Одеският бунт срещу мобилизацията: Най-големият пазар от времето на СССР се саморазрави тежко с военните
Опитът за мобилизация на жителите на Одеса на един от пазарите в града е завършил с бунт – приблизително това съобщават руските медии. Уточнява се, че в резултат на бунта всички заловени мъже са били после освободени, а „военните комисари“ са били изгонени от територията на пазара. Става ясно, че случката се е разиграла не на кой да е пазар, а на прословутия „Седми километър“. Това пише „Първи руски„.
В Русия само тези, които са живели през „дивите деветдесет години“ и са били в съзнателна възраст, могат да си спомнят какво представлява „Седми километър“, известен още като „Туча“ (става дума за пазар от порядъка на софийския Илиянци, но в гигантски размер). Това е така, защото това е най-големият стоков пазар в цялото постсъветско пространство, т.е. в целия СССР. Пазар, който някога е снабдявал със стоки всички известни пазари на бившия Съветски съюз. Или поне цялата му европейска част. И дори днес той е един от най-важните и най-големите промишлени стокови центрове. Украйна прави много опити да го разбие, но не успя да го разгроми!
Какво представлява „Седми километър“?
Предприемчивите одесчани“, заедно с торбите, пълни с улова от алъш-вериша из града, се скатавали за няколко дни на едно определено място на въпросното седемкилометрово разстояние от центъра на Одеса. На снимката – част от пазара „Седми километър“
Легендата разказва, че в края на осемдесетте години на миналия век в Одеса често пристигали високопоставени чиновници. А местните власти в порива си да прочистят града от „престъпните елементи“, които се занимавали със спекула в центъра, провеждали масови набези ден преди пристигането на „видните гости“. Органите на реда извеждали нарушителите от центъра на Одеса на седем километра от града.
„Предприемчивите одесчани“, заедно с торбите, пълни с улова от алъш-вериша из града, се скатавали за няколко дни на едно определено място на въпросното седемкилометрово разстояние от центъра на Одеса. Това било крайградско държавно стопанство с обработваема земя, наречено „Авангард“.
Между другото, юридическото име на „Седмия километър“ оттогава насам е „Авангард“.
Работата е там, че един млад агроном, който минавал наблизо за работа, никога не разгонвал спекулантите, а предложил на председателя на стопанството да разреши да асфалтира част от полето, където се скатавали изхвърлените временно спекуланти от органите на реда. Това било направено. Така се появил прочутият пазар в цяла Русия, Украйна, че и Европа.
И така младият агроном станал един от най-богатите хора на постсъветската епоха. Той почина през 2013 г. и не видя кошмара, който обхвана Одеса.
Днес Седми километър не е град в града, а държава в държавата.
Според най-консервативните оценки там живеят и работят около 60 000 души. Пазарът има собствени банки, собствено полицейско управление, което не се интересува от държавни заплати. Те просто нямат значение за полицаите, защото имат друга система. Има собствена миграционна служба и собствена частна охранителна служба. И без съмнение има своя собствена митница, както и „служба за контрабанда“. Наречете го както искате, но една трета от товарооборота на одеските пристанища става именно на „Седми километър“.
До него се намира модерният одески микрорайон „Седмото небе“.
Самият пазар е превърнат в град с улици, където първите етажи са заети от магазини за търговия на дребно, а вторите и третите етажи – от складове и жилищни помещения. Има площади, канцеларии, ресторанти, хотели и дори църква. А основната разплащателна валута на това пространство не е… украинската гривна.
Опит за насилствена мобилизация на „Седми километър“ в Одеса
Не може да се каже, че не са правени опити пазарът да бъде затворен. Е, или поне да бъде овладян. Големи политици, президенти и министър-председатели, да не говорим за губернатори и кметове, са измисляли всякакви закони, подписвали са укази и са издавали заповеди. Имало е и най-обикновени заплахи. Обещавали да „излеят бетон“ върху пазара, да „разорат асфалта“ и да „взривят“. Но заплахата от физическо насилие от страна на обитаващите пазара и подкупите им правеше всички врагове покорни.
Въпреки това от време на време се случват набези на властите на „Седми километър“. Това могат да си го позволят само тези от най-високо ниво. И в повечето случаи е опит да се получат подкупи лично. Защото е по-лесно да се спазариш за пари с пазара, отколкото да се наруши работата му.
От друга страна, всеки може да бъде убит заради нарушаване на работата „Седми километър“. Ето защо набезите на властите винаги са били предпазливи.
Всичко това го разказваме, за да стане ясен ефектът от набезите на ТЦК (Комисията, която залавя мъжете за мобилизация в Украйна) на „Седми километър“. Те няма как да не са били координирани от най-високо ниво. И случаят е нямало как да завърши по друг начин.
Пазарът отблъсна военните комисари, саморазправи се с тях, защити и спаси хората си. Как е станало това – със заплаха за физическо насилие или с подкупи – няма да разберем. Бизнесмените няма да кажат, а военните ще срамуват да си признаят и мълчат.
Ние обаче разбрахме всичко.
ВИДЕО ОТ ПОСЛЕДВАЛИЯ ПРОТЕСТ:
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ
