Сергей Савчук: До встъпването в длъжност на Доналд Тръмп остава малко по-малко от месец, но новоизбраният президент на САЩ вече разви изключително бурна дейност, на моменти на ръба на геополитически скандал и открита провокация. В рамките на продължителната си обиколка по пътя към Белия дом Тръмп, говорейки пред своите избиратели и политическата върхушка в Аризона, заяви, че бъдещата му администрация е екип на мечтите и пред него стои, наред с други неща, задачата да върне Панамския канал, отдаден като част от „глупаво споразумение“, в собственост на САЩ. Като причина Тръмп посочи необосновано високите мита за корабоплаване, за които се твърди, че са наложени произволно от Панама и удрят по икономическата изгода на американските компании.
В рамките на продължителната си обиколка по пътя към Белия дом Тръмп, говорейки пред своите избиратели и политическата върхушка в Аризона, заяви, че бъдещата му администрация е екип на мечтите и пред него стои, наред с други неща, задачата да върне Панамския канал
Думите на най-могъщия човек на двата американски континента попаднаха в медиите като шрапнел в затворено пространство, повтаряйки предишни скандални изцепки като необходимостта да се купи Гренландия или да се превърнат Канада и Мексико в следващите щати. Вътре в континента изказването предизвика толкова силна реакция, че в рамките на няколко часа Хосе Раул Мулино, президентът на Панама, записа видео отговор. В него той заяви, че не може да има предоговаряне на споразумението от 1999 г.: Панама няма да върне нито един квадратен метър от своите територии. И много внимателно подчерта, че независимостта и суверенитетът на Панама не подлежат на преговори.
Докато в случая с Канада и Мексико изявленията на Тръмп могат да се приемат като неуместен хумор, ситуацията с Панама и канала, който минава през нейните земи, е много по-сериозна. Ситуацията е критично усложнена от тежка историческа анамнеза.
Доналд Тръмп и Джъстин Трюдо
В продължение на точно сто години държавата Панама е била на път да стане собственик и да получава всички преференции от морския път, свързващ Атлантическия и Тихия океан. Ще дадем кратка хронологична извадка, за да стане ясна остротата на бульона, който се вари сега в Централна Америка, и сложността на политическата и правната обстановка.
Идеята за изграждане на канал, който физически да свързва двата океана и да премахне необходимостта корабите да обикалят Южна Америка, е замислена още в края на XIX век. Но Френската компания за Панамския канал, която се споразумява с колумбийското правителство да реализира проекта, фалира под тежестта на обвиненията във фалшифициране на документи и измами. Строежът на века вече е изоставен, но на историческата сцена изскача Филип-Жан Буньо-Варила, бивш френски военен и отявлен мошеник.
Той купува контролния пакет акции и заминава с него за САЩ, където успява да установи тесни връзки с републиканците. В началото на ХХ век Варила всъщност се превръща в главен интегратор на проекта и проводник на американските интереси. Именно той убеждава акционерите на компанията да продадат на Вашингтон строителството на канала – като готов бизнес – за 40 млн. долара.
Панамският канал
Той също така съдейства за подписването на споразумение за отдаване под наем на Съединените щати на широка шест километра ивица земя, през която трябва да премине каналът. Колумбийският конгрес отказва да ратифицира този документ и нашият герой незабавно подкрепя панамските сепаратисти, които решават да създадат отделна държава, за което е назначен за посланик на младата сила. Съединените щати незабавно признават независимостта на Панама, а последната в знак на благодарност им предоставя договорените земи за вечно владение (През 1903 г. САЩ насилствено убеждават Колумбия да отстъпи провинцията, която се превръща в Панама).
Каналът е построен и всички негови дейности са под пълния контрол на Съединените щати, които не се притесняват да го използват като лост срещу политически и търговски съперници. В същото време Панама била наясно какви активи се намират в земите ѝ и колко пари минават покрай държавната хазна.
Хенри Кисинджър, бивш американски дипломат
В края на 70-те години на ХХ век в резултат на военен преврат на власт там идва полковник Омар Торихос, който заема непримирима позиция по ключовия въпрос. Трябва да се отбележи, че е подкрепен от други централноамерикански държави, на които им е омръзнал американският диктат и грабеж. През 1975 г. държавният секретар Хенри Кисинджър докладва дословно на президента Форд следното: ако преговорите за канала се провалят, ще бъдем изхвърлени от всички международни платформи, а Латинска Америка ще се превърне в едно непрекъснато въстание. Думите му са чути и през 1979 г. беше сключено историческо споразумение за прехвърляне на собствеността и управлението на канала на Панама, считано от 2000 г.
Вашингтон осъзнава степента на собствената си глупост и решава да анулира споразуменията за прехвърлянето на Панамския канал на Панама
Но много скоро Вашингтон осъзнава степента на собствената си глупост и решава да анулира споразуменията. Преговорите с новия лидер Мануел Нориега се оказаха неуспешни, затова САЩ го обвиниха в подпомагане и подстрекаване на наркосиндикати, а през 1989 г. САЩ изпратиха войски в Панама и свалиха законното правителство. Процесът на прехвърляне на инфраструктурата и правата е завършен едва през 1999 г., но не може да се каже, че страните са удовлетворени.
Вашингтон винаги е мислел за някогашното величие, докато Панама е смятала, че е била ограбена, изтъквайки факта, че Варила първоначално не е имал право да подписва каквито и да било споразумения от името на държавата, тъй като по време на сделката не е живял в страната, която вече е съществувала от седемнадесет години, а е действал като физическо лице.
Завладяващ сюжет, съгласете се.
В края на 2024 г. Доналд Тръмп решава, че прехвърлянето на обект с такова значение на Панама е глупава идея, и се кани да пренапише историята.
Между другото, предисторията тук е съвсем проста. Говорейки в Аризона, новоизбраният ръководител на Съединените щати заяви, че 72% от трафика през шлюзовете на канала дава превоз на американски стоки, а 66% от товарите се транспортират до пристанищата на САЩ. Вярно е, че след последното президентство на Тръмп тук се наблюдава засилено китайско присъствие.
Панама ловко и бързо спечели Китай на своя страна като призна Тайван за част от Поднебесната империя
Този процес се ускори значително, след като Панама скъса дипломатическите си отношения с Тайван, признавайки го за част от КНР. Пекин оцени този жест и започна да налива много пари в икономиката на региона. Така например в рамките на проект на стойност 900 млн. долара Китай завладя остров Маргарита – най-голямото търговско пристанище и по стечение на обстоятелствата най-голямата зона за свободна търговия в Западното полукълбо. Също така чрез дружество от Хонконг Пекин контролира дейността на пристанищата Балбоа и Кристобал, съответно най-големите товарни центрове на тихоокеанското и атлантическото крайбрежие.
Покрай това китайските инвеститори построиха четвърти мост над канала за 1,5 млрд. долара, дадоха пари на настоящия президент за изграждането на спортната арена Amador Convention Centre и похарчиха още 900 млн. долара за чисто нова газова електроцентрала, която да покрие всички нужди на шлюзовата система. Китай похарчи още два милиарда, за да снабди Панама с лекарства и различно медицинско оборудване, като не забрави да построи внушителната сграда на китайското посолство.
Така че причината за агресивните изблици е прозрачна до немай-къде. Както и по време на първия си мандат, Доналд Тръмп смята Китай за основна заплаха за американската търговска и финансова хегемония, а китайската експанзия в меката на Америка предизвиква у него основателна загриженост.
Щатите не могат да изискват нищо от Китай, но все пак си запазват законното право да изпратят войски в Панама, за да защитят неутралния статут на жизненоважната корабна артерия. Интригата се заплита.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски