Докато войната се проточва, илюзиите се увеличават. Без да се вижда нито краят, нито победата…
Нека да разгледаме последните събития във войната в Украйна от гледна точка на онези представители на американската разузнавателна общност, чиито заключения не достигат до ушите на президента Джо Байдън. А би трябвало.
Пораженията на Кримския мост след терористичния акт
На 17 юли Украйна атакува за втори път едно от най-големите инфраструктурни постижения на руския президент Владимир Путин: 11,25-километровия Керченски мост, свързващ Крим с континентална Русия. Мостът на стойност 3,7 млрд. долара, с отделни автомобилно и железопътно трасе, беше открит за леки автомобили през май 2018 г., а за камиони – 5 месеца по-късно, като самият Путин шофираше първия КамАЗ, който премина през него.
Украинският президент Володимир Зеленски даде ясно да се разбере преди началото на конфликта, че смята моста за легитимна военна цел. Първоначално Украйна атакува моста през октомври миналата година, като използва подводен дрон, но пораженията бяха изцяло отремонтирани в рамките на 7 месеца. При последното нападение, извършено с двойка потопяеми дронове, загина двойка, пътуваща по моста, а детето им беше ранено, но оцеля.
Ролята на администрацията на Байдън и при двете атаки беше от съществено значение. „Разбира се, че това беше наша технология“ – каза ми един американски служител. „Безпилотният самолет беше дистанционно управляем и наполовина потопен – като торпедо“. Попитах дали преди нападението на моста се е мислело за възможността за ответни действия. „Какво ще направи Путин? Не мислим чак толкова далеч. Националната ни стратегия е, че Зеленски може да прави каквото си поиска. Няма „родителски контрол“ – каза служителят.
В отговор на второто нападение срещу моста Путин прекрати споразумението, което позволяваше украинската пшеница и други жизненоважни хранителни култури да бъдат превозвани от блокираните пристанища на Черно море. Преди войната Украйна изнасяше повече зърно от целия Европейски съюз и почти половината от слънчогледовите семена в света. Русия започна да засилва ракетните атаки в Одеса, чийто първоначален списък с цели се разшири от пристанищните райони до вътрешността на града.
Служителят заяви, че от Одеса и други черноморски пристанища в Европа се внасят не само зърно и слънчогледови семена: „Износът на Одеса включва нелегални стоки като наркотици и петрол, които влизаха в Украйна от Русия.“ В този момент, когато контраофанзивата на Украйна срещу Русия е осуетена, служителят казва: „Зеленски няма друг план, освен да се опита да задържи колкото е възможно по-дълго сегашната ситуация. Сякаш е сирак – беден и изоставен – и ние нямаме реална представа какво мислят Зеленски и обкръжението му. Украйна има най-корумпираното и най-глупавото правителство в света, след Нигерия, а подкрепата на Байдън за Зеленски по всяка вероятност идва единствено от личното познанство на Зеленски с Байдън, но също и от личните отношения, които украинският президент има със сина на Джо Байдън.“
В американската разузнавателна общност има хора, казва служителят, които се притесняват от реакцията на Путин на неотдавнашните атаки на украински дронове в центъра на Москва. „Киев ли ще е следващият?“
Антъни Блинкен, държавен секретар на САЩ
Служителят обрисува американската позиция по отношение на войната в Украйна като объркваща и нереалистична. „Президентът и държавният секретар Тони Блинкен продължават да твърдят: „Ще направим каквото е необходимо и колкото трябва“, за да спечелим войната.“ Той добави, че администрацията преговаря от месеци за закупуването на нещо, което може да се равнява на 10-годишна доставка на 155-милиметрови артилерийски снаряди от пакистанската армия. А по ирония на съдбата това би могло да удължи агонията и да отдалечи края на военните действия.
„В тази война ще загинат още хора, но за какво?“, попита служителят. „Американските и украинските военни вече не правят никакви прогнози за бъдещия успех в настоящата контраофанзива. Украинската армия не е преодоляла първата от трите руски отбранителни линии. Всяка мина, която украинците обезвреждат, се зарежда отново през нощта от руснаците.
„Реалността – казва служителят – е такава, че балансът на силите във войната е установен. Путин има това, което иска: достъп до Крим и четирите украински области – Донецк, Херсон, Луганск и Запорожие, които бяха анексирани от Русия на 30 септември 2022 година. Украйна ги загуби и не може да си ги върне“. Междувременно крайната цел на Путин за Одеса (ако има такава), към момента остана неизвестна.
Миналата седмица на форума за сигурност в Аспен, Колорадо Тони Блинкен, който публично отхвърли всякаквя възможност за преговори за прекратяване на огъня, обвини Русия, според доклад на „Ню Йорк Таймс“, че „използва като оръжие своите ресурси“. По същия начин той обвини Русия, че ползва със същата цел доставките на природен газ за Европа, преди президентът Байдън да разреши унищожаването на двата руски газопровода „Северен поток“ миналата есен.
В неделя, по време на телевизионно интервю с Фарид Закария от CNN, Блинкен преобърна наопаки представите, заявявайки, че по отношение на това, което Путин „искаше да постигне“ във войната с Украйна, той „вече е загубил“: „Целта беше да се заличи Украйна от картата на света. Да се премахне нейната независимост, суверенитета й, да се включи в състава на Руската федерация. Но тези намерения се провалиха още в самото начало. Сега Украйна води битка, за да си върне повече от земите, които Русия й отне. Трудно е, защото руснаците имат силна отбрана. Украинците се борят за земята си, за бъдещето си, за страната си, за свободата си. Мисля, че това е решаващият елемент и той ще се прояви на преден план.“ Всъщност всяко бъдещо споразумение с Русия, ако изобщо бъде договорено такова, почти сигурно ще включва ново ръководство в Киев и също така ще трябва да признае руския контрол над четирите анексирани области. Интересна странична подробност: Зеленски притежава къща във Форте ди Марми, крайбрежно градче в Тоскана, която е купил през 2015 г. за 4,2 млн. долара, 4 години преди да стане президент.
Евгений Пригожин
Шумният публичен разрив в края на юни между Евгений Пригожин, лидер на частната военизираната група „Вагнер“, и Путин завладя сърцата и умовете на много американски анализатори, които го възприеха като сериозно предизвикателство към лидерството на руския президент. „Не успях да науча дали е имало официална оценка на ЦРУ за събитието, но някои сериозни експерти по разузнаването на Русия, стигнаха до заключението, че разрива е бил много повече от онова, което видяхме на повърхността. Путин е руски фундаменталист, но е наясно, че групата „Вагнер“ е пълна с потенциални дисиденти, които не го смятат за достатъчен краен, колкото тях. Те искаха той да превземе Украйна и Западна Европа, и дори да достигне до Ламанша. Путин обаче не е съгласен“, казва пожелалият анонимност служител.
„Как ли би реагирал президентът Байдън, ако Китай беше създал база в Тихуана, Мексико, и покани на среща там всички антиамерикански правителства на Южна Америка? Ето как се очакваше Путин да реагира на срещата по-рано този месец на срещата на шефовете на НАТО във Вилнюс, непосредствено до руската граница.“
„Не си мислете, че цялата операция с групата „Вагнер“ не е била планирана. Нито за миг не си го помисляйте“, казва още служителят. Руската история изобилства от подобни заплетени случаи. Попитайте Лев Троцки.
Превод за КритичноБГ, Десислав Григоров
Източтик: Seymourhersh.substack.com