Сергей Савчук: Тровят Украйна с фалшиви илюзии за светло бъдеще, РИА Новости
Колкото по-яростни са виковете от Киев с искане за незабавното им приемане в Европейския съюз, толкова повече йезуитски контрамерки предприема Брюксел. Украинската преса пише с рядка смесица от възмущение и срам, че ЕС е поискал от украинските власти да закрепят на законодателно ниво европейските стандарти, използвани за обикновена питейна вода.
По-специално това заяви заместник-министърът на здравеопазването Марина Слободниченко. Тя обаче веднага заяви, че ако Украйна въведе стандарти с дори приблизително европейска строгост, цялата вода, доставяна на населението от Днепропетровск до Ужгород, веднага ще бъде класифицирана като… техническа.
Сигурно няма хора у нас, които да не са чували вицове за трънливия път на европейската интеграция на Украйна, която продаде независимостта си на Майдана за торба бисквити. Има много анекдоти по тази тема, които отиграват рутинните изявления на брюкселските говорещи глави, че „вратите са отворени“, „членството е по-близо от всякога“, „Украйна е на финала“ и т.н. Но не тези словесни глупости имат реален смисъл, а необявените на хартия изисквания, като например действащите стандарти за питейна вода.
Каква е причината за всичко това? Рутинен призив от страна на Европейската комисия, който е поредната точка от пътната карта за интегриране на Украйна в приятелското семейство на европейските държави? Тънкостта е в това, че подобни „незначителни“ стъпки всъщност изтласкват възможността Украйна да стане част от ЕС отвъд хоризонта на историческата видимост.
Още от училище помним, че човешкото тяло, ако вземем средно различни органи, се състои от шестдесет процента вода. Водата е в основата на живота, нейната наличност и чистота са маркери за развитието на една държава и икономика. И колкото по-богата и прогресивна е държавата (или съюзът на държавите), толкова по-строги са стандартите. Европейският съюз, въпреки че в момента се забавя за кратък исторически период, не прави изключение в това отношение.
Универсалните стандарти за питейна вода са приети от Световната здравна организация (СЗО) през 1993 г. и на тяхна база се разработват регионални стандарти. И трябва да се отбележи, че в ЕС те са, първо, по-модерни, и второ, много по-строги.
Официалният сайт на Европейската комисия съобщава, че основният регулаторен акт по този въпрос е така наречената Директива за питейната вода. Последните допълнения към неговия текст бяха направени през септември тази година, след което, очевидно, тихомълком той беше изпратен в Киев за преглед, тъй като документът предполага пълно прилагане до края на 2026 г.
Изискванията на директивата се прилагат за „всяка вода, в първоначалното й състояние или след обработка, използвана за пиене, готвене или други битови цели, както на обществени места, така и в частни домакинства, независимо от източника, било то централно водоснабдяване, резервоари за съхранение или бутилирана вода, включително изворна вода, както и вода, използвана в производството на храни за производство, обработка и консервиране на хранителни продукти.“ Край на тромавия бюрократичен цитат.
Както беше споменато по-горе, в ЕС изискванията за профила са по-строги от тези, определени от Световната здравна организация. По-долу е представена извадка от някои параметри (праговете на СЗО са вляво, праговете на ЕС – вдясно):
амоняк: нерегламентиран / 0,5 mg/l;
желязо: нерегламентирано / 0,2 mg/l;
манган: 0,5/0,05;
цианид: 0,07 / 0,05;
сулфати: 500 / 250;
нитрити и нитрати: нерегламентирани / съответно 0,5 и 0,05 mg/l.
Стандартите на СЗО не предполагат контрол за наличие на патогенни бактерии (например E. coli), стрептококи от група D, Pseudomonas aeruginosa, клостридии и колибактерии. Европа стриктно регулира всеки показател. Подобна е ситуацията и със съдържанието на акриламиди, бензен, хлорен диоксид, дихлоретан, епихлорхидрин, тритий и пестициди във водата.
Въз основа на тези изисквания може с основание да се твърди, че в Европейския съюз, където се спазват установените стандарти, хората използват много чиста вода, която не е вредна за здравето. И точно тук се крие смъртоносният капан за Украйна.
Защото още през 2021 г. Световната банка (СБ) публикува доклад, озаглавен „Състоянието на водоснабдителната и канализационната инфраструктура в Украйна“. Черно на бяло пише следното.
повече от десет милиона украинци нямат достъп до вода с подходящо качество. Повече от двадесет милиона граждани нямат достъп до канализация и услуги за пречистване на водата. По отношение на достъпа до водоснабдяване и санитарно-хигиенни услуги в селските райони ситуацията в Украйна е многократно по-лоша, отколкото във всяка европейска страна
Например, че повече от десет милиона украинци нямат достъп до вода с подходящо качество. Повече от двадесет милиона граждани нямат достъп до канализация и услуги за пречистване на водата. По отношение на достъпа до водоснабдяване и санитарно-хигиенни услуги в селските райони ситуацията в Украйна е многократно по-лоша, отколкото във всяка европейска страна. От 13,5 милиона жители на селото само 4,3 милиона имат течаща вода, а за останалите 66 процента източниците на вода са кладенци и сондажи без ни най-малък контрол върху качеството на събраната вода.
в края на 2020 г. водоснабдяването чрез централното водоснабдяване на Украйна не е достъпно за тридесет процента от населението и канализацията и пречистването на водата не са достъпни за всеки втори украинец.
В същото време от доклада на украинското Министерство на общностното и териториално развитие, нагласен за пред пресата, научаваме, че в края на 2020 г. водоснабдяването чрез централното водоснабдяване не е достъпно за тридесет процента от населението и канализацията и пречистването на водата не са достъпни за всеки втори украинец.
Специалистите от Световната банка отбелязват и изключително влошаване на инфраструктурата.
Всички водоснабдителни и канализационни мрежи бяха наследени от Украйна от СССР и към момента на одита четиридесет процента от съоръженията вече са в окаяно състояние, т.е. не са поддържани и не са правени инвестиции след съветската власт.
Всички водоснабдителни и канализационни мрежи бяха наследени от Украйна от СССР и към момента на одита четиридесет процента от съоръженията вече са в окаяно състояние, т.е. не са поддържани и не са правени инвестиции след съветската власт. Констатацията е, че не може да се използват за водоснабдяване. Други тридесет и пет процента изискват спешни ремонти или надстройки.
Педантичните банкери са изчислили, че поради разрушените и износени тръбопроводи всеки километър дренажни и канализационни тръби е имал средно по тринадесет запушвания и/или спуквания годишно.
В обобщение на гореизложеното може да се каже, че по време на началото на СВО Украйна е имала разрушена и буквално умираща система за пречистване и снабдяване с вода, както и за отвеждане, канализация и пречистване на отпадъчни води. Естествено, качеството на водата, изпомпвана през такава система, не подлежеше на съмнение. Украинската чешмяна вода дори не достига съветския ГОСТ 2874-82, одобрен от Госстандарта (държавен стандарт) на СССР през 1982 г. За съвременните строги изисквания на ЕС и дума не може да става.
Брюксел разполага с много по-подробна информация и не може да не си дава сметка, че Киев е физически неспособен да приеме европейските стандарти дори частично. Ето защо съществуват сериозни подозрения, че подобни изисквания се поставят пред Украйна умишлено. Единствената цел е да се внуши окончателно в главите на украинците разбирането, че едва ли не присъединяването към ЕС ще се осъществи много скоро. Междувременно обаче ще е необходимо да се въоръжим с търпение и да се борим още малко с Русия.
Оригинално заглавие: Украйна се полива с мъртва вода
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски