, предвещаващо промяна. В рамките на седмици след встъпването в длъжност обаче започна пандемията, както и проблемите. Словакия смени четирима министър-председатели през последните четири години. Последователни коалиции идваха и си отиваха, борейки се да се справят с Covid-19, инфлацията, енергийната криза и войната. Последната администрация се срина през декември на фона на много вътрешни борби и оттогава страната е в безизходица.
Всичко това бе сигнал за забележително завръщане за Фицо. Имитирайки Орбан, той прекарва времето си в опозиция, като се придвижва още повече надясно, заклеймявайки „украинските фашисти“ и възразявайки срещу решението на словашкото правителство да изпрати каквото и да е оръжие в Украйна.
За него Чапутова е „американски агент“ и описа неотдавнашните арести на висши ръководители на разузнаването като „ръководен от полицията преврат“. Съобщава се, че има до 2000 страници във Facebook, които споделят антизападна пропаганда, като Чапутова предупреждава за „информационна буря“ от политически изобличения от дясно, подкрепяни от Русия.
Опасността е постоянна, но все още има какво да се играе. Предизборните кампании в Словакия често водят до драматични колебания в последния момент и сложната система за гласуване ще направи изграждането на коалиция сложно. Това, което не подлежи на съмнение обаче, е, че Фицо отново е главен играч в един особен тип политика, който изглежда отново е на мода. Изборите в Словакия са показател за това доколко объркана е политиката и доколко вярата в либералната демокрация е подкопана тук, в сърцето на Европа.