Петър Акопов: Тръмп реши въпроса за властта в САЩ до 2036 г.! РИА Новости
Америка успя да избегне най-лошия сценарий – победа на един от кандидатите с минимална преднина. Доналд Тръмп беше обречен на победа изначално, т.е. след поражението си през 2020 г., а махмурлукът на демократите (с Байдън на мястото на Харис) само увеличи шансовете му да се върне в Белия дом. На 5 ноември обаче Тръмп не просто спечели – той спечели убедително, и то не само в президентската надпревара.
Тръмп взе Сената, горната камара на Конгреса и втория по важност орган в правителството, и сега републиканците имат мнозинство от поне три гласа в него. Остават шансовете, че тръмпистите ще запазят контрола си и върху Камарата на представителите.
Тръмп взе Сената, горната камара на Конгреса и втория по важност орган в правителството, и сега републиканците имат мнозинство от поне три гласа в него. Остават шансовете, че тръмпистите ще запазят контрола си и върху Камарата на представителите.
Но дори и да не успеят, позицията на Тръмп пак ще бъде несравнимо по-добра, отколкото през 2016 г., когато той за първи път стана президент. Защото сега Тръмп няма фронт в собствената си партия (а по време на първия му мандат дори някои републикански сенатори от време на време не го подкрепяха), а Върховният съд (върхът на третата власт) е с мнозинство от консерватори.
Да, мнозинството от елита (координиран от „дълбоката държава“) и медиите все още са против Тръмп, но тежестта и влиянието на последните са спаднали значително. Резултатите от изборите също бяха доказателство за това – тоталната кампания (просто казано, дискредитиращата кампания) срещу Тръмп не оказа влияние върху много голям брой избиратели
Да, мнозинството от елита (координиран от „дълбоката държава“) и медиите все още са против Тръмп, но тежестта и влиянието на последните са спаднали значително. Резултатите от изборите също бяха доказателство за това – тоталната кампания (просто казано, дискредитиращата кампания) срещу Тръмп не оказа влияние върху много голям брой избиратели. Нещо повече, за първи път Тръмп спечели мнозинството от гласовете на избирателите, а не само на електорите от щатите, които определят изхода от изборите.
Досега той изпреварва Харис с пет милиона гласа, докато изостава от Байдън отт предходната кампания преди четири години със седем, а от Клинтън през 2016 г. – с три милиона. Тази цифра има не електорално, а политическо и психологическо значение – по същество обезсилва възможността на демократите да се опитат да оспорят общия брой на гласовете в съда.
Повторното преброяване не би довело до нищо друго, освен до допълнително унижение на демократите.
Разбира се, Демократическата партия може да се опита да подаде съдебни искове в няколко или три от седемте колебаещи се щата (които Тръмп в крайна сметка взе почти всички), но това става безсмислено поради факта, че предимството на Тръмп в много от тях е много по-голямо от няколко десетки хиляди гласа. Повторното преброяване не би довело до нищо друго, освен до допълнително унижение на демократите.
Да определите няколко случая на измами в полза на Тръмп и да започнете да ги разправяте на цялата страна с викове за „покушение срещу демокрацията“?
Също е безперспективно, включително и заради предимството на Тръмп в общия брой гласове. Тоест на Демократическата партия ѝ остава само една възможност, която все още изглежда фантастична – да приеме резултатите от народния вот и тихо да предаде властта на Тръмп на 20 януари.
Да не се опитва да създаде общонационална истерия с викове „Фашизмът идва!“ и „Спрете диктатора!“, като по този начин провокира безредици и бунтове, а да предаде властта на новия-стар президент. И да започне да се подготвя за изборите през 2028 г., защото Демократическата партия трябва да вземе решение за кандидат (или набор от двама или трима) за тях не по-късно от междинните избори през 2026 г., когато ще се проведат изборите за Конгрес.
А те са точно зад ъгъла – значи имат върху какво да работят…
Но проблемът е, че демократите не само нямат силни кандидати – ето защо номинираха откровено слабата Харис – те вече нямат увереност, че времето работи за тях.
Но проблемът е, че демократите не само нямат силни кандидати – ето защо номинираха откровено слабата Харис – те вече нямат увереност, че времето работи за тях. Въпросът с кандидатите така или иначе ще бъде решен – няма очевидни силни идеологически харизматици, но има няколко губернатори и сенатори, които могат да бъдат привлечени към правилното, „кандидатско“ състояние, но въпросът с времето е много по-сложен.
Преди 5 ноември се смяташе (и едва ли не беше общоприето), че демографията работи срещу републиканците. Голямата латиноамериканска имиграция и високата раждаемост сред малцинствата, най-вече сред същите тези латиноамериканци, постепенно, но стабилно увеличават демократичния електорат.
Дори в тръмпистката среда много хора виждаха в тези избори последния шанс – за това говори и Илон Мъск – за победа на републиканския кандидат. Защото тогава времето ще си свърши работата – и винаги ще има по-малко „слонове“, отколкото „магарета“.
Дори в тръмпистката среда много хора виждаха в тези избори последния шанс – за това говори и Илон Мъск – за победа на републиканския кандидат. Защото тогава времето ще си свърши работата – и винаги ще има по-малко „слонове“, отколкото „магарета“. Резултатът от гласуването за Тръмп обаче противоречи на тази концепция. Първо, Тръмп получи повече гласове в национален мащаб, отколкото Харис (последният път, когато републикански кандидат победи демократ, беше през 2004 г.: Буш-младши победи Кери).
Второ, много голям брой латиноамериканци гласуваха за Тръмп – все още по-малко от половината (по предварителни данни до 45%), но много повече, отколкото на предишните два избора.
А латиноамериканците са втората по големина група от населението в САЩ, при това бързо нарастваща.
Като се има предвид, че мнозинството от белите (особено мъжете) вече бяха за Тръмп, се оказва, че расовата карта на демократите може и да бъде победена.
На трето място, делът на младите хора, гласували за Тръмп, се е увеличил – въпреки че тука той отстъпи на Харис, като цяло подобри позициите си.
делът на младите хора, гласували за Тръмп, се е увеличил – въпреки че тука той отстъпи на Харис, като цяло подобри позициите си.Една от причините за това, между другото, беше фактът, че кандидатът за вицепрезидент на Тръмп беше сравнително младият (на фона на самия Доналд и двойката Харис-Уолс) сенатор Джей Ди Ванс.
Една от причините за това, между другото, беше фактът, че кандидатът за вицепрезидент на Тръмп беше сравнително младият (на фона на самия Доналд и двойката Харис-Уолс) сенатор Джей Ди Ванс. Сега 40-годишният политик не само ще бъде застраховката на Тръмп срещу убийство – неговите възгледи, включително за външната политика, са дори по-радикални от тези на Тръмп – но и ще се превърне в истински кошмар за демократите. Защото той ще олицетворява факта, че времето вече работи срещу тях.
Залагането на демографията вече не работи, те все още нямат кандидат за 2028 г., а вицепрезидентският пост на Ванс се превръща в идеална стартова площадка за спечелването на предстоящите избори (и преизбирането му). Така че основният ужас за „вашингтонското блато“ от поражението на Харис е, че на 5 ноември Тръмп реши въпроса за властта до 2036 г. – преди това никой демократ не може да влезе в Белия дом.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски