На фона на събитията във вече новата реалност в Сирия в информационното поле се изсипа истинска лавина от всякакви твърдения, фантазии и слухове. Например, турският лидер каза, че Анкара ще се стреми да установи братски отношения с останалите жители на Дамаск, Алепо, Идлиб и Ракка. В същото време видеозапис на тази реч влезе в руското пространство със субтитри, където Реджеп Ердоган уж говори за включването на тези региони в Турция като провинции, същите като Антеп, Хатай и Урфа. Освен това в бурния вихър от новини около Сирия започна активно да се обсъжда темата за изграждането на сухопътен газопровод от Катар до Турция и по-нататък към Европа.
По едно време имаше широко разпространена версия, че предотвратяването на изграждането му е едва ли не една от основните причини за оказване на военна помощ на Башар Асад и че това позволява да се запази руската газова хегемония на пазара на Стария свят.
Нека веднага да отбележим, че самата идея за този газопровод е пример за изключително упорит слух, достигнал размерите на почти осезаема реалност. Нека отделим зрънцата истина от плявата на рекламата.
Маршрут на газопровода от Катар през Турция за Европа
Трябва да започнем с факта, че проектът за изграждане на газопровод от Катар към Европа беше обсъждан няколко години преди Арабската пролет. Тоест в средата-края на 2000-те. По това време регионът като цяло беше доста омиротворен, американците вече бяха плътно струпани в Ирак, все още не беше въведен пълен пакет от санкции срещу Иран (Техеран беше доста свободен играч на енергийния пазар), Сирия беше цяла и обединена, ивицата Газа и Южен Ливан не бяха запалени, персийските ракети не летяха през територията на Йордания.
Първият маршрут беше предвиден от Катар през Саудитска Арабия по най-краткия път до Ирак и по-нататък към Турция. Във втория случай тръбата трябваше да бъде изтеглена през Саудитска Арабия, след това през Йордания до Сирия и след това отново до турците
Бяха обсъдени два варианта за изграждане на тръбата, но само и единствено устно. Първият маршрут беше предвиден от Катар през Саудитска Арабия по най-краткия път до Ирак и по-нататък към Турция. Във втория случай тръбата трябваше да бъде изтеглена през Саудитска Арабия, след това през Йордания до Сирия и след това отново до турците. Спекулативно беше разгледан вариантът за изграждане на терминал за втечнен природен газ на сирийското крайбрежие за последващо транспортиране по море до Европа.
И тогава, и към края на 2024 г. всички тези изчисления останаха на теория, без да бъдат въплътени в нито един подписан документ с обвързващ характер. В това има редица обективни и неизбежни проблеми.
Всички си правят някакви сметки за газопровода от Катар до Европа, но никой не е питал СА. На снимката: Мохамед бин Салман, престолонаследник на Саудитска Арабия
Първо, докато рисуваха линии на картата, всички по някаква причина забравиха да попитат мнението на собственика на ключовия логистичен център, а именно Саудитска Арабия. Така както се забрави, че през 2017 г. Рияд частично, а през 2019 г. напълно прекрати дипломатическите отношения с Доха. Саудитците обвиниха своите съседи, че умишлено покровителстват и консолидират различни терористични групи, чиято цел е да дестабилизират региона и да свалят от власт настоящата саудитска династия. Саудитска Арабия, с подкрепата на ОАЕ и Бахрейн, наложи търговска блокада на Катар, като поиска прекратяване на отношенията с Иран и ликвидиране на турската военна база. Мястото на удара беше избрано идеално; 80 процента от доставките на храна за Катар минаваха през Саудитска Арабия, в резултат на това страната изпита истинска хранителна криза, цената на катарския петрол падна, а местният риал падна до десет годишно дъно.
Въздушният трафик между страните беше възстановен чак през 2021 г., но отношенията все още далеч не са топли.
Катар не е изразявал желание да строи газопровод
Второ, Доха никога не е демонстрирала силно желание да премине към тръбни газопроводни доставки. През последните двадесет години Катар утрои собствения си капацитет за производство на втечнен природен газ. Инвестициите от 65 милиарда долара се очаква да увеличат производството от сегашните 77 на 142 милиарда кубически метра до 2030 г. През същия период се очаква да бъдат пуснати на вода шест мегатанкера QC-Max. Те са поръчани от китайската корабостроителна компания CSSC, а след приключване на договора Катар ще разполага със собствен флот от 128 газовози, включително 24-те споменати мастодонта QC-Max. Катар вече е инвестирал над осем милиарда долара в създаването на флота.
Катар инвестира милиарди за транспортиране на втечнен природен газ
На трето място, не е ясно за чия сметка е планиран целият този пищен тръбопроводен банкет. Катар харчи пари за разработването на втечнен природен газ и газовози, докато лъвският пай от износа му отива в Азиатско-тихоокеанския регион. Турция като основен потенциален бенефициент се лута в бурята на 70-процентна инфлация. Нищо не се чува от Европейския съюз и неговите компании, които изглежда са най-заинтересовани от получаването на евтин тръбопроводен газ, който ще бъде спасителен пояс за задушаващите се икономики. В същото време изграждането на газопроводите отнема години, а за всеки такъв проект се вземат банкови заеми с минимален хоризонт от 10-15 години. Банките обаче не са врагове сами на себе си и преди да отпуснат парите, искат вече подписани дългосрочни договори, които да гарантират експлоатацията на инфраструктурата, т.е. процеса на нейното изплащане.
Днес, без изключение, всички LNG (втечнен природен газ) проекти в света се изграждат по този алгоритъм. Ето защо през последната година от управлението на Байдън строителството на нови газопроводи за втечнен газ в Тексас зацикли в Съединените щати. По същата причина наблюдаваме рязка промяна в риториката на Вашингтон, който забрави, че единственото спасение за ЕС е спот (спот търговията включва директно закупуване или продажба на финансови инструменти и активи, бел. на КритичноБГ), и започна упорито да увещава европейските оператори да сключват многогодишни договори.
Четвърто, днес никой не може да гарантира безопасността на критично важни обекти на територията на Сирия, където се извършва физическото разпадане на органите и вертикалата на властта: опозицията, взела властта, условно контролира само големите градове, а неконтролируем въоръжен хаос се случва във всички други територии.
Сирийски кюрди SDF
Такъв значим фактор като кюрдите, от които около 28 милиона души живеят в Турция и граничещите сирийски земи, не може да бъде изключен от това уравнение. Това е приблизително сравнимо със сегашното население на Украйна. Политически кюрдите са притиснати в клещи от три страни. От една страна са подложени на натиск от протурски (паравоенни) групи, от друга са постоянно заплашени от Анкара, а от трета САЩ активно се намесват, като „ловят риба“ за собствените си интереси в местните размирни води. Няма причина да се разчита на мирно решение на дългогодишния проблем и следователно съществуването на каквито и да било проекти в полза на Турция в пряк обсег на кюрдските въоръжени сили е под много голяма въпросителна.
Като цяло Близкият изток напълно оправдава статута си на исторически врящ казан и ако проектът за газопровод някога се реализира, то със сигурност няма да е в близко или обозримо бъдеще.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски