Украинска призма: Рискът от победа на проруските партии в България Възраждане и БСП може да бъде неутрализиран с усилията на Украйна, ЕС и страните от НАТО

Парламентът на България

Украинска призма: Рискът от победа на проруските партии в България Възраждане и БСП може да бъде неутрализиран с усилията на Украйна, ЕС и страните от НАТО

Киевското издание Украинска призма публикува обстоен материал за резултата от изборите в България с познаване на процесите в дълбочина под заглавие „Политическите обрати в България: рискове за украинско-българските отношения и регионалната сигурност“.

В него авторите се спират сериозно на това, доколко ще бъдат удовлетворени интересите на Украйна, според това, какво правителство ще бъде съставено в София и съответно неудобствата и вредите за Киев, ако то не е по начина по който им се иска.

В статията пише, че у нас са се провели „през последните три години шест предсрочни парламентарни избора чиято избирателна активност постепенно намалява, докато популярността на радикалните и проруските партии нараства.“ Изданието отваря тема и за това, че липсата на стабилно правителство у нас се дължи на „вътрешната борба между партиите с евроатлантическа ориентация, които на места прибягват до интриги и се саботират взаимно, което възпрепятства сътрудничеството им“.

румен радев

…Румен Радев много трудно може да се нарече дори неутрален президент спрямо Украйна…

Украинска призма не крие и негативното отношение към президента на България Румен Радев, който според медията „много трудно може да се нарече дори неутрален президент спрямо Украйна“. Той е вписан също в статията като причина да не се състави стабилно правителство и му е отправен нескрит упрек, че с налагането на вето на определени закони, „намалява скоростта за предоставяне на помощ за Украйна“.

Изданието прави сметки като сборува партия по партия, според очаквания брой депутати, за да нагоди, какво правителство ще бъде най-изгодно за Киев. Никъде в целия обзорен материал не са споменати интересите на българите, а само тези на Украйна. КритичноБГ видя, че единствената фактологична грешка, която авторите са допуснали е, че са объркали името на най-ревностния им поддръжник (след Пеевски) на Кирил Петков, като са го написали Николай Петков. Известна е максимата, че няма лоша реклама, само да не ти объркат името.

Изданието отива още по-далеч и пише, че рискът от възможността на проруски партии в лицето на Възраждане и БСП, като се има предвид да бъде сформирано правителство с тяхно участие, все пак… можел да бъде неутрализиран после:

костасин костадинов

Костадин Костадинов, лидер на Възраждане

„Рискът от победа на проруските партии остава само един от възможните сценарии за по-нататъшно развитие на ситуацията и при правилна координация на действията този сценарий може да бъде неутрализиран. За това са необходими Украйна, ЕС и страните от НАТО да синхронизират усилията си (както държавни, така и недържавни актьори; както на ниво официална, така и неофициална/експертна/публична дипломация),

за да намалят вътрешната борба между евроатлантическите партии в България, поради която те губят подкрепа в общество и в резултат на това места в парламента.“

Политическият пейзаж в България е разделен от изданието на проукраински и проруски партии. Българите отново не присъстват никъде. Да видим и определението на Киев, как изглежда класификацията по единствения принцип на партиите у нас:

борисов зеленски пеевски

Проукраинските евроатлантически партии са тези, които пряко подкрепят курса на България за по-нататъшна интеграция в ЕС, привърженици са на членството на страната в НАТО, подкрепят въвеждането на санкции срещу Руската федерация и нейните компании

„Проукраинските евроатлантически партии са тези, които пряко подкрепят курса на България за по-нататъшна интеграция в ЕС, привърженици са на членството на страната в НАТО, подкрепят въвеждането на санкции срещу Руската федерация и нейните компании, подкрепят курса за енергийна независимост от Руската федерация, демонстрират проукраинска позиция, като подкрепят решения за предоставяне на държавна помощ от нашата страна с различен характер и насоченост. Като цяло лидерите на тези политически партии говорят в полза на Украйна. Тези партии и техните избиратели смятат проруските сили за маргинални и отричат ​​възможността за сътрудничество с тях.

Централата на БСП на ул. Позитано 20 в София

За проруски партии се считат тези, които основно се противопоставят на предоставянето на каквато и да е помощ на Украйна, за укрепване на търговските, икономически и политически връзки с Руската федерация и отслабване на връзките с НАТО и ЕС

„За проруски партии се считат тези, които основно се противопоставят на предоставянето на каквато и да е помощ на Украйна, за укрепване на търговските, икономически и политически връзки с Руската федерация и отслабване на връзките с НАТО и ЕС. На тази основа партиите от този лагер обикновено биват етикетирани като „проруски“ в българските медии и на политическата сцена, а самите те не отричат ​​активно подобно етикетиране.“

От средата на материала до края се говори и за интересите на Украйна от България, които могат да бъдат подпомогнати от прозападно, считайте проукраинско правителство в София.

„Важността да не се допусне промяна във външнополитическите приоритети на България се крие в значителния потенциал на държавата в редица области, които представляват интерес за Украйна и други съседни на България държави.

Още по времето на СССР България беше един от най-големите производители на оръжие сред всички страни от Варшавския договор.

Производството на оръжия се извършва от два консорциума, които обединяват 150 компании. В края на 80-те години българската военна индустрия се оценяваше на 1 милиард долара, а във военната индустрия бяха заети около 115 000 работници.“

Снаряди 155 мм

Към 2023 г. /…/ със съдействието на правителството на Николай Денков, пое курс да насочи собствените си производствени мощности както за износ, така и за оборудване на собствената си армия. По оценки на експерти през 2022 г. България е изнесла боеприпаси и оръжия за 1,7 млрд. евро, като продължава да засилва и ускорява производството, особено в областта на боеприпасите. Известно е, че значителна част от този износ е изпратен за Украйна, както пряко, така и непряко.

След това Украинска призма разглежда ефекта от приватизацията у нас. Пише и колко печелим от износа на оръжие – няма скрито-покрито: „През първата половина на 2010 г. около 15 000 души са работили във военно-промишления комплекс , а износът възлиза на около 190 милиона евро годишно. За същия период 98% от целия внос на материали и части за военната индустрия на България идва от Руската федерация и възлиза на около 84 млн. евро годишно.“

Към 2023 г. /…/ със съдействието на правителството на Николай Денков, пое курс да насочи собствените си производствени мощности както за износ, така и за оборудване на собствената си армия. По оценки на експерти през 2022 г. България е изнесла боеприпаси и оръжия за 1,7 млрд. евро, като продължава да засилва и ускорява производството, особено в областта на боеприпасите.

Известно е, че значителна част от този износ е изпратен за Украйна, както пряко, така и непряко.

Стойността на износа беше, че България остава една от страните от ЕС и НАТО, способни да произвеждат снаряди и други боеприпаси по стандартите на СССР и НАТО, които в момента се използват активно от въоръжените сили на Украйна.

В края на материала нещата стават още по-груби, като в прав текст се казва, какъв е интересът на Украйна от политическите процеси в България:

„Основният интерес на Украйна в сегашните условия е прекратяване на раздорите между ГЕРБ-СДС, ДПС и ПП-ДБ. /…/ 

Усилията на недържавните субекти трябва да се използват и за провеждане на разяснителни кампании относно неконструктивната, а понякога и откровено проруската позиция на „Възраждане” и БСП (при условие, че последните ще продължат да водят проруска дейност).

„Дори и българските евроатлантици да не успеят да преодолеят вътрешнопартийните спорове, приемлив сценарий за Украйна би бил формирането на правителство на ГЕРБ-СДС-ДПС с ПП-ДБ в опозиция“, заключва Украинска призма.

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски

Други новини

© 2024 Критично.бг – Всички права запазени!. Уеб дизайн и разработка: Nigma Ltd.

error: Съдържанието е защитено!