Над 20 000 са войниците с ампутирани крайници в Украйна, като много от войниците страдат и от психологически травми от времето, прекарано на фронта, съобщава Асошиейтед прес.
„В Украйна няма достатъчно специалисти по протезиране, които за да се справят с нарастващата нужда„, казва Олга Руднева, ръководител на център за рехабилитация на украински военни с ампутирани крайници. Преди войната, казва тя, само петима души в цяла Украйна бяха преминали официално през обучение за рехабилитация на хора с ампутирани ръце или длани, които при нормални обстоятелства са по-рядко срещани хората с отстранени крака и стъпала, тъй като те понякога се ампутират поради усложнения от диабет или други заболявания.
Руднева изчислява, че от началото на войната 20 000 украинци са претърпели поне една ампутация. Правителството на страната не съобщава колко от тях са войници, но нараняванията от взривове са сред най-често срещаните във войната с дълга фронтова линия.
Два са центровете, които осигуряват протези за украинските войници със средства, осигурени от държави донори, благотворителни организации и частни украински компании.
„Някои донори не са склонни да предоставят военна помощ на Украйна, но са готови да финансират хуманитарни проекти“, казва Руднева.
„Цялата двигателна система трябва да се преориентира. Те имат изцяло ново преразпределение на теглото. Това е наистина сложна настройка, която трябва да се направи с помощта на друг човек“, казва д-р Емили Мейхю, която специализира в областта на нараняванията от взривове.
„Най-трудната част за много ампутирани е да се научат да живеят с болката – болка от протезата, болка от самото нараняване, болка от трайните последици от ударната вълна на взрива“, казва Мейхю, която е разговаряла с няколкостотин военни с ампутирани крайници по време на кариерата си. Много от тях се сблъскват с обезобразяване и последвалите го козметични операции.
„Съчетаването на посттравматично стресово разстройство, нараняванията от взрив и болката – това е много трудно за разгадаване„, казва тя. „Когато хората имат физическо и психологическо нараняване, това е нещо, което никога не може да бъде разделено.„
За тежко ранените и осакатени войници рехабилитацията може да отнеме повече време, отколкото трае самата война. Козметичните операции обаче са от решаващо значение, за да могат войниците да се чувстват комфортно в обществото. Много от тях са толкова обезобразени, че вярват, че хората виждат у тях само белезите им.