Меркел за това, кой трябвало да спечели войната в Украйна, разкайва ли се за бежанците и от отказа си от ядрената енергия в Германия?
Партньорите трябва да помогнат на Украйна да защити суверенитета си и да попречи на Русия да спечели войната си. Това заяви бившият канцлер на Германия Ангела Меркел по време на представянето на мемоарите си вечерта на 26 ноември в Германския театър, цитирана от украинската медия Укринформ.
„Русия не трябва да спечели войната… В наш интерес е Украйна да бъде независима държава“, подчерта бившият ръководител на германското правителство.
Тя е убедена, че атаката срещу Украйна е „фатална грешка“ от страна на Путин.
В същото време тя предупреди да не се подценява Путин, защото това също би било грешка. Путин, дори и да е надценил възможностите си в началото на войната, е решителен в своята бруталност, смята Меркел.
Меркел предупреди да не се подценява Путин, защото това също би било грешка. Путин, дори и да е надценил възможностите си в началото на войната, е решителен в своята бруталност
Тя разказва в мемоарите си как на 30 ноември 2021 г. за последен път е присъствала на срещата на върха на Г-7 в Рим, като настоящият канцлер Олаф Шолц я е придружавал като министър на финансите. Тогава президентът на САЩ Джо Байдън насочи вниманието на германските политици към факта, че Русия отново е увеличила концентрацията на войските си на границата с Украйна. Путин не присъстваше физически на срещата на върха поради пандемията, той се свърза онлайн, така че не беше възможно да се обсъди ситуацията с него по време на срещата. По същата причина не беше възможно да се говори с ръководителя на Китайската народна република, който има влияние върху Владимир Путин. Визията за ситуацията от страна на западните държави и развиващите се страни беше много различна, обмяната на мнения беше възпрепятствана от пандемията, припомня Меркел.
„Външната политика се промени в сянката на пандемията: там, където не можехме да се срещнем, се дистанцирахме, не успяхме да намерим нови компромиси“, прочете тя откъс от книгата.
„Атаката на Путин срещу Украйна на 24 февруари 2022 г. коренно промени ситуацията не само за Украйна, но и за нас, членовете на НАТО, особено европейските. В наш интерес е, не само в интерес на Украйна, Русия да не спечели тази война“, пише бившият канцлер.
Тя заяви на представянето, че винаги се е опитвала да предотврати войната, смята, че тази цел е била силно възпрепятствана от пандемията.
Меркел подчертава необходимостта да се мисли за дипломатически решения и да бъде готова за дипломатически инициативи успоредно с оказването на помощ на Украйна.
Ангела Меркел защитава пламенно своите 16 години начело на Германия в своята автобиографична книга, озаглавена „Свободата“ и публикувана днес в около тридесет страни, пише БТА.
Седемдесетгодишният бивш канцлер се сблъсква днес с обвинения, че е допуснала Германия да развие опасна зависимост от евтиния руски газ и е допринесла за възхода на крайната десница с политиката си на отворени врати по отношение на мигрантите.
Меркел, която отсъства от политическия дебат, откакто се оттегли от властта в края на 2021 г., взема отново думата в момент, в който дневният ред е белязан от войните в Украйна и Близкия изток, от предстоящото завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом и от предизборната кампания в Германия за предсрочните парламентарни избори през февруари.
Бежанци
Меркел никога не е била толкова критикувана, колкото за действията си при мигрантската криза, когато нареди мигрантите, пристигащи през септември 2015 г. на границите на страната, да не бъдат връщани
Меркел никога не е била толкова критикувана, колкото за действията си при мигрантската криза, когато нареди мигрантите, пристигащи през септември 2015 г. на границите на страната, да не бъдат връщани. Обяснявайки мотивите си тогава, тя отбелязва, че е написала мемоарите си, водена от своята „визия за Европа и глобализацията“. Произнасяйки една фраза, станала култова – „Ще се справим с това“ (на немски език: „Wir schaffen das“), тя демонстрира подход, който може да се обобщи с фразата: „Има ли пречки, трябва да се работи за преодоляването им“.
Във връзка с нейно селфи със сирийски бежанец тя казва, че „все още не разбира как може да се предполага, че усмивка на една снимка може да е достатъчна да накара хиляди хора да напуснат страната си“.
Меркел изтъква, че „Европа трябва да продължи да защитава външните си граници“, но едновременно с това подчертава, че „просперитетът и правовата държава са причина Германия и Европа да продължават да бъдат (. . .) места, където хората искат да отидат„.
Според Меркел, партиите, които се опитват да забранят или забавят АзГ ше се провалят, защото повтарят нейните теми.
Относно възхода на германската крайнодясна формация „Алтернатива за Германия“ (АзГ) Меркел предупреждава демократичните партии, че ако „смятат да сдържат подема на АзГ, като непрестанно се ангажират с нейните теми или си играят на реторично надскачане, без да предлагат конкретни решения на съществуващите проблеми, то ще се провалят“.
Енергия
Откакто руските сили нахлуха в Украйна през февруари 2022 г., Меркел е обвинявана, че е направила Германия зависима от доставките на руски газ.
Меркел – създаването на газопровода „Северен поток 1“ е било подписано от предшественика ѝ, социалдемократа Герхард Шрьодер
По този въпрос Меркел подчертава, че създаването на газопровода „Северен поток 1“ е било подписано от предшественика ѝ, социалдемократа Герхард Шрьодер, който впоследствие стана председател на комитета на акционерите и на надзорния съвет на това дружество. За „Северен поток 2“, втория газопровод, който така и не влезе в експлоатация и на който тя даде зелена светлина след анексията на Крим през 2014 г., Меркел обяснява, че по онова време е било „трудно да се приеме както в Германия (. . .), така и в други страни членки на ЕС“, че трябва да се внасят по-скъпи горива от друго място.
Тя оправдава избора за постепенен отказ от ядрената енергия, за който тя взе решение през 2011 г. след катастрофата в АЕЦ „Фукушима“: „природният газ повече от всякога изпълняваше ролята на гориво на прехода“
Тя оправдава избора за постепенен отказ от ядрената енергия, за който тя взе решение през 2011 г. след катастрофата в АЕЦ „Фукушима“: „природният газ повече от всякога изпълняваше ролята на гориво на прехода„, в очакване на това възобновяемите източници на енергия да поемат щафетата. Меркел препоръчва Германия да не се завръща към ядрената енергия, както предлагат някои хора: „нямаме нужда от нея, за да постигнем климатичните си цели, да се представяме добре в технологично отношения и да вдъхваме кураж за това на други страни“.
Русия
Нито един друг лидер не е толкова критикуван в мемоарите на Меркел, колкото руският президент Владимир Путин. Тя описва Путин като „човек, който е винаги нащрек, който се страхува да не стане обект на лошо отношение и който винаги е готов да нанесе удар, включително като демонстрира властта си, играейки си с куче и карайки другите да чакат“.
Въпреки това тя изтъква, че „продължава да си мисли“, че „въпреки всичките трудности (. . .) е направила добре, че е държала на това (. . .) да не оставя контактите с Русия да спрат (. . .) и да съхрани връзките чрез търговски отношения, които са били отвъд взаимните икономически изгоди“.
Тъй като, подчертава тя, „Русия, заедно със САЩ, е една от двете основни ядрени сили в света“ и е съсед на Европа.
Освен това тя защитава и противопоставянето си на присъединяването на Украйна към НАТО на срещата на върха в Букурещ през 2008 г., като изтъква, че статутът на кандидат за членство едва ли би защитил Украйна от агресията на Путин.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски