Проучвания, експерти и политици настояват, че надпреварата през 2024 г. е сигурен реванш между бившия президент Доналд Тръмп и действащия Джо Байдън.
Това може и да се окаже така.
Но в предишните изборни цикли летните проучвания проведени 15 месеца преди общите избори обикновено не не бяха особено верни.
През декември 2003 г. заглавието на анкетата на CBS гласеше: „Дийн се отдалечава в надпреварата на демократите“. В крайна сметка Хауърд Дийн ще бъде победен от Джон Кери.
В проучването на Галъп от края на юни 2007 г. Хилъри Клинтън все още продължаваше да се радва на голямата си преднина в първичните избори на демократите пред евентуалния кандидат, а всъщност по-късно избран за президент Барак Обама.
От страна на републиканците Галъп отбеляза в проучванията си от лятото на 2007 г., че „няма сериозна заплаха за лидера, бившия кмет на Ню Йорк Руди Джулиани“ – който обаче се провали в началото на надпреварата.
По същото време през 2015 г. Джордж Буш водеше пред Доналд Тръмп в първичните избори на републиканците. Или както CNN характеризира своето лятно проучване: „Той [Буш] има значителна преднина пред кандидата на второ място Тръмп“.
Има много причини да се смята, че 2024 г. може да се окаже най-нестабилната надпревара в последно време.
Първо, от 1912 г. насам – когато бившият президент Теодор Рузвелт, избран от трета партия, предизвиква действащия по това време президент Уилям Хауърд Тафт в тристранна надпревара с Удроу Уилсън .
И двамата загубиха през тази година от далеч по-неопитния Уилсън.
Второ, в момента Доналд Тръмп е мишена на поне четирима щатски и федерални прокурори.
Милиони американци смятат, че настоящите и вероятно бъдещите обвинения са очевидно политически. Обвиненията срещу Тръмп никога нямаше да продължат, ако той не се беше кандидатирал за президентския пост отново.
Левите стратези смятат, че тези партийни обвинения ще спечелят на Тръмп републиканска съпричастност.
Предполага се, че съдебните преследвания ще му осигурят номинацията, но след това ще се засилят по време на общата кампания през 2024 г., за да го обезкървят – осигурявайки победата на демократите.
Може би.
Но въоръжаването на правната система от страна на левицата е игра с огъня. Те нямат реална представа дали преследването им ще доведе до един обвинен, инертен Тръмп по време на изборите, или ще подхрани повече съпричастност, за да го засили пред евентуалния му съперник от Демократическата партия, независимо от правния му статут. Или пък безкрайният правен казус в крайна сметка ще изтощи републиканските гласоподаватели на първичните избори, в резултат на което гневът им от подобна несправедливост ще помогне на друг републикански кандидат?
Трето, въпреки отричането от страна на демократите, има все повече доказателства – от имейли, комуникации с лаптопи, сигнали на данъчната служба, свидетелски показания от бизнес партньори на семейство Байдън и вероятно банкови документи – че Джо Байдън е бил пряко замесен в незаконните дейности на сина си.
Всеки ден новите подробности предизвикват само непоследователна ярост от страна на Байдън – особено след като той очевидно е лъгал, че не е знаел за бизнес премеждията на сина си Хънтър.
Четвърто, от времето на Удроу Уилсън, който беше прикован към леглото и почти не комуникираше през последните 17 месеца от президентството си, нито един президент не е изглеждал толкова немощен. 80-годишният Байдън падаше многократно. И често премълчава думите си до степен да не може сам да ги чуе. Спиращата му походка излъчва слабост. Често помощниците трябва да напомнят на Байдън къде се намира.
Байдън изглежда разочарован и ядосан от нарастващия спад на познавателните си способности – забравя имената на чуждестранни лидери и близки сътрудници.
Ако трябва да бъдем откровени, Джо Байдън е едно сериозно физическо падение и неспособност на управление на президентството си.
Все повече информация и слухове пуснати от левите (републиканците) създават тревога, заради правните проблеми на Байдън.
Очевидно вътрешните хора от Демократическата партия се надяват Байдън да не се кандидатира за преизбиране – но по всичко личи, че трябва да завърши мандата си, за да предотврати президентството на Камала Харис през 2023-4 г. или след това.
И така, изтичането на информация за неподходящи действия и неспособност на Байдън има за цел да гарантира, че Байдън няма да се кандидатира през 2024 г. И все пак те очевидно не трябва да се окажат достатъчно смазващи, че да прекъснат сегашното му президентстване.
Пето, до първия дебат на републиканските първични избори остава почти месец. А дебатите често са се оказвали гробището на сигурни претенденти за лидерския пост.
Доналд Тръмп разбираемо посочи, че би било глупаво да води дебати, докато се радва на значителна преднина в социологическите проучвания.
Въпреки това е трудно да си представим, че Тръмп, който е доказан и опитен дебатьор, би се отказал от сцената на многомилионна телевизионна аудитория само за да бъде ритуално разгромен задочно на нея. Още по-трудно е да си представим, че един слаб Джо Байдън ще се изправи срещу съперниците си от Демократическата партия или срещу републикански претендент в общите избори.
Като се събере всичко това, президентската надпревара е непредсказуема с редица известни „неизвестни“.
Единственият сигурен факт е, че всеки, който в момента обявява резултатите от първичните надпревари или общите избори за предрешени, е в пълна заблуда.
Виктор Дейвис Хансън
Източник: American Greatness