Серия от земетресения в Гърция до остров Санторини. Събужда се един от най-мощните вулкани в Европа: В ранните часове на неделната сутрин (2 февруари) в Егейско море беше регистрирана серия от три последователни земетресения, засегнали островите Парос, Анафи и Китнос. Първият трус със сила 3,1 по Рихтер е бил локализиран на 13,1 км югозападно от Парос на дълбочина от 10 км. Няколко секунди по-късно второто земетресение, със сила 3,6 по Рихтер, е регистрирано на 28,7 км северозападно от Анафи на дълбочина 10,6 км. Третият трус, с магнитуд 2,8 по Рихтер, се е случил на 9,3 км югоизточно от Китнос на дълбочина 10 км.
Сеизмичната активност в региона на Цикладите през последните 24 часа буди загриженост сред специалистите.
Сеизмичната активност в региона на Цикладите през последните 24 часа буди загриженост сред специалистите. Особено засегнати са остров Санторини (с един от най-популярните гръцки курорти) и околните острови, както и Аморгос, където са отчетени множество трусове, включително последният със сила 3,4 по Рихтер, регистриран също в неделя сутринта.
Опасенията сред експертите нарастват, като в събота следобед беше свикано извънредно заседание на Комисията за оценка на сеизмичния риск. В допълнение, общината на Тира издаде предупреждение към жителите за повишено внимание. Според данни от последното денонощие в района на Анидрос, между Тира и Аморгос, се наблюдава засилена сеизмична активност с максимален регистриран трус от 4,3 по Рихтер.
През последните часове е засечена интензивна сеизмична активност в морската зона около Санторини и околните острови, включваща десетки по-слаби трусове. Най-силното земетресение през този период е било с магнитуд 4,4 по Рихтер
През последните часове е засечена интензивна сеизмична активност в морската зона около Санторини и околните острови, включваща десетки по-слаби трусове. Най-силното земетресение през този период е било с магнитуд 4,4 по Рихтер, станало в събота в 15:29, на 35,2 км източно-североизточно от Тира и на дълбочина 2 км. Малко по-рано, в 14:51, Геодинамичният институт на Националната обсерватория в Атина отчита още един трус със сила 4,0 по Рихтер, разположен на 22 км североизточно от Тира на дълбочина 5 км.
След трусовете в района продължава активната сеизмична дейност, като вторичните трусове варират между 2 и 3 по Рихтер. Видният гръцки сеизмолог Герасимос Пападопулос предупреди, че с увеличаването на силата на земетресенията расте и сеизмичният риск. Той подчерта, че засега не се наблюдава връзка между тези трусове и вулканична активност, но отбеляза, че бъдещите изригвания на Санторини вероятно ще бъдат с все по-малък интензитет. Въпреки това, според него е необходима подготовка за тях.
Сеизмологът Акис Целентис също изрази мнение относно вулканичната активност в региона, като подчерта, че всички са наясно, че местните вулкани са активни, т.е. той прави връзка между трусовете и вулканите. Според него наблюденията през последните два месеца сочат към умерена сеизмо-вулканична активност около трите основни вулканични центъра на Санторини – Неа Камени, Колумбо и Християна. Той уточни, че Християна и подводната калдера, открита при научни сондажи, не показват признаци на сеизмична активност.
Колумб е подводен вулкан, разположен на 6,5 км североизточно от Санторини, принадлежи към Южноегейската вулканична дъга.
Колумб е подводен вулкан, разположен на 6,5 км североизточно от Санторини, принадлежи към Южноегейската вулканична дъга. Вулканът е станал известен с мощното си изригване на 27 септември 1650 г., когато лавата образува малък остров, който бързо изчезнал под морското ниво. Това изригване е предизвикало цунами, достигнало до 150 км от епицентъра.
При изригването си през 1650 г. Колумб изхвърля в атмосферата около 60 куб. километра магма, което е сравнимо с това от вулкана Тамбора от 1815 г., който е един от най-мощните супервулкани в света.
Днес Колумб има височина 280 м спрямо морското дъно и се намира на около 18 м под морската повърхност. Кратерът му е с диаметър 3 км и дълбочина 512 м. При изригването си през 1650 г. Колумб изхвърля в атмосферата около 60 куб. километра магма, което е сравнимо с това от вулкана Тамбора от 1815 г., който е един от най-мощните супервулкани в света.
В района на вулкана са открити хидротермални отвори, отделящи гореща вода с температура до 220°C. Според проучвания, в магмената камера на Колумб, разположена на дълбочина 3 км, се натрупва значително количество магма, което увеличава вероятността за скорошно изригване.
Специалистите предупреждават, че Колумб е най-активният подводен вулкан в Средиземно море и е обект на непрекъснат мониторинг в реално време. Изследванията показват, че от последното му изригване насам магмената камера расте с приблизително 4 милиона кубически метра годишно, а общият обем на натрупаната магма се оценява на 1,4 кубически километра.
Сеизмологът Целентис препоръчва допълнителни мерки за подготовка, включително:
– Информиране на жителите на околните острови за предпазни действия в случай на цунами.
– Разширяване на мрежата за ранно откриване на цунами.
– Мониторинг на сероводородни емисии, тъй като исторически те са причинявали жертви при изригвания.
– Провеждане на сателитни наблюдения за микродвижения, измерване на сероводород и сеизмичен шум.
– Инсталиране на система на Аморгос за ранно предупреждение.
Ситуацията остава динамична и под наблюдение, а учените призовават за повишено внимание и превантивни мерки.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски
