Ник Джамбруно: 2025 – Годината на разрушаването на глобалния ред: Според геополитическия и финансов анализатор Ник Джамбруно, Третата световна война вече е в ход, но мнозина не осъзнават това. Конфликтът се води не само на бойното поле, но и в сферите на икономиката, финансите, киберсигурността и информационните технологии. „Русия, Китай и техните съюзници се стремят да преобразуват съществуващия световен ред от еднополюсен в многополюсен, за да осигурят по-добра позиция за себе си“, казва Джамбруно. САЩ и техните съюзници, от своя страна, се опитват да запазят доминацията си и да наложат еднополюсния модел.
Двата противоположни геополитически блока
Джамбруно определя два основни лагера в този глобален конфликт. Първият включва САЩ и съюзниците им, които поддържат еднополюсния световен ред. „Не искам да наричам този блок ‘Запад’, защото неговите лидери не споделят традиционните западни ценности“, посочва анализаторът. Според него по-правилно би било да се нарече „НАТО и приятели“.
Другият блок е сформиран от Русия, Китай, Иран и други държави, които настояват за многополюсен световен ред. Анализаторът използва термина БРИКС+, за да обхване Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка и редица други заинтересовани страни.
Опосредстваните войни – ключ към изхода от конфликта
Тъй като директна военна конфронтация между ядрените сили би означавала взаимно унищожение, Третата световна война се води чрез т.нар. „опосредствани войни“. В тези конфликти големите сили използват по-малки държави или групировки (прокси), за да воюват срещу общия си противник. „Опосредствените войни ще решат кой ще победи в този глобален конфликт“, смята Джамбруно.
Сред ключовите бойни полета той посочва Тайван, Украйна и Близкия изток. Според него конфликтите в други региони са незначителни в сравнение с тези стратегически точки.
Близкият изток – най-слабата брънка на БРИКС+
Близкият изток е разделен между два лагера. Първият е съставен от САЩ и техните съюзници – Израел, Турция, Йордания, Египет, Саудитска Арабия, ОАЕ, Кувейт, Катар и Бахрейн. Вторият лагер включва Иран и неговите съюзници – йеменските хуси, „Хизбула“, палестинските бойни групировки и различни шиитски милиции в Ирак.
„Иран е ключов член на БРИКС+ и основен поддръжник на многополюсния световен ред“, отбелязва анализаторът. Поради тази причина Русия и Китай го подкрепят икономически, политически и военно.
През 2024 година обаче се случи мащабна геополитическа трансформация. Свалянето на сирийския президент Башар Асад, организирано от Турция, Израел и САЩ, нанесе сериозен удар върху иранското влияние в региона. „Това бе най-голямата победа на НАТО и съюзниците за последните десетилетия“, твърди Джамбруно. Турция, която доскоро балансираше между НАТО и БРИКС+, сега категорично е на страната на Запада.
Турция и възраждането на Османската империя
След събитията в Сирия Турция се утвърди като ключов фактор в региона. Президентът Ердоган открито говори за възстановяването на неоосманска империя. „Сега, след като има подкрепата на НАТО и съюзниците, тази амбиция изглежда по-реална от всякога“, смята Джамбруно. Турция контролира значителни територии в Сирия, а израелската армия унищожи сирийската противовъздушна отбрана, осигурявайки си въздушно превъзходство.
Иран – следващата цел на НАТО
Според Джамбруно, ако НАТО и съюзниците искат да затвърдят влиянието си в Близкия изток и да спрат БРИКС+, следващата им цел ще бъде Иран. „През 2024 година Иран загуби ключови съюзници, а сега САЩ, Израел и НАТО имат най-благоприятните условия за нападение срещу него от десетилетия“, прогнозира анализаторът.
Дилемата на Запада – война с Иран или приемане на многополюсния свят
САЩ и съюзниците им от десетилетия се опитват да свалят иранското правителство. Според Джамбруно те са използвали всички възможни методи освен пълномащабна военна инвазия. „Ако Вашингтон иска да елиминира БРИКС+ в Близкия изток, ще трябва да свали иранското правителство“, казва той. Това обаче би изисквало пълномащабен военен конфликт, какъвто Западът трудно може да си позволи.
Пример за трудността на подобен сценарий обаче е ирано-иракската война (1980-1988), в която иракският лидер Саддам Хюсеин, подкрепян от САЩ и СССР, не успя да сломи Иран, въпреки използването на половин милион иракски войници и химическо оръжие.
Възможността за ядрена ескалация
Джамбруно предупреждава, че при заплаха от инвазия Иран може бързо да разработи ядрено оръжие. „Възможно е Техеран вече да разполага с няколко ядрени бойни глави“, отбелязва той. Ако НАТО реши да използва ядрени удари срещу Иран, това би могло да предизвика неочаквана верига от събития, включително намеса на Русия и Китай.
Западът няма добри опции за справяне с Иран. „Но тъй като еднополюсният световен ред залязва, а моментът за нападение срещу Иран е най-подходящ от десетилетия, НАТО може да реши, че сега е последният им шанс“, прогнозира Джамбруно.
Ако през 2025 година избухне война с Иран, последствията ще бъдат катастрофални за глобалната икономика. Това ще доведе до разпад на енергийните пазари и потенциален глобален икономически колапс. „Мнозина не осъзнават колко близо сме до ръба на историческата пропаст“, предупреждава анализаторът. За него е ясно, че напрежението ще ескалира, а съдбата на световния ред ще се реши в Близкия изток.
Послеслов
В края на анализа си Ник Джамбруно публикува допълнителен коментар. В него изразява дълбоко съмнение, че Западът ще успее да сформира значима коалиция срещу Иран, докато не приключи Специалната военна операция (СВО) в Украйна. Той подчертава, че неизбежното поражение на Запада там ще отслаби хегемонията на САЩ, независимо как Доналд Тръмп ще се опита да смекчи последствията. Според него малко държави ще бъдат готови безусловно да последват САЩ в нов конфликт.
Джамбруно прогнозира, че дори началото на подготовка за война срещу Иран ще има катастрофални последици – например, цената на петрола може да скочи до 150 долара за барел, което ще предизвика сериозна икономическа криза. Логистичните трудности също са значителни, тъй като евентуален ударен корпус трябва да бъде събран в нестабилен Ирак, което ограничава военните възможности на Запада до масирани въздушни удари и терористични диверсии. Пълномащабно нахлуване с милионна армия изглежда нереалистично.
От своя страна Иран има достатъчно собствени сили и прокси групировки, които могат да нанесат тежък удар по западните военни обекти и инфраструктура в региона. Джамбруно посочва, че цялата логистика на военната машина там е силно уязвима – за броени часове могат да бъдат унищожени всички рафинерии и нефтени хранилища в региона.
Той отбелязва, че Иран не дава формален повод за нападение, а тактиката с обвиненията за оръжия за масово унищожение (ОМП) вече е изчерпана. Взаимните обстрели не могат да оправдаят мащабна война, а опитите на Израел да привлече подкрепа вече не намират отклик. Възможно е израелският премиер Бенямин Нетаняху да обмисля ядрен инцидент като провокация, но това би довело до крайно непредвидими последствия.
Джамбруно предупреждава, че война без правдоподобен повод ще доведе до окончателния разпад на международното право. В този случай ООН ще се срине, което ще направи нормално потапянето на търговски кораби, грабежите на конвои и свалянето на разузнавателни сателити и дронове. Той напомня, че Русия и Иран имат подписан договор за сътрудничество, който вероятно включва и секретни клаузи.
Накрая, Джамбруно отбелязва, че евентуален ядрен удар срещу Иран ще доведе до унищожението на Израел – ответен удар може да дойде дори от Северна Корея.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски