Владимир Маслов: Смятам, че сега е необходимо да се регистрира един прелом, който в бъдеще ще окаже влияние върху всички международни отношения и вътрешни политики по отношение на „енергийния преход“. Правя това гръмко твърдение въз основа на появата на една статия, в която представител на много влиятелни сили признава невъзможността за „енергиен преход“. На уебсайта на най-голямата световна медийна мрежа Project Syndicate е публикувана статия, озаглавена „Невъзможният енергиен преход“, от Ричард Хаас, почетен председател на Съвета за международни отношения.
Ще бъда кратък и няма да се повтарям. Можете да прочетете какво представлява Project Syndicate, а аз съм направил поредица от уникални проучвания за властта на Съвета за международни отношения и възнамерявам да развия тази тема.
Енергийният преход предполага необходимостта да се премине от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници (въглища, природен газ, нефт към вятър, слънце, приливи и отливи, атом)
Енергийният преход предполага необходимостта да се премине от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници (въглища, природен газ, нефт към вятър, слънце, приливи и отливи, атом). Той се прокарва по директивен начин, в нарушение на пазарните, икономическите, икономическите, демократичните и потребителските принципи.
Преди всичко трябва да се знае следното. Синдикатът на проектите, Съветът за международни отношения (CFR) и техните спонсори от десетилетия популяризират в световен мащаб аферата „антропогенно глобално затопляне“ и свързаната с нея концепция за „енергиен преход“.
Поставена бе целта за „отказ от изкопаеми горива“ и постигане на „нулева нетна консумация“ до 2050 г
Както виждаме, те са постигнали зашеметяващ успех – всички страни по света (включително Русия) и ООН са приели тези глобалистки конструкции. Поставена бе целта за „отказ от изкопаеми горива“ и постигане на „нулева нетна консумация“ до 2050 г. Хаас е бил директор на СМО в продължение на 20 години, от 2003 до 2023 г. (сега е почетен директор), и е подкрепял това антинаучно и вредителско движение. И сега виждаме от Project Syndicate, СМО и Хаас да казват лично тези думи:
Томас Кун в известната си книга „Структурата на научните революции“ твърди, че доминиращите интелектуални идеи продължават да съществуват, докато техните ограничения не станат неоспорими, което отваря пътя към нова парадигма. Идеята за „енергиен преход“ достигна дотук. Показателно е отсъствието му в заключителния документ на световната климатична конференция, която тази година се проведе в Баку. Имаме нужда от нова парадигма: енергийно съвместно съществуване.
Мисли се за замяна на въглищата, които произвеждат най-много емисии на парникови газове, с природен газ, който има по-ниски емисии, и с възобновяеми енергийни източници да бъде приоритет.
Такава парадигма допуска продължаване на растежа на потреблението на енергия в обозримо бъдеще, като се увеличава ролята както на изкопаемите горива, така и на възобновяемите енергийни източници. Това не е избор „или/или“, а подход „и/или“ (т.е. всичко горепосочено и още повече) в името на по-голяма сигурност, устойчивост и достъпност….
Замяната на въглищата, които произвеждат най-много емисии на парникови газове, с природен газ, който има по-ниски емисии, и с възобновяеми енергийни източници също трябва да бъде приоритет.
„Някои твърдят, че идеята за енергийно съвместно съществуване означава да се откажем от така необходимите мерки за борба с изменението на климата. Но борбата с изменението на климата не може да се води за сметка на енергийната сигурност.“
Необходимата подкрепа за борбата с изменението на климата е по-вероятно да се появи, ако политиките не се възприемат като враждебни към всички изкопаеми горива. И тук една добра първа стъпка би била да се откажем от енергийния преход.“
Групата аргументи, които Хаас изтъква, са:
1. Налице е увеличаване на търсенето и използването на енергия;
2. Енергийната сигурност е застрашена при енергийния преход;
3. Правителствата са предприели скъпоструващи и контрапродуктивни политики;
4. поради липса на инвестиции в енергетиката голяма част от Европа стана опасно зависима от руския газ, преждевременният избор на политика на енергиен преход отслаби икономиката и енергийната сигурност.
Газови хранилища в Русия
Смятам обаче, че отказът от понякога фашистката политика на „енергиен преход“ е свързан с други неща, най-вече с отслабването на способността на Запада да се конкурира с Китай и с „вечната война“ срещу Русия, която е невъзможно да бъде спечелена в една „зелена“, „безвъглеродна“ и „енергийно преходна“ икономика.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски