Американският журналист Тъкър Карлсън предупреди, че ако правните усилия да се попречи на Доналд Тръмп да се кандидатира отново за президент се провалят, следващите стъпки могат да бъдат убийството му и война с Русия. Това биха предприели сегашните управляващи, за да запазят властта си и да се опитат да обединят населението.
„Никой няма да ви каже това, но не знам как този извод не е очевиден. Разбирате ли какво имам предвид? Те са решили, и двете партии във Вашингтон са решили, че има нещо в Тръмп, което е толкова заплашително за тях, че просто не могат да си позволят да го допуснат отново да управлява„, каза Карлсън в предаването/подкаст на радиоводещия Адам Карола.
„Ако започнеш с критика, след това преминеш към протест, след това към импийчмънт, сега към обвинение и нито едно от тях не проработи, какво следва? То е сякаш разчертан график! Очевидно се движат към убийство„, казва Карлсън.
„Щом започнеш да повдигаш обвинения на политическите си опоненти, знаеш, че трябва да спечелиш. Но ако те спечелят, ще обвинят теб. Но те не могат да губят. Ще направят всичко, за да спечелят. И как ще го направят? Няма да играят играта с COVID отново. Знам, че всички вдясно се страхуват, че ще върнат ограниченията с нова вълна на COVID и така ще се опитат да спечелят, но не могат да го направят. Защото вече бяха разкрити и това път това няма да проработи„, продължи известният американски журналист. „Какво ще направят тогава? Ще започнат война с Русия, ето какво ще направят. През следващата година ще има гореща война между Съединените американски щати и Русия„.
А какво може да предизвика Третата световна война? Според Карлсън „мисля, че бихме могли да използваме тактиката на „Тонкинския инцидент“* (Подробности за този инцидент дал началото на Виетнамската война четете под края на този материал), където изведнъж ракети ще паднат в Полша. Ще последва: „това е дело на руснаците“ и ще започнем война. Че всичко това ще се случи е лесно предвидимо.“
Тъкър Карлсън призова Сената, управляван от Републиканската партия, да се обедини около деескалацията на напрежението, особено в Украйна, като заяви, че залогът да се избегне апокалиптичен сценарий никога не е бил по-голям.
Карлсън изказа мнение и за бившия президент Барак Обама, който, според бившия водещ на Fox News, е пушил крек и е имал интимни отношения с мъже, но медиите са се страхували да съобщят за това по време на кандидат президентската кампания през 2008 г. Карлсън се позовава на многократните твърдения на мъж на име Лари Синклер, който твърди, че Обама е купувал и пушил кокаин, преди двамата да правят секс през 1999 г.
„Появи се един човек, Лари Синклер, и каза: „Ще подпиша клетвена декларация“ и го направи, „Ще се подложа на детектор на лъжата“ и го направи“, каза Карлсън. „Пушех крек с Барак Обама и правих секс с него“, заяви този човек и очевидно твърдението му беше вярно“.
Според Тъкър никой не е посмял да повдигне темата поради заплахите, които са отправяни тогава от предизборния щаб на Обама.
„Никой не съобщи за това не защото ги е било срам да говорят за секс или наркотици, а защото от кандидат президентския щаб на Обама бяха категорични, че всеки, който съобщи за това, ще бъде отрязан от кампанията на Обама. Така че никой не съобщи за това“, добави още известният телевизионен водещ.
„Това, че Барак Обама харесва мъже, с нищо няма да промени света, и мисля, че това е добре известно“, продължи Карлсън, като добави, че самият Барак Обама е признал хомосексуалните си увлечения в писмо до бивша своя приятелка.
* Тонкинският инцидент
В началото на август през 1964 г. в залива Тонкин, край бреговете на Северен Виетнам, две събития оставят отпечатъка си в световната история с името „Тонкински инцидент“. След разделянето на Виетнам на две части според Женевските споразумения от 1954 г., САЩ постепенно увеличават подкрепата си за Южен Виетнам. Като част от тяхна военноморска операция, американският ескадронен миноносец „Мадокс“ извършва радиотехническо разузнаване в залива Тонкин, като най-вероятно се е намирал в териториалните води на Северен Виетнам. Членове на екипажа после са дали показания, че от кораба им се виждали плажовете на Хайфон. Първият инцидент става на 2 август 1964 г., когато към американския кораб приближават три северновиетнамски торпедни катера. Според официалната версия на САЩ катерите са направили опит да навлязат в тактическата зона за изстрелване на торпедата. В отговор „Мадокс“ изстрелва над 280 бр. 127 мм снаряди, а противникът отговаря на огъня с картечна стрелба. След като виетнамците се изтеглят, техните три катера са атакувани от 4 американски палубни изтребители Ф-8 (F-8 Crusader) с оръдия и ракети „Зуни“, които правят тренировъчни полети около също намиращия се в Тонкинския залив самолетоносач „Тикондерога“. Катерите откриват ответен огън и повреждат един изтребител Ф-8, който извършва принудително кацане в Дананг. Оставалите Ф-8 атакуват катерите и потопяват един от тях. Фактът за морския бой от 2 август се потвърждава от множество американски изследователи, както и от виетнамска страна. САЩ не драматизират инцидента, но изпращат в района разрушителя „Търнър Джой“.
Вечерта на 4 август 1964 г. районът на Тонкинския залив е връхлетян от тропическа буря. Към 21:30 часа радарът на „Мадокс“ засича приближаващи от север бързоходни обекти, а акустикът улавя шум от торпеда. По това време командващият двата ескадрени миноносци Джон Герик вече е получил по разузнавателни канали информация за възможно нападение на северновиетнамски катери. Ескадрените миноносци веднага изпълняват противоторпедни маньоври и откриват огън. „Тикондерога“ идва на помощ с палубни щурмовики и изтребители А-4 и Ф-8. Те обаче не откриват наоколо никакви кораби. Още по време на Виетнамската война в САЩ е повдиган въпросът, че нападение на 4 август от северновиетнамски катери не е имало. Парадоксално е, че пръв се усъмнява капитан Джон Герик и още на следващия ден той съобщава на командването на ВМС: „Цялата акция е твърде съмнителна, освен явното намерение на противника отначало да ни устрои засада.“
Практически всички съвременни изследователи в някаква степен признават, че атаки на 4 август не е имало. Показанията на радарите може да са предизвикани от смущения следствие на бурята, а докладите на хидроакустика може да са по причина на неговата недостатъчна опитност и на характерните шумове, възникващи при бойното маневриране на корабите. В това време първите съобщения за предполагаемо нападение над американски кораби в Тонкинския залив вече пристигат във Вашингтон. Ситуацията е неясна, информацията продължава да постъпва. Американският президент Линдън Джонсън, с отчитане на нападението на 2 август, не подлага на съмнение второто нападение. Джонсън разпорежда още на следващия ден да бъдат нанесени авиационни удари по бази на севернокорейските торпедни катери и по нефтохранилища, за да бъдат лишени катерите от гориво. Операция „Пронизваща стрела“ е проведена на 5 август и това е първият налет на американска авиация в Северен Виетнам. Значителни противоречия има относно това дали президентът Джонсън е знаел, че не е имало втора атака. Съществуват свидетелства, че на него още на 5 август му е известно, че станалото вечерта е много съмнително.
В края на 2005 г. Агенцията за национална сигурност разсекретява документи, засягащи инцидента в Тонкинския залив. Сред тях е и статия на историка на Агенцията Робърт Хъниок, в която той прави извод, че Агенцията за национална сигурност съзнателно представя на американското ръководство изопачени отчети за събитията на 4 август. Конгресът на САЩ, поставен пред факта за двете агресивни нападения на ВМС на Северен Виетнам против американски кораби в международни води, на 7 август приема така наречената „Тонкинска резолюция“. Тя упълномощава президентът Джонсън да предприеме мерки за пресичане на по-нататъшни нападения, а също така му разрешава да предприеме всички стъпки, включително използване на въоръжените сили на САЩ, за защита свободата на страните от Югоизточна Азия. Тази резолюция става правна основа за начало на пълномащабно участие на САЩ в бойни действия без формално обявяване на война. „Тонкинската резолюция“ е съвместна резолюция на двете камари на Конгреса на САЩ. Само двама от сенаторите-демократи се противопоставят в Сената и гласуват против резолюцията – Уейн Морз и Ърнест Грюнинг. Сенатор Грюнинг възразява срещу „изпращането на нашите американски момчета да се бият във война, в която нямаме никаква работа, която е предначертана със заблуда и която постоянно се ескалира“.
Линдън Джонсън подписва „Тонкинската резолюция“
Администрацията на президента Линдън Джонсън обаче се нуждае от резолюцията, за да започне бързо ескалацията на американското военно участие в Южен Виетнам и за започване на война срещу Северен Виетнам. С осигурените 416 гласа в Конгреса и 98 в Сената се дава зелена светлина за начало на военните действия. САЩ затъват във „Виетнамското тресавище“, от което окончателно се измъкват чак през 1975 г. с цената на 58 238 убити (по официални данни), над 128 000 ранени и над 14 000 изчезнали по време на бойни действия. Хиляди американски ветерани от войната изпитват трудности да се интегрират отново в американското общество и много от тях следствие на получените психически травми се самоубиват, като дори се смята, че са над 50 000 от 1975 г. до сега. Виетнамската война е най-тежкото поражение на външната политика на САЩ в цялата тяхна история.