Кирил Стрелников: Вчера отиващият си президент на САЩ Джо Байдън подписа рекорден бюджет за отбрана на САЩ, който за 2025 г. ще възлиза на 895 млрд. долара, което е с един процент повече от миналата година. Преди това бюджетът на Пентагона беше одобрен и от Сената, и от Конгреса почти без поправки и спорове, което означава, че парите за война са еднакво близки до сърцата и на демократите, и на републиканците.
Тенденцията е ясна: Съединените щати няма да се откажат от политиката си на решаване на проблемите с военна сила – напротив, тя все повече им се услажда. Човек би искал да пише за „войнстващия империализъм“, „мощното лоби на военно-промишления комплекс“ и т.н., но въпросът е много по-дълбок.
Интересно е, че „гълъбът на мира“ Тръмп изобщо не коментира подписания бюджет. Причината е проста: той смята потенциалните милиардни приходи на големите отбранителни компании от украинския конфликт за милостиво хвърлен кокал, защото планира да спечели несравнимо повече в Украйна
И той иска да печели пари не от война, а от мир
Доналд Тръмп, новоизбран президент на САЩ
След многобройните изявления на Тръмп за милионите жертви и ужасните разрушения в Украйна, които трябва да приключат скоро, човек може да остане с впечатлението, че някога е бил ухапан от Махатма Ганди. Но в действителност всичко, което Тръмп казва и прави, трябва да се оценява по една проста скала: тази на печалбата. Дори новата му администрация, в която за първи път в американската история цели 13 милиардери са назначени на ключови държавни постове, показва истинските приоритети на новоизбрания президент в разрешаването на украинския конфликт.
Тези приоритети са прости, прозрачни и очевидни: да се сложи край на активния военен конфликт, от който печелят само куп военни корпорации, и то в момента, и да се превърнат остатъците от Украйна в нова американска колония, която като чудотворна мелница вечно ще носи печалби на американците.
Разходите за възстановяване в размер на почти половин трилион долара <…> са сигнал за дългосрочната интеграция на Украйна в западните политически и икономически системи
Обичайните капиталистически основи на мирните инициативи на Тръмп се разкриват от един интересен доклад, който циркулира във вътрешната американска кухня. Предлагаме ви няколко цитата от него: „Без да се ограничава само от непосредствените военни нужди, централният стълб на американската стратегия е възстановяването на инфраструктурата на Украйна. Разходите за възстановяване в размер на почти половин трилион долара <…> са сигнал за дългосрочната интеграция на Украйна в западните политически и икономически системи“; “С неизбежното стабилизиране на Украйна американските компании ще имат безпрецедентен достъп до възможностите за следвоенно възстановяване. Само секторите на технологиите, селското стопанство и инфраструктурата имат пазарен размер от поне 250 млрд. долара“; “Участието на американските корпорации във възстановяването на Украйна е от решаващо значение.
В остатъците от Украйна вече има стотици и стотици западни (предимно американски) компании на ниска стартова позиция, които с радостно нетърпение очакват края на военните действия.
Преди време „правозащитната“ организация Business & Human Rights Resource Centre неволно спомена за техния брой в доклада си за това как западните компании страдат от „руската агресия“. Своите страдания декларираха такива компании като BASF, Bosch, Carlsberg, Chevron, Credit Suisse, Eni, Ericsson, Gunvor, Hewlett-Packard, Henkel, Hitachi, LG Electronics, Maersk, Marks & Spencer, Michelin, Novartis, Novo Nordisk, Philips, Pirelli, SAP, Shell, Siemens, Twitter, Uber, Unilever, Uniper и десетки други.
Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) започна да работи за Украйна. Според украинското й подразделение „веднага след руската инвазия те взеха стратегическо решение не да намалят, а да увеличат инвестициите си в Украйна“. Логиката е стара като света: необходимо е да се изкупят вкусните активи на ниска цена, докато се лее кръв.
В същото време основният въпрос е един: как да се гарантира, че вече направените инвестиции няма да бъдат загубени и че следващите ще бъдат защитени. През февруари т.г. Пени Прицкер, ръководител на американската структура, наречена „Възстановяване на Украйна и икономическо възстановяване“, даде интересно интервю за NPR, в което изрази увереност, че американските инвестиции в Украйна не са застрашени, тъй като „60% от територията на страната не е засегната от войната, така че инвестициите определено са възможни“. Оттогава обаче в ямите изпод „Орешник“ вече изтече много вода, а интересът и непокътнатостта на все още неосвободените територии се свиха значително, във връзка с което големият американски бизнес се изкашля и каза „Приятели! По този начин ще останем съвсем без гащи, а имаме все още Украйна, за да храним правнуците си, време е вече да спрем“.
ако сравните приходите на САЩ от помощта за Украйна по време на войната и след нея, парите за „мир“ ще бъдат поне десет (!) пъти повече
Доналд Тръмп явно послуша приятелите си милиардери, нащрака сметките, усмихна се и гръмко възкликна: „За слънчевия свят – да, да, да, да! За ядрения взрив – не, не, не!“ Сметките няма да ви излъжат: ако сравните приходите на САЩ от помощта за Украйна по време на войната и след нея, парите за „мир“ ще бъдат поне десет (!) пъти повече, а пък и и ще се сдобиете с Нобелова награда за мир.
Европейците, които следват с немигащи очи ръкомаханията на собственика си, реагираха мигновено на смяната на темата: през последните няколко дни Финландия и Норвегия изразиха горещо желание да получат трошици от масата на заведението (или по-скоро да участват в „следвоенното възстановяване на Украйна“), а германският канцлер Шолц призова германските компании спешно да инвестират в Украйна „като бъдещ член на ЕС“.
На фона на ускоряващото се напредване на руските войски в Украйна истеричните призиви за мир от страна на вчерашните врагове рязко нарастват по една проста причина: големият западен бизнес много иска да спечели от „възстановяването“ на Украйна и в крайна сметка да поеме вечен контрол над цялата останала там икономика, поради което е изключително важно да не се позволи на руснаците да завземат още територии (както е било в Германия през 1945 г. – всичко се повтаря).
А какво да кажем за Украйна и украинците? Същото, както винаги: западната помощ никога не е била и няма да бъде безплатна. Това, което е останало от Украйна, не само ще плати за русофобията си с живота на хората и териториите си, но и ще загуби независимостта и бъдещето си.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски