Проф. Николай Витанов: Какви са сметките на чичо Дончо за войната в Украйна?: По света – нищо неочаквано. Днес ще направим малко повече анализ на това, което прави чичо Дончо по отношение на Украйна. И като така, ще отложим писането за информационно-психологическата война.
И тъй, чичо Дончо каза, че ще спре войната в Украйна за 1 ден. Сериозните аналитици не повярваха и ето ви малко сметки затова, защо сериозните аналитици не повярвахме. Ако събитията вървят така, както досега, украинската армия би могла да изкрета още 200 дни – до края на лятото. Безвъзвратни загуби – по 2000 души на ден, значи – още 400 000. Мобилизационни възможности – засега 1 000 човека на ден, за 200 дни – 200 000. Чист минус – 200 000 значи.
Дезертьори обаче – по скромни оценки – 500 на ден. За 200 дни – 100 000. Чистият минус става 300 000. Как да се попълни, че фронтът да не рухне? Пра-а-авилно – Зеленскиюгенд – мобилизация на 18-годишните. Чакаме значи да се приеме съответния закон. Това ще вдигне дневния разход на украинско пушечно месо, но да оставим настрана това засега.
200 дни значи. След 200 дни Украйна ще е съвсем накрая на мобилизциония си ресурс и мъжете между 18 и 25 години ще гинат масово на фронта. Това няма да спре руското настъпление, но надеждите са, че ще го задържи и няма да се стигне до превземане на някой от големите украински градове.
Та сметката на чичо Дончо е приблизително такава. За 100 дни той укрепва положението си вътре в САЩ, което и наблюдаваме – подписва укази и разчиства капаните, които демократите са му оставили. След това ще се захване сериозно с украинската криза и надеждата е, че за 100 дни ще успее да се справи с нея. Стават 200 дни – тъкмо да спаси Украйна от пълен разгром.
Дали това ще сработи? Ще видим. Въпросът е докъде ще стигне руската армия за тези 200 дни. В тях ще се решава съдбата на Покровск, Славянск и Краматорск.
Там ще има голямо сражение, както отдавна съм ви прогнозирал. И то ще реши войната. Пробият ли руснаците там, украинците ще бъдат отхврлени до линията Харков – Павлоград – Запорожие. Тая линия обаче не е укрепена и ако падне, положението на украинската армия наистина ще стане много лошо. Дори водната пеграда Днепър няма да може да спаси Украйна тогава. Безвъзвратните загуби на украинската армия сега са гигантски, а след 200 дни вече ще са чудовищни.
Това е, което се обсъжда по сериозните аналитични центрове. Накрая да спомена нещо. Имайте наум, че за да се спре настъпващата руска армия, на Путин ще трябва да се даде нещо. А колкото повече на запад се движи руската армия, толкова повече ще е това нещо, което ще трябва да се даде, за да се спре войната Толкоз по това засега.
Нататък: Какво става с войната в Украйна?
Ами става, каквото ви е предсказано. Курската месомелачка си работи. Някои не вярват. Ами, гледайте, какво става с териториите, контролирани от украинската армия там. Повече от 2/3 от тях заминаха. На това, успешна офанзива ли му викате? Аз го наричам юруш. И ще видите, че съм прав (пак).
Но да видим какво става из Курска област
Индекса на пушечното месо и днес спадна. Знаете, че чакаме загубите да стигнат корпус и половина – 60 000. Дотук са 56 800. И всичко това, за да държиш едно парче 20 на 20 километра на руска територия, докато фронтът ти в Донбас изгърмява. Ясно е накъде отиват нещата. Загубите в техника са толкова много, че индексът на пушечното месо трудно ще стигне 20, както е по другите места на фронта.
В началото на броенето индекса на пушечното месо беше 8.4. Бавното нарастване на индекса към стойност 20 е това, което се очаква в дългосрочен план. За 88 дни след американските избори, индексът на пушечното месо е нараснал с 8.4%. В петък нарастването беше с 9.3%.
Унищожени са 4639 единици украинска техника. Загубите гонят 5000 единици техника. Само си представете – 5 000! Абсолютно безполезни загуби, тая техника можеше да свърши работа на фронта в Донбас. В процентите, които си наблюдаваме, имаме нарастване, кокто си и очакваме. Безвъзвратните загуби в жива сила са нараснали с 89.3%. Това, което гледаме е как тоя процент гони процента на унищожени автомобили, който е нараснал с 116.0%. 27.7% в полза на автомобилите. Вчера беше 21.7%. Прави впечатление, че автомобилите се унищожават с изпреварващи темпове. Сирски сипва ли сипва автомобили в Курка област – явно от другата техника понамалява това, дето може да го сипва, като например РСЗО. И автомобилите заминават с ужасяващи темпове. Докато свършат и те.
Започнаха третите 85 дни на юруша. Да видим, на ден 255 от юруша, дали ще има някоя позиция на унищожена техника, която ще стигне 300%. Безвъзвратните загуби се очаква да подгонят 75 000 към 255-тия ден. Представете си само – 75 000 човека загуби, за да държиш една територия, която сега е 20 на 20 километра, а кой знае колко ще остане на 255-тия ден. Смисъл – никакъв.
Писах ви – когато Путин реши да спира войната, той най-напред ще измете украинските войски от тия 400 квадратни километра, които още държат. Тогава можем да си кажем – аха, тоя може би е решил да приключва войната. Иначе ще си държи капанчето -що да не гътне още 20 000 украински войници в следващите 80 дни? Че те там са му като глигани на отстрел – няма позиции, копани с години като в Донбас, няма артилерийска подкрепа, сал едни автомобили се носят насам натам и руснаците масово ги трепят. Третите 85 дни се очаква да са по-слаби от вторите, защото украинците имат все по-малко какво да пращат на заколение в Курска област.
Контролираната от украинците територия в Курска област полека си намалява. Руснаците събират украинските части на все по-тясно пространство, та да са по нагъсто. Това е положението.
Донбаският фронт.
И тук нищо ново. Върви руско настъпление южно от Покровск и на север от Покровск руските части превземат Часов Яр. Руските цасти настъпват и на запад от Курахово и вече влязоха в Андреeвка. Войната се променя и пехотата отново излиза на мода заради дроновете. И като така, украинците имат нов проблем. Те нямат пехота, а руснаците имат. Затова руснаците настъпват. С малки пехотни групи, поддържани от дронове.
Операта у нас.
В Народното събрание – нищо неочаквано. Върви караница №1 – за постовете. Идва караница №2 – за бюджета. Проблемите си се трупат, няма кой да ги решава. Идват всякакви кризи, които ще се изсипят върху глават на българина. Чакаме да се случи нещо и проблемите да почнат да се решават. Нищо такова не става. Моето мнение отдавна го знаете – няма какво да се чака от аматьори.
Между другото – наблюдавайте тактиката на ППДБ – как се опитват да вкарват в общественото съзнание една подир друга тема по изключително аматьорски начин. Преди 10-на дни още наблягаха на Пеевски. Е, какво стана с Пеевски сега? Вече не е интересен. Сега ще бичим информационни антрефиленца за еврозоната. След 10-на дни и еврозоната няма да е интересна. Тогава ще почнат информационните антрефиленца за бюджета. Нескопосана работа.
Системата скок-подскок от тема на тема никога не е водила до добър резултат, ама си нямат специалист да им го каже. Е, казвам им го – оправете си пропагандата, защото както го карате, получавате отрицателен резултат. Основните ви фигури са под систематичен обстрел и имиджът им планомерно се свива. Напъните около конвергентния доклад доведоха до това, че народът е масово срещу въвеждането на еврото. Така, по форма, напъните са неуспешни. Друг е въпросът, какво става по съдържание. Там може да се окаже, че напъните са закономерни, а неуспехът им е бил планиран. И ППДБ се използва като инструмент за водене на кампания, която е планирана да е неуспешна. Но стига за това.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски