Фактчекърството беше черешката на тортата! Гергана Пирозова за цензурата, опростачването, завземането на медиите, културата, образованието…: Фактчекърството беше черешката на тортата, видимата страна на цензурата и пропагандата. То беше и най-безочливото, защото окопали се в последните 20 години, те вече смятаха себе си за недосегаеми и затова повръщаха върху публичното пространство, и размахваха секирите си безнаказано.
Относно българското медийно пространство, първата жестока чистка дойде края на 2009 г., когато Герп и Боеко тотално взеха властта – София беше тяхна, както и цялата власт.
Добре помня това, защото участвах като жив свидетел и жертва на тях. А хем работих в уж много алтернативно-демократичния Дневник. Заедно си и играеха, уверявам ви. Започна и унищожаването на медиите, даде се цялото им хартиено разпространение на Пеевски, медиите станаха зависими от него и после той ги схруска, а взе и разпространителната мрежа – телевизионна и прочие, също е на Пеевски – знаете ли го това, м? Но под масата всички тези брюкселскоевроантлатически слугинаж бяха заедно. Повтарям – ЗАЕДНО!
После започна последователен натиск върху всички, които имаха самостоятелен поглед върху темите и ресора, който отразяват. Чистката беше доста яростна – пак припомням, че в нея участваха днешните т.наричащите себе си демократи, при това умнокрасиви
После започна последователен натиск върху всички, които имаха самостоятелен поглед върху темите и ресора, който отразяват. Чистката беше доста яростна – пак припомням, че в нея участваха днешните т.наричащите себе си демократи, при това умнокрасиви. 2012 г. им се подаде сигнал, пък и пари, и започнаха да стават много активни. В театъра това се отрази като се започна плеяда от антикомунистически спектакълчета, отначалото се хилехме, а после стана ясно, че е част от един много по-голям план.
За тези 15-20 години се унищожиха десетки, ако не и стотици журналистически живота. А в театъра се въведе т.нар. методика на Вежди (той и дума не е написал от нея, други бяха играчите), с която държавният сектор беше задължен да е комерсиален, даже халтурен, за да си получи субсидията – темата е дълга, но много ясна и целенасочена прОграма по унищожението на държавния сектор в културата. Нали от зората на 90 г. ни обясняваха, че всичко държавно е много кофти, и само частникът е велик, нищо, че всички тези „частници“ се стремяха към „усвояване“ на публични средства, г.е. – заграбването им от нас.
Тези, които играеха заедно с цензорите, за тези 15-20 години ги направиха доктори, професори, нали бяха изрядни в тежката им игра да се смачка всяка неполиткоректна мисъл и да са в услуга на властта.
И защото се развихриха, като посредствени и неталантливи хора, при това извънредно (нали сте забелязали посредственият човек колко зъл и отмъстителен става, когато му се даде и малко власт), не само забраниха професионалната реализация на другите, но преминаха и в атака.
Нима ще забравим какви заплахи се изсипваха върху нас, аз получавах и лични, а след ковида и началото на войната започнаха и явно да ни заплашват. Помните ли, та то беше само преди няколко години. Заплашваха ни открито, при това с публични унижение и даже смърт, защото цялата власт беше в техни ръце, и наричаха това смелост и демокрация.
Да, и тази наглост се пробутваше. Пишеха антипутински, антируски трактати, на ръба на открития фашизъм, и наричаха себе си смели, докато им се плащаше от властта за това.
Да, нека си го кажем – на всички тези, които причинаха това на медиите, заличаването на право на различно мнение, им се плащаше, много и от години – от властта, да подчертаем – властта беше и локална, и международна.
Да, нека си го кажем – на всички тези, които причинаха това на медиите, заличаването на право на различно мнение, им се плащаше, много и от години – от властта, да подчертаем – властта беше и локална, и международна. Те даже спряха да се крият, че им плащат, защото беше белег за успех – да си припознат като инструмент на властта, която смазва инакомислещите. Наглостта им стигна до там, че наричаха себе си смели борци за правда и свобода.
Тези хора, отглеждани повече от 20 години, са втъкани в образователната система, управленската, държат всички лостове за разпределения на средства – най-вече публичните, нашите пари.
Нима мислите, че тук като ги осмеем три дена, и те ще изчезнат, и че нещо ще им се случи, и че ще спрат да използват реалната и символната власт, която им се даде срещу нЕкои политически услуги?
Ако вярвате, че с приключване на фактчекърите, всичко приключва, значи продължавате да сте наивници.
Очаквате да почнат да се нагъват под напора на вятъра на промяната.
Сигурно ще има усукване, но мачкането, премахването на различните, инакомислещите, им е в кръвта – това е тяхното ДНК на успеха. Те и не притежават други качества за успех. Не само – те си отгледаха и последователите, които тепърва ще ни управляват, мачкат и цензурират – само да сме живи да видим и това… нали 30 годишните все по-нагло ни крещят в лицата, че ние не помним как сме живели преди тях, а те знаят…
Щом няма да има последствия за дерибействата на участващите в тази смазваща машина, нищо не сме научили в този наш живот.
П.П. Аз лично съм била няколко пъти в черни списъци да не стъпвам, нито публикувам в т.нар. „традиционни медии“. И в момента съм…
Да воюваш за правото да си независим театрален критик, което правих 20 години, ми струваше много. Един ден ще го разкажа, сега пак съм малко нагъната, но аз съм издръжлив човек.
Днес има нова конюнктура, на никого не му пука за никаква независима критика и си давам сметка, че битката за свободата никого от младите не интересува. Властта и парите са в другите, така че и те са ухажваните, и на тях им се демонстрира предпочитание – съжалявам да го кажа, но това са днешните млади – особено в културния сектор – практични, нищо, че тук там някой от чисто ПР-ски подбуди го играе бунтар, щото си показва голи части от тялото или пък ни разказва как е загубил девствеността си, при това скучно до неловкост – те, младите, да ви кажа под секрет, си мислят, че ние сме девствени. Много са смешни…
Мисля, че пропадането на медиите беше организирано заедно с пропадането на културата, както и на образованието.
Ликвидирането на критическото мислене успя!
Защо пиша всичко това – за да ви напомня, че ако няма последствия за престъпленията на ликвидаторите на свободното и критическо мислене, то нищо няма да се промени, нищо!
Ралица Ковачева още ли е шеф в СУ на катедрата за международна журналистика? Ще продължи ли да обучава студенти по журналистика, след като е призната и от шефа си за цензор, платен цензор?
Много тъжна картина, сигурно ви се струва, че жаля себе си – и така да е, повече жаля загубата на вяра, че някой ще осъзнае, че промяна се прави със замах, а престъпленията трябва да се наказват.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски