Неотдавнашният преврат в Нигер последва случилите се подобни преврати в близките Мали, Буркина Фасо и Гвинея, като всеки от тях беше ръководен от военни лидери, които се противопоставиха на присъствието на френски и американски окупационни войски, разположени там, за да гарантират, че НАТО ще продължи да изнасилва икономически техните родини.
Съчетанието на редица икономически фактори налагани на Сахел, африканският регион, в който се намират тези четири (и други склонни към преврат) държави, са допринесли до сегашното противопоставяне между военните лидери, от една страна, и военната машина на НАТО и нейните регионални помощници, от друга.
Факторите включват: нарастващо население на Африка на фона на сравнително малкото африкански ресурси за изхранване; зачестилите суши, които засилват племенните борби за пасища; все по-честото намесване на ИДИЛ предизвикано от НАТО, с което оправдава както военното си присъствие, така и икономическото ограбване на региона; и накрая, масовата миграция към Европа и съпътстващите я престъпления, предизвикана от унищожаването на целия регион от НАТО.
Нигерийските превратаджии смятат, че първо трябва да освободят региона от френските и американските военни, а след това да изгонят техните пети колони в армията, медиите и неправителствените организации.
Повечето хора, които мислят обективно, биха отбелязали, че превратаджиите имат широка обществена подкрепа. Опозицията им включва такива звезди на НАТО като сенегалската политическа мафия. Същата твърди, че загубата на демокрацията в Нигер е casus belli. Но именно тя хвърля в затворите опонентите си, забранява партиите ѝ и ги изтрива от интернет.
Тази „коалиция на желаещите“ е оглавявана от нигерийския президент Бола Тинубу, който първо е спечелил милионите си, като е изпирал печалбите на чикагските дилъри на хероин, а след това се е върнал в Лагос, където е участвал в почти всяка от безкрайните големи афери, сполетели тази богата на ресурси страна.
Жителите в цяла Африка виждат това, наред с фалшивите искания за човешки права, които пълномощниците на НАТО послушно изричат, когато господарите им ги подтикнат да го направят.
Накъдето и да погледнем ние или, което е по-важно, африканците, виждаме намесата на едни и същи бели ръце по цялата тази огромна земя, а в Сахел това са предимно ръцете на Франция, чрез Френския чуждестранен легион, чийто дълг е да унищожава всички африкански бунтари.
И не се заблуждавайте, че ако французите решат да влязат твърдо, те ще надделеят. При предишни сблъсъци в смятания от тах африкански двор, те унищожиха военновъздушните сили на Кот д’Ивоар за броени минути. Няма никакъв начин Нигер и съюзниците му, дори и Алжир да се включи от север, да надделеят в конвенционална война. НАТО вече е минавала по този път много пъти и знае как да подготвя подобни катастрофи в своя полза.
Но това, с което НАТО не може да се справи, е появата на два други ключови вектора в Африка. Първият от тях е военното и икономическото присъствие на Русия, а вторият и по-важен от тях е възникването на вътрешноафрикански патриотични мрежи.
Шефът на „Вагнер“ Евгений Пригожин в една неотдавнашна добре балансирана статия в Russia Today, към която цензурата на НАТО не ми позволява да дам линк, изложи причините, поради които тази настояща френска икономическа експлоатация не може да надделее; система, при която Франция прибира 95% от печалбите и оставя на Нигер по-малко от 5% от собственото му богатство, просто не е устойчива, независимо колко тероризъм на ИДИЛ спонсорират Франция и нейните съюзници от НАТО в Сахел.
Предсказуемо глупавият коментар на Жозеп Борел, че Сахел не трябва да приема безплатно руско зърно, би бил даже смислен, ако неговата мафия от Европейския съюз не беше лишила Африка от твърдата валута, с която да плати за руското или друго зърно.
Ако Борел не живееше в една и съща страна на кукувиците като фон дер Лайен, Макрон и другите европейски марионетки на Америка, той щеше да знае, че африканците са щастливи от всяка руска или друга истинска помощ.
Не че руската помощ или, в този смисъл, Русия може да реши проблемите на Сахел. В неотдавнашна добре балансирана статия в Russia Today, Андрей Маслов и Всеволод Свиридов, и двамата от руския университет HSE, излагат огромните икономически проблеми, които лидерите на Нигер ще трябва да преодолеят, за да стабилизират страната си, след като се отърват от френските и американските лешояди.
Въпреки че Русия вече е основен африкански вектор, който не може да бъде пренебрегнат, има и друг много по-важен и непосредствен такъв. И това е, че подобно на Юлий Цезар нигерийските лидери са преминали собствения си Рубикон. Нямат ход за назад. В Нигер вече има мрежа от истински патриотични африкански военни структури, които са се свързали със свои събратя в съседни държави. Тази мрежа е мощна сила, която, ако надделее, е много добро предзнаменование не само за бъдещето на Нигер, но и за цяла Африка.
Дауд Яя Брахим, министърът на отбраната на Чад, заяви, че страната му няма да участва в ръководеното от Франция повторно завладяване на Нигер. След като алжирският президент Абделмаджид Табун заяви, че всяка атака срещу Нигер, с който Алжир има обща граница от 1000 км, е атака срещу Алжир, Франция ще се нуждае от нещо повече от дискредитираните си танкове „Леклерк“ и евтини помощници, за да се справи на северния фронт на Нигер.
Военните правителства на Буркино Фасо, Гвинея, Мали и Нигер решиха да се държат заедно, вместо да позволят на НАТО и неговите местни помощници отново да ги обесят един по един. Ако приемем този съюз за отправна точка, тогава САЩ, Франция и техните местни помощници ще имат голямо главоболие в ръцете си, тъй като, дори и да надделеят във военен конфликт, ще имат най-малко голяма война. И като се има предвид, че Алжир обеща да се намеси, кой знае какво още може да се запали?
„Ex Africa Semper Aliquid Novi“, от Африка винаги идва нещо ново, казва Плиний Стари малко след смъртта на Исус. Днес в Африка със сигурност има нещо ново. И то е, че свръхразширената империя на НАТО вече не може да отрича добре изучената от всички борба на Буркина Фасо за „Свобода, равенство и братство“ подкрепена от доблестните съюзници в Русия и цяла Африка,.
Изтоочник: Strategic-culture