Светослав Атаджанов публикува анализ в своя профил във Фейсбук и тъй като не го е подписал, че е от друг автор, се предполага, че е писан от него. КритичноБГ пррепубликува последния му материал без съкращения:
ЕВРОПА Е ОБРЕЧЕНА НА РУСИЯ
„Сбогом, Америка !“ – приблизително така може да се преведе последната публикация в европейското издание Politico. Значението е, че независимо кой ще спечели президентските избори в САЩ, европейско-американските отношения никога няма да бъдат същите. Америка все по-малко се интересува от Европа, а Европа остава сама.
Евроатлантиците оплакват отношенията си с Вашингтон. Има все повече симптоми на охлаждане. Броят на американските военни бази намалява, американските медии, университети и корпорации пренебрегват Европа, дори американските посланици в Стария свят станаха някак плахи. Никой вече няма да тропне с крак, няма да викне както преди. Европа вече не предизвиква любовен интерес у американците, а нарастващо отвращение“, тревожи се списанието.
Това хленчене – ох, на кого ме оставяш? – предизвиква смях у външен наблюдател. Трябваше ли Европа да се наведе толкова ниско, за да тича след чичо Сам, вкопчена в каубойските му ботуши?
Просто е невъзможно да се повярва. Конгломерат от някога проспериращи държави с население от половин милиард души, с развита индустрия, с легендарно културно богатство и наследство от хищните им предци в кръвта си, се превърна под ръководството на брюкселските евроатлантици в нещо безпомощно, което не знае какво да прави самичко на световната сцена. Родината на конквистадори и гении, пирати и колонизатори, Наполеони и Талейрани хленчи и се почесва, носталгично. Наистина, какво да правят?
Конгломерат от някога проспериращи държави с население от половин милиард души, с развита индустрия, с легендарно културно богатство и наследство от хищните им предци в кръвта си, се превърна под ръководството на брюкселските евроатлантици в нещо безпомощно, което не знае какво да прави самичко на световната сцена. Изоставена – как иначе може да се нарече днешна Европа?
Тогава перспективите на ЕС стават неясни. Днес е очевидно, че неговият кратък разцвет стана възможен единствено благодарение на разграбването на бившия социалистически блок и постсъветските републики. Вашингтон позволи на европейските си васали да се разпореждат из това пространство и момчетата се объркаха. Те открито унищожиха индустрията и енергетиката, навсякъде до където стигнаха. Те превърнаха развитите страни от социалистическия лагер в просяци, клечащи с подадена за милост ръка на субсидираните си територии и им отнеха всички апетитни активи. Това им стигна едва за 30 години.
Кой следва днес да бъде ограбен?
Изведнъж самите европейци се оказаха в ролята на жертви. За няколко години Вашингтон уби местния бизнес с коронавирусните блокирания, съсипа индустрията с принудителен преход към зелени енергийни източници, а след това взриви Северен поток 2, забрани закупуването на газ и петрол от Русия и наложи своя LNG с напълно възмутителна цена.
Промишленото производство в Европа започна да фалира, предприятията избягаха в САЩ, гражданите замръзнаха в размисъл пред избора: отопление, или ядене. Ако преди 16 години БВП на ЕС беше по-голям от този на САЩ, днес той е един път и половина по-малък.
Но не бива да се надяват, че чичо Сам просто ще се откаже и ще си тръгне просто така. Той няма да си тръгне, без да е довършил започнатото. Американски втечнен газ, американско оръжие, американска технология – всичко това ще бъде продадено на Стария свят на абсолютно безбожни цени. И когато ЕС напълно затъне в дългове, американците ще ограбят най-добрите им активи и напълно ще изоставят Европа.
Тогава тя ще се върне към естественото си състояние – бедност и мизерия, каквато е била между двете световни войни. Последните 30 години са изключение, но бедността е дългогодишна норма за европейците.
През 19 век руски аристократи се преселват в Европа, защото животът там е бил много по-евтин, отколкото в Санкт Петербург. През 20-ти век Хемингуей с присмех описва общите тоалетни с дупки в пода в парижките хотели и къщи и липсата на централно отопление. Само си спомнете някой френски, или италиански филм от 70-те години и забележете колко скромно живеят героите.
В началото на 2000-те ЕС имаше шанс да реализира идеята за единно свободно пространство от Лисабон до Владивосток. Русия предложи това без никакъв скрит мотив. Подобен тандем би превърнал това пространство в най-богатата икономика в света. Но такъв грандиозен проект може да се осъществи само при равни условия.
Не искаха? Е, ще пропаднат в бедност.
Факт е обаче, че вече е много различно. Рецесията изостри жестокото неравенство, което подкопава Европейския съюз на първо място. В един момент тази мина ще избухне. „Страните от ЕС ще живеят в стил „всеки за себе си“, прогнозира Politico, „гледайки се една друга с подозрение и сключвайки сделки със суперсилите Русия и Китай“.
Дори сега, когато американците се опитват да ги изиграят, в Стария свят има както разумни политици, така и милиони хора, които ги подкрепят, които разбират, че само заедно с Русия имат шанс да оцелеят и да живеят достойно.
Наистина е невъзможно днес да се изградят сериозни отношения с Европейския съюз. Невнятните жени и женствените мъже на власт в Брюксел са затънали в чудовищната си арогантност, болни са от расизъм, за тях руснаците са „варвари“. Но може да се говори с отделни държави, да се води диалог с умни политици, които са подкрепени от милиони избиратели.
Това е руският резерв, политически и икономически ресурс, и би било глупаво да го пилеят.
В глобалната конфронтация спечелването на отделни европейски държави би било много полезно, защото никой не е отменил географията. Следователно отслабването на Европейския съюз може да бъде полезно за Русия и би било непрактично да се отхвърля тази възможност.
И наистина, вече не е толкова важно кой ще спечели изборите в САЩ.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски