Борис Тихонов: Глобалният дълг стига критично ниво. Болката идва
Европейските медии реагираха тревожно на последния доклад на Международния валутен фонд, според който глобалният публичен дълг може да достигне критично ниво от 100 трилиона долара тази година. Ръководството на МВФ на свой ред предупреди, че това представлява сериозна заплаха за световната икономика.
През последните пет години държавният дълг във всички страни е нараснал от 60% до 95% от световния БВП, начело със САЩ (97,4% от БВП), Китай (62,1%) и Япония (254%)
През последните пет години държавният дълг във всички страни е нараснал от 60% до 95% от световния БВП, начело със САЩ (97,4% от БВП), Китай (62,1%) и Япония (254%). Според оценките на МВФ глобалният дълг ще се увеличи с още 20% през следващите три години. Според ръководителя на МВФ Кристалина Георгиева нарастването на дълговата тежест води до това, че все по-значителен дял от държавните приходи ще се изразходват за обслужване на лихвените плащания.
Комбинацията от нисък растеж на БВП и висок дълг, каза тя, създава тежки проблеми за страните длъжници.
Според ръководителя на МВФ Кристалина Георгиева нарастването на дълговата тежест води до това, че все по-значителен дял от държавните приходи ще се изразходват за обслужване на лихвените плащания.
Известният немски икономист Хенрик Мюлер, пишещ на страниците на бизнес изданието Manager Magazin, смята, че ситуацията с дълга в света е извън контрол и ще бъде изключително трудно да се върне към нормалното. Всички негативни фактори – растящо дългово бреме, слаб икономически растеж и високи банкови лихви – пораждат съмнения сред инвеститорите, че държавите ще могат да обслужват своите кредитни задължения. От своя страна загубата на доверието на инвеститорите може да доведе до сериозни дългови кризи.
МВФ цитира мненията на водещи експерти, които единодушно рисуват „плашеща“ картина.
Отрицателните фактори включват нарастване на държавния дълг до рекордни нива, политическа нестабилност, която заплашва финансовата система, и неспособността на политическото ръководство да осъществи структурни реформи.
През последните десетилетия на Запад банковите лихвени проценти бяха сравнително ниски и това позволи на държавите да заемат „евтини пари“, затъвайки все по-дълбоко в дългове. Всичко това създава атмосфера на безхаберие, властите са свикнали да харчат пари без оглед на целесъобразността.
През последните десетилетия на Запад банковите лихвени проценти бяха сравнително ниски и това позволи на държавите да заемат „евтини пари“, затъвайки все по-дълбоко в дългове. Всичко това създава атмосфера на безхаберие, властите са свикнали да харчат пари без оглед на целесъобразността. Финансовата криза от 2008-2009 г. разтърси финансите, но не успя да отучи държавите от лошия навик да задлъжняват.
Сред страните длъжници се отличиха САЩ, Китай и Франция. От 2022 г. обаче стана очевидно, че времето на евтините кредити отмина. Последвалата пауза по принцип даде възможност на правителствата да „ограничат апетита си“, но това не се случи.
Избухването на пандемията от COVID-19 доведе до безразсъдни разходи от страна на правителствата. Режимът на „хеликоптерните пари” (има се предвид пренапечатани и „пуснати“) продължи и в бъдеще, включително социални разходи, мерки за подпомагане на бизнеса и др. По време на президентската кампания в САЩ и двамата кандидати се състезаваха с щедри обещания.
През октомври 2022 г. държавният дълг на САЩ надхвърли историческата граница от 31 трилиона долара.
В същото време Китай се опита да използва скъпи опортюнистични проекти, за да даде тласък на икономика, изправена пред сериозни структурни проблеми. Страни като Франция, където държавният дълг възлиза на 110% от БВП през 2023 г., както и Италия (140%) не изостават от основните „длъжници“.
ОИСР: Западните страни са длъжни да върнат 40% от натрупаните си заеми през следващите три години, за да получат нови заеми
Сега обаче всичко се променя радикално, пише проф. Мюлер: натрупаните дългове трябва да се рефинансират при по-високи лихви. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) западните страни са длъжни да върнат 40% от натрупаните си заеми през следващите три години, за да получат нови заеми. Както отбеляза известният лондонски финансист Майкъл Хауъл, светът е на ръба на нова криза и държавите скоро ще се сблъскат с голяма „стена от дългове“.
След години на небрежно финансово планиране, те ще бъдат принудени да увеличат данъците и да намалят разходите. Новият премиер на Франция Мишел Барние вече обяви мерки за икономии, тъй като страната „е на ръба на пропастта“. Обявените мерки обаче явно не са достатъчни: едва до 2029 г. Франция ще може да намали бюджетния дефицит до три процента, което отговаря на критериите на Европейския пакт за стабилност.
МВФ предупреждава, че не само във Франция, но и в други страни предприетите стъпки явно са недостатъчни за преодоляване на дълговата криза. Необходимо е да се балансират мерките за икономии и увеличаването на данъците по такъв начин, че да не се забавя икономическият растеж. Провеждането на такъв курс е трудно от политическа гледна точка, тъй като в епохата на ниски лихвени проценти обществото е свикнало с щедрите помощи от държавата.
Към споменатите дългови проблеми в Европа се добавят и негативни външни фактори, отбелязва Хенрик Мюлер. Това са милитаризацията на икономиката, свързана с украинския конфликт, разходите за така наречения „зелен преход“, както и застаряването на обществото.
МВФ предупреждава, че западните страни все още не са осъзнали сериозността на дълговата си ситуация и не показват достатъчно политическа воля за намаляване на разходите. Те все още харчат много пари за зелената програма, отбраната и социалната подкрепа за застаряващото население, което значително увеличава рисковете за обслужване на дълга.
Китай не се различава от спестовността: според информация от информирани източници, китайското ръководство подготвя най-големия пакет от мерки за стимулиране на икономиката на обща стойност 6 трилиона юана, което съответства на 774 милиарда евро. За тази цел ще бъдат емитирани дългосрочни държавни облигации, което ще наложи значително увеличаване на тавана на държавния дълг.
Германия е в особено положение сред западните страни. Страната, която не е забравила шока от хиперинфлацията по време на Ваймарската република, се държи изключително икономично, без да надхвърля установените бюджетни стандарти на ЕС. Но тази финансова стабилност има висока цена и забавя икономическия растеж.
Проблемите в Германия се натрупват от дълго време: дори правителството на Ангела Меркел несериозно насочи приходите от хазната (много големи по онова време) за подпомагане на „социални работници“ и мигранти, вместо да инвестира в инфраструктура. Пътищата, мостовете и транспортът в Германия са в окаяно състояние, образователната система и армията са недофинансирани, констатира проф. Мюлер. Благоприятното време за инвестиции отмина, германската икономика е спряла да расте вече пет години. Германия все по-често е наричана „болният човек на Европа“
Оригинално залавие: МВФ бие тревога: глобалният дълг наближава критично ниво
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски