Петър Акопов, РИА Новости: Тръмп идва, той ще въведе нов ред
Най-популярният въпрос в света в момента: каква ще бъде външната политика на Доналд Тръмп? Ако американците трябва да имат вътрешно главоболие (въпреки че в крайна сметка това, което се случва в Съединените щати, засяга и останалия свят), тогава поведението на Съединените щати на световната сцена засяга почти всички.
Отиващият хегемон влияе на всичко и навсякъде, така че дори промяната в тактиката му, да не говорим за промяната в стратегията (а точно това цели новият стар президент), е най-важната тема за ключовите световни сили, както и за неговите съюзници, клиенти, партньори и противници-врагове.
Отиващият хегемон влияе на всичко и навсякъде, така че дори промяната в тактиката му, да не говорим за промяната в стратегията (а точно това цели новият стар президент), е най-важната тема за ключовите световни сили, както и за неговите съюзници, клиенти, партньори и противници-врагове.
Тръмп вече беше президент, но за четирите години оттогава и светът, и той самият се промениха много.
През новия президентски мандат ръцете на Тръмп ще бъдат ако не напълно развързани, то много по-малко ограничени – и той ще има повече възможности да следва своите революционни (за американския глобалистки елит) възгледи.
През новия президентски мандат ръцете на Тръмп ще бъдат ако не напълно развързани, то много по-малко ограничени – и той ще има повече възможности да следва своите революционни (за американския глобалистки елит) възгледи. Това не означава, че той няма да бъде ограничаван от нищо в собствената си администрация, Конгреса и „дълбоката държава“, но той наистина ще бъде много по-свободен да следва собствената си политика. Това плаши опонентите му и вдъхновява поддръжниците му, но Тръмп е изправен пред друго ограничение.
През годините, прекарани извън Белия дом, американското влияние в света е отслабнало – и е невъзможно да бъде възстановено. Защото това е обективен и естествен процес на упадък на провалилия се (тоест недовършен) еднополюсен свят, глобалисткия проект на англосаксонците
През годините, прекарани извън Белия дом, американското влияние в света е отслабнало – и е невъзможно да бъде възстановено. Защото това е обективен и естествен процес на упадък на провалилия се (тоест недовършен) еднополюсен свят, глобалисткия проект на англосаксонците. Но Тръмп не иска да изгради глобален Pax Americana – свят в американски стил: цялата му енергия и идеология са насочени към това да „направи Америка отново велика“, т.е. да укрепи самите Съединени щати, да вдъхне живот и нова сила на държавата, която се разпада под тежестта на глобалното господство, да върне на Америка статута на национална държава, да се отърве от безсмислената позиция на „нов тип световна империя“. Не е ли така?
Даже много опоненти на Съединените щати се страхуват от „свят без Америка“ – те казват, че ако американците рязко се отдръпнат в себе си (или дори просто започнат този процес), в останалата част на света ще започне хаос и война на всички срещу всички… ..
И да и не. Желанията на Тръмп са разбираеми, но машината на американската хегемония не може да бъде спряна само със смяна на кормилото. Дори ако Тръмп можеше да натисне спирачките (а той няма да го направи), тя пак щеше да се движи по инерция дълго време, а не просто да отиде в канавката. Даже много опоненти на Съединените щати се страхуват от „свят без Америка“ – те казват, че ако американците рязко се отдръпнат в себе си (или дори просто започнат този процес), в останалата част на света ще започне хаос и война на всички срещу всички.
Подобна гледна точка е погрешна, макар че не може да се нарече просто обърната теза на самите атлантици, които уверяват, че американското глобално лидерство носи напредък, хармония и просперитет на народите по света, че само ужасни диктатори и автократи му се противопоставят, че няма алтернатива на американското лидерство и че самите американци трябва да са щастливи, изпълнявайки своята мисия. Светът без Америка – или по-скоро без нейната хегемония – е възможен, но е неуместен в средносрочен план. Сега преминаваме през период на демонтаж на света по американски образец (западния проект) – и в интерес на останалия свят е този процес да протече, макар и бързо, но без мащабни сривове, крахове и световни войни. И затова пътят, по който ще поеме Тръмп, е от голямо значение.
Той няма да се опита да възстанови американското господство, но няма да се изолира в националните граници. Тръмп ще се опита да възстанови всички отношения на САЩ с външния свят по такъв начин, че те да носят максимална полза за американската държава, икономика и общество. Тръмп е протекционист, така че ще възобнови тарифните (мита) войни с Европа и Китай, въпреки че и тук няма да действа безумно.
За разлика от последния му мандат, ситуацията в света е много по-нажежена: два военни конфликта – в Украйна и Близкия изток , имат взривоопасен потенциал.
Тръмп наистина няма нужда и от двете войни, защото и Зеленски, и Нетаняху искат да въвлекат САЩ в тях. Първият се нуждае от това, за да спаси това, което е останало от Украйна, а вторият все още се надява да настрои САЩ срещу Иран, за да нанесе непоправими щети на Ислямската република.
Тръмп наистина няма нужда и от двете войни, защото и Зеленски, и Нетаняху искат да въвлекат САЩ в тях. Първият се нуждае от това, за да спаси това, което е останало от Украйна, а вторият все още се надява да настрои САЩ срещу Иран, за да нанесе непоправими щети на Ислямската република. Въпреки цялата си произраелска позиция, Тръмп (както огромното мнозинство от американския истаблишмънт) не само няма да влезе в конфликт с Иран,
но всъщност ще принуди Израел към мир, тоест да спре атаките срещу Ливан и бомбардировка на Газа.
Твърдоглавият Нетаняху ще бъде принуден да направи това в близко бъдеще, въпреки че ще остави част от Газа под контрола на своята армия. Тръмп ще иска да поднови процеса на арабско-израелско уреждане, но това няма да се случи, докато Нетаняху не бъде сменен (и IDF напусне Газа).
В конфронтацията с Китай Тръмп няма да прекали – по-специално няма да подмине въпроса за Тайван. Но той ще бъде настойчив в искането на китайски отстъпки в областта на търговията, но няма да получи много от Си Дзинпин.
За Тръмп Украйна се превръща в куфар без дръжка – той няма ни най-малко желание да продължи политиката на Байдън „Ние ще бъдем с вас толкова дълго, колкото е необходимо, за да победим руснаците“ (на думи, но в действителност – „Докато Русия не отстъпи“).
Тръмп не иска победа над Русия в Украйна – той ще предложи спиране на конфликта по фронтовата линия. Естествено, това ще се възприеме в Киев и атлантическите елити на Европа като поражение за Украйна и ужасен удар върху репутацията на Запада
Тръмп не иска победа над Русия в Украйна – той ще предложи спиране на конфликта по фронтовата линия. Естествено, това ще се възприеме в Киев и атлантическите елити на Европа като поражение за Украйна и ужасен удар върху репутацията на Запада, въпреки че всъщност такова замразяване (с последващи обещания да не приема Украйна в НАТО през следващите 20 години) би било огромна победа в настоящата ситуация и за Запада като цяло, и за прозападна Украйна.
Но няма шанс за такъв изход – Путин никога няма да се откаже от нашата основна цел: Украйна трябва да бъде изтеглена от зоната на западно влияние, САЩ и Европа трябва да се откажат от плановете си да я погълнат (дори това, което е останало от нея).
Тръмп, разбира се, ще опита различни методи в отношенията с Путин – от изнудване и косвени заплахи до обещания и „подкупи“, но те няма да работят. Путин няма да повярва на изнудването, а самият Тръмп няма да блъфира толкова открито относно пряката американска военна намеса във войната в Украйна.
Москва няма да промени позицията си за Украйна, няма да се откаже от стратегически съюз с Китай, нито от обръщането си към глобалния юг, нито от общия курс към изграждане на постамериканска световна архитектура (финансова, логистична, сигурност и т.н.)
„Подкупът“ също е безсмислен – не просто вдигане, но дори сериозно отслабване на западните санкции е невъзможно (т.е. не може да бъде гарантирано), но дори и да се случи, Москва няма да промени позицията си за Украйна, няма да се откаже от стратегически съюз с Китай, нито от обръщането си към глобалния юг, нито от общия курс към изграждане на постамериканска световна архитектура (финансова, логистична, сигурност и т.н.). Това означава, че Тръмп няма за какво да се пазари с Путин, макар че това не означава, че нашият президент ще избегне преговорите или ще отхвърли всички предложения на Доналд още на прага. Има ситуации, в които процесът, който не може да доведе до резултат, е важен сам по себе си, защото времето работи за нас.
Най-важното е да не забравяме, че Тръмп всъщност няма никакви врагове на световната сцена. Както самият той неведнъж е казвал, основният му враг е вътре в САЩ. И именно това е общото между него и Путин.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски