Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп претендира да присъедини към Америка не само остров Гренландия, който принадлежи на Дания, но и известния Панамски канал. Това е само част от дългия списък от претенции на Тръмп към съюзниците на САЩ по света, пише The Hill, цитиран от Фокус.
Президентът на САЩ Тръмп разпали нова вражда с Панама по стара тема: жизненоважния морски канал, свързващ Атлантическия и Тихия океан. Това, което Тръмп предлага, ще бъде мащабна промяна в работата на канала, който е под панамски контрол от началото на хилядолетието след сделка, сключена десетилетия по-рано.
Но в речта си в Turning Point USA и многократно в социалните мрежи Тръмп се оплака от „непосилните цени“ и заяви, че САЩ са „ограбени“, преди да птредастави искането да си върне контрола върху канала от централноамериканската държава.
Коментарът е последният от поредицата нападки, които Тръмп отправя срещу съюзниците, настоявайки за преговори по договори, повишаване на митата или дори претенции за нови територии.
„Нашите военноморски сили и търговия бяха третирани по много несправедлив и неразумен начин. Таксите, които се събират от Панама, са смешни, особено като се има предвид изключителната щедрост, с която САЩ дариха Панама.Това пълно „ограбване“ на нашата страна ще бъде незабавно прекратено“, написа той в събота вечер.
Договорът Торихос-Картър
Коментарите на Тръмп целят да си върнат ресурс, който е под контрола на Панама от близо 25 години по силата на споразумение, прокарано от тогавашния президент Картър през 1977 г.
Тръмп се оплака от споразумението, подписано от Картър, като заяви, че той „глупаво го е дал за един долар“. Той намекна, че държави като Китай получават неправомерно влияние върху управлението на канала – предложение, което се позовава на разпоредбите на договора относно неутралитета.
Преходният екип обаче е отказал да отговори на въпросите на The Hill относно правното основание за връщането на канала.
Преди това Доналд Тръмп, след среща с премиера на Канада Джъстин Трюдо, заяви, че щом страната му не може да плаща новите по-високи мита от 25% и да спре мигрантите да влизат на територията на Съединените щати, то тогава е по-добре да се присъедини към Америка като нов щат. В редица публикации Тръмп продължи да дразни инистър-председателя като го наричаше „губернаторът“ на „смелия 51-и щат на САЩ Канада“. Това предизвика лавина от скандали, а опозицията в северната страна се активизира да иска вот на недоверие на Трюдо.
Редица политици се изказаха повече от остро срещу него, че не можел да защити интересите на страната си от републиканеца. Финансовата му министърка хвърли оставка. Беше известно, че Кристия Фрийланд е не само негов крепител и поддръжник, но и сивият кардинал на либералите. Оттеглянето ѝ не вещае нищо добро на Трюдо. Вече се появиха и коментари, че всъщност Тръмп не се шегува с това, а иска Канада, за да установи един транспортен коридор и една валутна зона в северноамериканския континент. Под въпрос е, дали няма да предяви подобни претенции и към Мексико. Дори наистина да не се стигне до включване на Канада в състава на САЩ, то със сигурност бъдещето на Трюдо стана доста мрачно. Вероятността да му падне главата при вот на недоверие вече е голяма и властта да бъде спечелена от консерваторите.
Междувременно от екипа на Доналд Тръмп „помагат“ за дестабилизирането на либералите в други страни. Илон Мъск яростно критикува лейбъристите във Великобритания и левите в Германия. Той също подкрепя крайната десница и в двете страни.
Междувременно Панама отвърна на исканията на Тръмп с пространно изявление на президента Хосе Раул Мулино, в което се отбелязва, че тарифите за преминаване през канала не се определят „по прищявка“.
„Тези договори също така установяват постоянен неутралитет на Канала, като гарантират неговата отворена и безопасна експлоатация за всички нации – договор, който е получил присъединяването на повече от 40 държави. Всяка противоположна позиция няма валидност или подкрепа“, заявява той.
„Нашият Канал има мисията да служи на човечеството (и) неговата търговия. Това е една от големите ценности, които панамците предлагат на света, давайки гаранция на международната общност, че няма да участват, нито да бъдат активна страна в какъвто и да е конфликт“.
Конфликт в отношенията с важен съюзник
Панама зае категорична позиция срещу всякакви предположения, че САЩ ще си върне канала.
„Като президент искам да изразя точно, че всеки квадратен метър от Панамския канал и прилежащата му територия принадлежат на ПАНАМА и ще продължат да бъдат такива. Суверенитетът и независимостта на нашата страна не подлежат на обсъждане“, коментира Мулино.
Панама е силен съюзник на САЩ както по икономическите въпроси, така и по въпросите на миграцията – и двете теми са ключови за бъдещата администрация на Тръмп.
При управлението на Байдън Панама увеличи собствените си усилия за прилагане на имиграционните закони в прохода Дариен – част от джунглата, свързващо Южна и Централна Америка, което обаче се превърна в ключов проход за мигрантите, които се осмеляват да продължат към границата със САЩ.
Мулино заяви, че страната ще продължи да си сътрудничи в областта на миграцията и борбата с международния трафик на наркотици, но отправи предупреждение.
„Панама уважава другите нации и изисква уважение“.
Отношенията на САЩ с Панама и преди са се влошавали заради канала, включително през 1964 г., когато се провеждат протести заради невъзможността да се издигнат знамената на двете страни в гимназия в тогавашната зона на канала, управлявана от САЩ. Това води до около тримесечно прекъсване на дипломатическите отношения между двете държави.
Републиканският стратег и коментатор на CNN Ана Наваро заяви, че всяко усилие за изпълнение на заплахата на Тръмп вероятно ще изисква военни действия.
„Гренландия не се продава“, заяви от своя страна новоизбраният министър-председател на острова Муте Егеде, в отговор на коментарите на Доналд Тръмп относно „собствеността и контрола“ на огромния арктически остров, който е част от Дания от над 600 години, предаде Reuters на 23 декември .
„Гренландия е наша. Не се продава и никога няма да бъде продадена. Не трябва да губим дългата си борба за свобода“, заявява в писмен коментар Муте Егеде.
По-рано Тръмп обяви, че е избрал Кен Хаури, бивш пратеник в Швеция, за свой посланик в Копенхаген, и коментира статута на Гренландия, полуавтономна част от Дания и домакин на голяма база на американските военновъздушни сили.
„За целите на националната сигурност и свободата в целия свят Съединените американски щати смятат, че собствеността и контролът върху Гренландия са абсолютна необходимост“, написа Тръмп в социалната мрежа Truth.
Министерството на външните работи и кабинетът на министър-председателя на Дания не са открити веднага за коментар.
„Датското правителство трябва ясно да заяви, че контролът над Гренландия не подлежи на обсъждане или преговори“, коментира в социалната мрежа X депутатът Расмус Ярлов от опозиционната Консервативна партия.
„Доколкото действията на САЩ целят да поемат контрол над датска територия, това трябва да бъде забранено и да се противодейства. Тогава те изобщо не могат да бъдат там“, заявява Ярлов, който оглавява парламентарната комисия по отбрана.
Островът, чиято столица Нуук е по-близо до Ню Йорк, отколкото до датската столица Копенхаген, може да се похвали с богатства от минерали, нефт и природен газ. Развитието му обаче е бавно, поради което икономиката му е зависима от риболова и годишните субсидии от Дания.
Със своята военновъздушна база „Питуфик“ Гренландия е стратегически важна за американската армия и нейната система за ранно предупреждение за балистични ракети, тъй като най-краткият път от Европа до Северна Америка минава през острова.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски