Стана ясно, коя партия качва и коя сваля доверие от последните парламентарни избори. ДИРбг направи статистика, как се е променило електоралното доверие на политическите формации. КритичноБГ не споделя всички изводи на изданието, особено в частта, че „избирателят е мотивиран не само да отиде до урните, но даже е намерил вдъхновение да гласува за статуквото“. Подобно квалифициране е по-скоро наивно и в духа на пожеланията, кото не е нужно да коментираме. Вероятно медията би могла да положи една идея усилия, даже не много, и да потърси основания за повишаването на активността в страховете на българите, че затъваме във все по-голяма криза, войната в Украйна създава достатъчно притеснения на фона на видиотеното поведение на европейските политици, задаващата се зима и пр. КритичноБГ публикува коментара на медията без съкращения, но с редакционни забележки в най-фрапиращите моменти:
Куриозът от октомврийските парламентарни избори е налице – насред политическа криза, вяла кампания, електорална отчужденост и седми поред избори, насред унизен до дъното рейтинг на 50 Народно събрание, парламентарните политически партии и коалиции не само не губят гласове, но и качват резултата си.
Политическите лидери и анализаторите повтаряха мантрата, че върволицата от предсрочен вот уморява избирателя и той няма да им прости. Прогнозите бяха за по-ниска избирателна активност, а съответно – и за свиване на електоралния резултат.
Политическите лидери и анализаторите повтаряха мантрата, че върволицата от предсрочен вот уморява избирателя и той няма да им прости.
Данните обаче показват точно обратното – избирателят е мотивиран не само да отиде до урните, но даже е намерил вдъхновение да гласува за статуквото, ако условно така наречем парламентарните формации. Към дежурните гласуващи са се присъединили и нови избиратели, които вероятно са пасували на предишния вот, тъй като няма как да обясним иначе повсеместното повишаване на резултата на почти всички.
Кое точно събитие му е подействало като катализатор на гласоподавателя и кое го е мотивирало да отскочи до урните, е предмет на последващи анализи, но всички парламентарни формации, с едно изключение, получават сериозно завишен брой гласове. Това показват данните на ЦИК, на базата на 99, 71% преброен вот към обед в понеделник.
Най-осезаем е ръстът при ГЕРБ-СДС – над 100 000 гласа е добавената стойност към резултата, сравнено с предишните избори през юни тази година. Партията на Бойко Борисов е получила със 110 645 гласа повече от вота през лятото и сега за нея са гласували 641 303 избиратели.
Най-осезаем е ръстът при ГЕРБ-СДС – над 100 000 гласа е добавената стойност към резултата, сравнено с предишните избори през юни тази година.
През юни 2024 г. ГЕРБ-СДС взе 530 658 гласа. Така сега Борисов връща партията на резултата от юли 2021 г., когато беше съвсем близък до днешния с 642 165 гласа за ГЕРБ. Партията обаче все още не може да достигне получените с близо 200 000 гласа повече през април 2021 г., когато формацията калкулира вот от 837 707 гласа.
Всички останали след ГЕРБ също качват резултата чувствително. ПП-ДБ вдигат летвата си от юни до 27 октомври с близо 40 000 гласа. Сега за коалицията са гласували 345 780 избиратели, а на предишния вот през пролетта са ги предпочели 307 849 гласоподаватели. Добавената стойност в техния резултат е 37 931.
Растежът при „Възраждане“ се изразява в нови около 30 000 гласа, добавени към изборната сметка на сегашния вот за парламент
Растежът при „Възраждане“ се изразява в нови около 30 000 гласа, добавени към изборната сметка на сегашния вот за парламент. Партията на Костадин Костадинов получава 324 932 гласа срещу 295 915 на миналите избори. (Забележете, че за Възраждане превъзбудата в сравненията за „вдигнати летви“, „осезаем ръст“ и пр. отъства. Виждат се тези неща, особено, когато се превъзнасяш открито по едни и оставаш стерилен в оценките за другите в притворен опит да си уж максимално обективен!, бел. КритичноБГ)
…резултатът на двете крила на ДПС сумарно е по-висок с близо 100 000 от този, който получи движението, когато беше единна формация. Двете политически сили „ДПС – Ново начало“ и „Алианс за права и свободи“ получават общо 460 060 гласа и ако бяха заедно, щяха да са на второто място…
Рекорд бележи и ДПС, а социолозите още в изборната нощ изтъкнаха любопитния факт – резултатът на двете крила на ДПС сумарно е по-висок с близо 100 000 от този, който получи движението, когато беше единна формация. Двете политически сили „ДПС – Ново начало“ и „Алианс за права и свободи“ получават общо 460 060 гласа и ако бяха заедно, щяха да са на второто място, изместили ПП-ДБ. Като единен политически субект ДПС е получило на вота през юни 366 310 гласа. Ръстът сега се изразява в нови 93 750 избиратели, поделени между двете крила. Поотделно партията на Делян Пеевски взема 278 108 от гласовете, а формацията на Ахмед Доган – 181 952. (Подобен ръст от около 25% е по-добре да бъде анализиран, дали не става дума и за купен вот! Проверката е висша форма на доверие. Или поне подлагането на съмнение, твърдим ние от КритичноБГ!)
„БСП – Обединена левица“ е получила 183 953 гласа срещу 151 560 на вота през юни и за първи път пречупва тенденцията
Положителен тренд за първи път отчита и БСП, която при лидерството на Корнелия Нинова на всеки пореден вот отбелязваше негативни рекорди. Сега „БСП – Обединена левица“ е получила 183 953 гласа срещу 151 560 на вота през юни и за първи път пречупва тенденцията. Повишаването на резултата с над 32 000 гласа. Съвсем вероятно е те да се дължат на присъединяването на някои леви партии към лявото обединение, които имаха отчетливи резултати на предишния вот. Така, например, леви формации, събрани в „Левицата“ на предишните избори, получиха заедно малко над 15 хил. гласа, а коалицията, в която участваше Мая Манолова заедно с Ваня Григорова, малко над 30 хил. гласа. Грубата математика сочи, че е твърде възможно възходящото движение при социалистите да се дължи и на принос на част от коалиционните партньори вляво, наред с посланието за край на вътрешнопартийните битки. (Факт е, че БСП с коалиционни партньори бележи ръст от 20% и е факт, че основание трябва да се търси във въпросното обединение и потушаването на скандалите. Но при нов лидер БСП е реализирала и много по-сериозни резултати. Няма никакво значение, дали днес се възприема с положителни или отрицателни оценки, но с идването на Корнелия Нинова при първия ѝ лидерски мандат беше влято изключително високо ниво от електоралното доверие в БСП, което после се срина. Тези неща не е добре да се забравят в името на истината, твърдим от Критично!)
Стабилна в тренда нагоре, с постоянство, макар и с малко, е партията на Слави Трифонов. На поредни избори „Има такъв народ“ бележи ръст, макар и не драстично изразен. Този път обаче ИТН са добавили към резултата си близо 35 000 гласа допълнително. Партията взема на октомврийския вот 164 922 от гласовете, докато през юни е получила 128 007.
Ръстът при партията на Радостин Василев за прескок на летвата за 51-ия парламент е чувствителен – с близо 50 хил. гласа нагоре. Така за МЕЧ на 27 октомври са гласували 111 615 избиратели, докато броят им през юни е бил 63 992.
Следва възходът на МЕЧ на Радостин Василев, който не съвсем точно определиха като изненада на изборите с влизането му в парламента, тъй като още на предишния вот беше очевидно, че формацията докосва границата за влизане в Народното събрание. Ръстът за прескок на летвата за 51-ия парламент е чувствителен – с близо 50 хил. гласа нагоре. Така за МЕЧ на 27 октомври са гласували 111 615 избиратели, докато броят им през юни е бил 63 992. Неговите послания са припознали нови 47 623 гласоподаватели. (Тук е основателно сравнението на ДИР за Радостин Василев, който добавя почти 50% повече гласове към резултата си. МЕЧ е протестна партия и ръстът на доверие към него опровергава първоначалното твърдение, че „избирателят е мотивиран не само да отиде до урните, но даже е намерил вдъхновение да гласува за статуквото“. Самоопровергаването също е поледно, убедени сме от КритичноБГ)
„Величие“ е единствената парламентарна формация, която сега бележи леко отстъпление в резултата, макар и само с около 2000 гласа
„Величие“ е единствената парламентарна формация, която сега бележи леко отстъпление в резултата, макар и само с около 2000 гласа. Партията, която имаше парламентарна група за кратко в 50-ия парламент, сега взема 97 309 от гласовете на избирателите срещу 99 862 на миналия вот. (Тук обясненията могат да се търсят от скандалите, които излъчваше формацията, разцепването ѝ в парламента също, и които нямаше как да бъдат забравени за кратко време. Всяка партия, която затъва в скандали у нас бележи последващ спад. Примери много!)
Армията на вота „не подкрепям никого“ пък не се отказва да привлича в редиците си нови членове и вече догонва по масовост един областен град от ранга на Ямбол и Сливен. Към недоволните на последните избори са се присъединили още около 20 000 избиратели. На вота в неделя този начин да изразят протеста си към политиците са избрали 82 454 души срещу 63 913 неподкрепящи на миналите избори. (КритичноБГ недоумява, как с този точен извод ДИРбг подкрепят първоначалното си еректирало заключение, че „избирателят е мотивиран не само да отиде до урните, но даже е намерил вдъхновение да гласува за статуквото“? Тъжна работа!)
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски