Зорница Илиева: Тръмп и знаците на неговите назначения
През последните дни погледите на цял свят вече са съсредоточени не само към забележителната победа на Тръмп в президентските избори, но и към оповестените имена на предложените от новия/стар американски президент назначения по висшите етажи на властта във Вашингтон. В западните медии напоително се коментират предположения за възможните политики на Белия дом, за промените в администрацията, които предвижда Тръмп и в каква посока ще тръгне, например Израел. Или как да се приключат на този етап военните действия в Украйна.
Вълненията са около въпросите ще се разшири ли войната при новите условия или разделеното в доста посоки общество в Израел ще успее да посочи друг път за изход. Като цяло наблюденията в САЩ не само са в полза на Тел Авив, но и картината, която се представя е с водеща роля на привържениците на „разширяване на военните интервенции”. Които в американските избори всъщност загубиха властта.
Не са малко и мненията, че „Тръмп бе избран от истаблишмънта, за да въведе ред в света”. Или по-скоро в самата Америка, както казват някои на Изток.
Това на фона на предвиждания, че „САЩ и Израел ще изравнят със земята Близкия изток, ще унищожат Сирия, ще бомбардират Иран, ще се насочат към Турция” и т.н. Последното се пише най-вече в Турция.
Но няма спор по основното, че „после ще откъснат Русия от Китай, ще използват Индия срещу Китай”, ще нахъсват арабските страни срещу Иран и все в този дух.
Въпросът е дали това зависи само от Вашингтон и дали има подходящи условия за осъществяване на такива планове? Че САЩ са силни и все още играят ролята на хегемон е безспорен факт, но не е ясно дали противниците им са толкова слаби, че да допуснат реализация на подобни планове? Русия, Китай, Индия, Иран, че и Турция само изпълнители на американската воля ли са? Ами ако случайно се окаже, че те имат и свои планове за действия, които да променят хода на американската игра? Ето това прави обстановката по света несигурна и тревожи онази „дълбока държава”, която прие Тръмп да спечели, за да спаси еднополюсния свят и да „презареди” САЩ, за да устои на очаквани промени в геополитиката.
Примерът със Саудитска Арабия и Иран, които нормализират отношения, въпреки дългогодишните опити на Вашингтон да ги държи в позиция на върли противници е красноречив. На среща в Риад на Арабската лига и Организацията на страните за ислямско сътрудничество принц Салман, престолонаследник, заявява на висок глас, че Израел извършва геноцид в Газа, изходът е създаване на Палестинска държава със столица Източен Ерусалим, а Иран е суверенна „братска ислямска държава” и ударите върху територията й са недопустими.
На 10 ноември н-к ГЩ на Саудитска Арабия, заедно с военна делегация на високо ниво, пътува до Техеран за среща с н-к ГЩ на Иран, а дни преди това двете страни правят общи военни учения в Арабско море. След нападението на Израел над Иран принц Салман прие външния министър на Техеран, Аракки, което на практика доказа,че процесът за нормализация на отношенията е в ход. Добра работа на китайските дипломати. Така се съхранява проекта „Един пояс, един път”, за който Близкият изток, а оттам Европа е важна част.
На 9 ноември пък президентът на Иран, Пезешкян, е разговарял по телефон с принц Салман и то за развитие на регионалното сътрудничество. Говори се за различно бъдеще на региона на Западна Азия. Друг въпрос е дали тази политика на арабския свят, воден от Саудитска Арабия, не е всъщност „вдигане на залозите” пред новата администрация на Белия дом и проба за отношенията Близък изток/ САЩ с намерение да отстоят свои тези.
Не толкова в защита на палестинската кауза. Тя е просто повод, казват сериозни коментатори.
Кой можеше да предположи, че преди 30 години САЩ управляваха света сами, не се забеляза, че преди 20 години започна сплотяване на фронта срещу САЩ, а днес се стигна до ситуация открито да се казва, че светът е многополюсен? Явно развиващият се свят започва своя игра, а на Вашингтон му предстои да се занимава с вътрешни проблеми като разрив сред общество и сред елит, загуба на лидерство във високите технологии, социални проблеми, миграция, дефицит и т.н. Това ще е задача на Тръмп. А дали ще успее с възраждане на индустриализацията на САЩ и ще върне нелегалните мигранти зад границата с Мексико е въпрос с повишена трудност. Едно е да се казва „да направим Америка отново велика”, друго е да се приложи на практика. Проблемите са и навън, и вътре.
В САЩ и по света дебатите относно предложените от Тръмп, например за държавен секретар, личности се коментират с „този пък кой е” та до „известен е, ама…”. Анкара е определила Марко Рубио, който по всяка вероятност ще е новият държавен секретар, за „противоречива фигура в отношенията между САЩ и Турция”. Той е известен с „враждебното си отношение към Турция”, твърдят медии в Анкара. Още през 2021г е имал призиви за оказване на натиск върху Турция по отношение състоянието с правата на човека, потискането на инакомислещите и е подписал писмо до Белия дом заедно с 50 сенатори, в което се казва, че „Ердоган е маргинализирал вътрешната опозиция, заглушил е критичните медии, отстранил е независими съдии и е вкарал в затвор десетки журналисти”.
Открито е твърдял, че „външната политика на Ердоган е станала по-войнствена и нагло е нападал САЩ за подкрепата на сирийските кюрди”. Категоричен е бил с оценки, че сирийските кюрди са тези, които воюват с „Ислямска държава”, а Турция като купува руските С-400 руши добрите си отношения със САЩ. Анкара е тази, която е насърчила Азербайджан „да използва насилие, за да разреши териториален спор с Армения”. Не е пропуснал и опитите на Ердоган да окаже натиск върху Вашингтон да върне проповедника Фетуллах Гюлен, който е обвинен за организирането на опита за преврат в Турция. Ердоган се е опитал и да заглуши устата на играч от НБА и защитник на човешките права, Енес Кантер, и е преследвал семейството му в Турция.Даже имало издадена червена бюлетина на Интерпол срещу него. Излиза, че нищо добро не очаква Анкара от този държавен секретар.
Но Атина, напротив, посреща с радост Марко Рубио и приветства избирането му. „Екатерини” излиза със статия „Защо Рубио тревожи Анкара?”. Той отдавна се бил застъпвал за по-силни връзки с Гърция и Кипър, особено в Източното Средиземноморие. През 2019г той е бил съавтор на Закон за Източното Средиземноморие, който признава Гърция и Кипър за „стълбове на стабилността” в региона и се разглеждат като „ключови играчи срещу влиянието на Турция”.
Според Атина Марко Рубио е с близки връзки с опозицията в Турция, а това е повод за изводи, че ще работи преди всичко за задълбочаване на сътрудничеството с Гърция и Кипър в региона. „Екатерини” не пропуска да подчертае, че Рубио е известен и с подкрепата за сирийските кюрди, което е трън в петата на Турция. Припомня се, че през 2018г се е противопоставил на администрацията на Тръмп в първия му мандат като президент за „бързо и пълно” изтегляне от Сирия. Посочвал е, че това ще е „огромна грешка, която ще позволи на Иран да засили действията си в Южна Сирия, което от своя страна ще увеличи атаките на Израел и ще се стигне до смъртоносна война между Израел и Хизбула”. Е, стигна се до такава война. Тогава Рубио е предричал, че в Близкия изток ще кажат, че „САЩ са ненадежден партньор, а това ще има отражение за много години напред”. Така ли е днес?
Тези първи реакции на нашите съседи относно избора на Тръмп за държавен секретар са знак, че постът не само е повече от важен. Той трасира пътя на отношенията с тези страни поне за мандат напред. И съответно предизвиква пренареждане на политиките във външен план.
За София, както обикновено, няма информация. Ние сме си наблюдатели и изпълнители. Както казва народът „корабът потъва, да влезе убитият”.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски