Семейният кодекс и промените в него – ще има ли равноправие между родителите при развод
Разводът между двама души невинаги минава по мед и масло, родителите се разделят приятелски и, макар и разделени, се грижат за детето/децата си еднакво и нямат проблеми да го/ги виждат. За съжаление, не са единични случаите, при които детето се присъжда на един от родителите (в повечето случаи това е майката), без сериозна оценка за реалността, а законово уредените срещи с бащата се саботират и той не може да вижда детето си. Никак не са редки и случаите на родителско отчуждение, а най-голямата грешка е използването на детето като разменна монета и средство за отмъщение.
адв. Петър Петров
За промените в Семейния кодекс, които бяха приети на първо четене в Народното събрание и може ли да се поставят родителите в равноправно положение – Критично.бг разговаря с адв. Петър Петров, народен представител от „Възраждане“:
– Това, което беше прието, трябва да го разделим в две групи. От една страна – законопроектът на „Възраждане“, който предвижда един по-широк режим на личен контакт от родителя, комуто не са предоставени родителските права с детето. Тъй като сегашният (модел – б.а.) е рестриктивен – само първа и трета събота и неделя на месеца, тоест – общо четири дни, което е крайно недостатъчно за родителя, който не упражнява родителските права.
Семейният кодекс в момента
Ние предложихме да е минимум 10 дни месечно и това бе прието. Също така към тази група спада и поставянето на равна основа, най-общо казано, и на двамата родители при вземане на решения от страна на съда, на кого да предостави за упражняване на родителските права.
Тъй като, до сега, съдебната практика в последните 40 години, поставя в неравностойно положение мъжа и жената, тоест – бащата и майката в случая. Дава приоритет в 99% от случаите на майката и предоставя родителските права на майката, тъй като счита, че тя е по-пригодна да упражнява родителските права. Позовавайки са на много остаряло и архаично постановление на върховния съд от 1984 г. С нашия законопроект изрично посочваме, че и двамата родители имат еднакви права и еднакъв шанс да получат родителските права.
Разбира се, не променяме изискването съдът сам да изследва всички обстоятелства, както за личността на бащата, така и за личността на майката, и да прецени и да определи сам кому да даде родителските права.
– Те бяха възприети?
– Да, бяха приети на първо четене. Другите два законопроекта, които бяха приети, са в малко по-различна посока. Те въвеждат тъй нареченото споделено родителство или съвместно упражняване на родителските права и от двамата родители. И това в случай, когато те не са постигнали предварително помежду си съгласие и не са подписали едно съдебно споразумение, а все още има неразбирателство между тях, което е довело до иницииране на съдопроизводство за определяне на родителските права.
В тези случаи е посочено в двата законопроекта, че съдът може да присъди родителските права и на двамата. И в тази връзка са уредени съответните тежки и тромави процедури в тези два законопроекта, които да направят възможно прилагането на практика подобен режим. Пак ще повторя – извън случаите, когато двамата родители са се разбрали.
– В случаите, в които са присъдени родителските права на един от родителите, за съжаление, практиката на българските институции е да не успяват да упражняват контрол относно срещите с детето, които са регламентирани и от съдебно решение. Това е проблем основно на бащите, какво може да се направи в тази насока?
– На първо място, тъй като това е проблем на бащите най-вече, в нашия законопроект направихме следното – предвидихме минимум 10 календарни в месец. Ако до сега бащата трябваше два пъти да се опитва в месеца да взема детето и да му се създават пречки от страна на майката, която прави всичко възможно той да не получи детето и той се налага да търси съдействие на частни съдебни изпълнители и т.н., ние редуцираме тези случаи, тъй като вече детето ще е 10 дни при него и той трябва само веднъж в месеца да отива да го взема.
В другите два законопроекта има и още по-рестриктивни мерки, като например неплащане издръжка на родител, който не предоставя детето за упражняване на личен контакт.
Все пак предстои разглеждане на законопроектите, те са вече обединени в един общ и на второ четене ще се бъде създадена и работна група най-вероятно, и съм сигурен, че ще има още мерки, които да помогнат на бащите да виждат децата си, тъй като това е един от основните проблеми с родителските права.
Не толкова кой ще ги упражнява, просто единият родител най-често използва детето, за да въздейства неблагоприятно върху другия родител, който има ограничен режим на личен контакт към момента, което е дискриминационно и го поставя в неравностойно положение. И правилно посочихте, че българските институции са абсолютно неработещи към момента, за да му помогнат да възпитава и отглежда детето си.
Може да подкрепите КритичноБГ тук:
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ
