Пол Крейг Робъртс: На срещата си онзи ден с борда на руското министерство на отбраната Путин обсъди постиженията от изминалата година и мерките, необходими за гарантиране на сигурността на Русия от аспирациите на Вашингтон за световно господство. „Виждаме как администрацията на САЩ и колективният Запад безмилостно се опитват да запазят своето господство, налагат своите правила на глобалната общност и ги манипулират, както намерят за добре.“ Вашингтон, каза Путин, е ангажиран „в опит да отслаби страната ни и да й нанесе стратегическо поражение“.
Пол Крейг Робъртс: Забрави ли Путин „Велик Израел“?
Това е вярно, но защо Путин помага на Вашингтон да успее? Путин се оплаква от нарастващата нестабилност и насилие в Близкия изток. Осъзнава ли, че е допринесъл за това, като оттегли руската защита на Сирия? Забрави ли Путин „седем държави за пет години“ (в други свои публикации, авторът обяснява, че за това време Израел е нападнал пет държави)? Забрави ли Путин „Велик Израел“? Забрави ли Путин амбицията на Турция срещу кюрдите?
Путин се оплаква от участието на Запада заедно с Украйна в конфликта с Русия. Защо Путин направи това възможно, като проточи ограничена военна операция в продължение на 3 години? Как може Путин да не разбере, че Вашингтон ще тества (опипва) леда за намеса стъпка по стъпка, за да види дали има някакви истински червени линии. Липсата на червени линии стигна дотам, че Вашингтон и НАТО изстрелват ракети срещу Русия, а Путин, въпреки предупрежденията си към Запада, отмъщава само срещу Украйна. Всъщност ответните действия на Путин са мерки, които трябваше да бъдат предприети в първия ден от намесата на Русия в Донбас. Путин предотврати руски военни действия, които биха направили невъзможно Киев да продължи конфликта. Каква е целта на протакането на конфликта? Със сигурност не запазването на животи.
Елвира Набиулина, шеф на Руската централна банка
Руското население страда не толкова от санкциите на Запада, колкото от 21-процентните лихвени проценти на директора на централната банка на Путин. Рано или късно населението ще обвини войната за икономическите лишения и подкрепата за безкрайна война ще намалее. Същият директор на централната банка остави резервите на руската централна банка там, където можеха да бъдат откраднати от Вашингтон. Подозирам, че предупрежденията на директора на централната банка, че Русия не може да си позволи война, са причината руската армия да остава твърде малка за ефективно разполагане, което принуждава Русия да разчита на ядрени оръжия.
Западът току-що наложи още санкции на Русия и Русия продължава да доставя енергия на Полша и Румъния, членове на НАТО, които разполагат с американски ракетни бази на границите си с Русия. Изключително е как руското правителство помага на враговете на Русия да работят срещу Русия.
Абу Мохамед ал-Джулани, лидер на Хаят Тахрир аш-Шам
Не само Путин изглежда неспособен да се ориентира в реалността. Лидерът на терористичната групировка HTS, използвана от Турция, Вашингтон и Израел за свалянето на Асад, Хаят Тахрир – ал-Шараа (новото име на Абу Мохамед ал-Джулани), се оплаква, че Израел няма извинение за продължаващите военни удари по Сирия. Очевидно ал-Шараа никога не е чувал за „Велик Израел“. Израел разчиства пътя за поглъщането на Сирия във „Велик Израел“, точно както Турция възнамерява поглъщането на кюрдската зона на Сирия да бъде включена в Турция.
Както пише израелският стратег Одед Йинон, мюсюлманският свят е твърде разединен, за да бъде пречка за „Велик Израел“.
Може би това е причината Путин да изостави своя съюзник. Но като пожертва Сирия, Путин остави отворен пътя към Иран и Ливан. Ако Иран се влее в хаоса, който Вашингтон създаде в мюсюлманския свят, Руската федерация ще бъде отворена за проникване на джихадисти, които да предизвикат проблеми в мюсюлманските райони на Русия.
Междувременно Вашингтон продължава да действа срещу Русия в бившите руски провинции Грузия и Армения. Колко време има преди да има американски ракетни бази в Грузия и Армения?
Не е ясно защо американските ракетни бази на границата на Русия с Украйна са причина за ответни руски военни действия, но не и американските ракетни бази на границите на Русия с Полша и Румъния.
За Путин беше невъзможно да стои настрана, докато САЩ създаваха украинска армия, за да унищожат руското население на Донбас. Светът трябва да оцени, че Путин не нападна мъчителите на Русия извън Украйна. Путин също прие санкциите без адекватен отговор. Въпросът е дали решимостта на Путин да избегне по-голяма война се представя като слабост и нерешителност, които насърчават Запада към по-нататъшни провокации, които в крайна сметка водят до по-широка война.
Големият въпрос през следващата година е дали Путин ще се предаде или ще се бие.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски