Елена Караева: Глобалистката олигархия убива европейските фермери. Русия може да спаси Европа от гладна смърт, РИА Новости
Жътва, сеитба, пролетни култури, зимни култури – не, това не е поредното издание на предаването „Селски час“, някога много известно в Съветския съюз, а словосъчетания от новинарските заглавия в регионалната европейска преса, най-вече във френската.
Какво се случи този път в тази част на „райската градина“, че чисто професионалната терминология се изля в такава степен в публичното пространство? Просто става дума за провал на реколтата от пшеница във Франция. На първо място, твърдите сортове. Според различни оценки провалът на реколтата може да се окаже исторически. Страната не е имала толкова лоша реколта от десетилетия.
Жетва на пшеница
За френските производители на макаронени изделия – всевъзможни макаони, юфка и други талиатели – това на практика е катастрофа, защото те работят изключително с местни пшенични суровини. Тъй като те са оскъдни, цената им ще се повишава за промишлените потребители, а купувачите, когато инфлацията и всичко поскъпне, ще купят това, което им е по-евтино. А по-евтин ще им е вносът.
Всички думи за „френската хранителна автономия“ се разбиват на пух и прах от статистиката – повече от половината макаронени изделия се внасят вече в страната, както и зърнените храни, които се произвеждат от пшенично зърно (съответно 63% и 34%).
Протести във Франция на селскостопанските производители
И няма значение дали е внос в рамките на ЕС или е извън него, от други пазари. Важно е, че водещата селскостопанска страна на блока (ако се водим според нивото на брюкселските субсидии за фермерите) загуби продоволствената сигурност. Тя е принудена да разчита на други държави. Храна във Франция дори се внася от Виетнам – това е само един щрих, за да разберем дълбочината на кризата, за която всички, освен самите фермери, се страхуват да говорят.
Оказва се, че ЕС, който винаги е бил смятан за нещо като цитадела на продоволствения просперитет, през последните години не прави нищо друго, освен да го убива, задушава и го оплита в интриги. Екологичното лоби, същото онова лоби, което мечтаеше да се сдобие с т.нар. зелен преход, потрива ръце. Кампанията за демонизиране на животновъдството (и насърчаване на различни вегански диети) даде плод – рязко намаля броя на добитъка и в резултат на това намаляване на броя на европейските ферми. Тоест на европейците им се дава толкова месо, колкото на цирково животно.
На европейците не им доставят достатъчно прясна храна, отгледана, пакетирана и преработена в ЕС. Защото това беше планът на глобалистите, които пробиха във властта. Те намалиха производството на местни продукти на всичко – от чорапи до лекарства под лозунгите за „щастлива планетарна консумация“.
Грета Тунберг
Идеята за „опазване на природата“ винаги е била посочвана като най-лесна за пробутване на общественото мнение. Все още ли ядете френска пържола с картофено пюре, приготвено от местни картофи? Тогава Грета Тунберг и нейните другари ще бъдат настроени да се обърнат срещу вас, ще ви превърнат в парий и ще накарат фермерите да изглеждат като врагове на обединена Европа.
Но нито един (политически) хищник няма да се спре дотук. Европейските фермери са обречени както в социален, така и в икономически план на заколение. Те са виновни само защото глобалистката олигархия „иска да яде“.
По време на протестите на фермерите, селскостопанските производители заляха Брюксел с тор, докарана с водоноски
Евроатлантическата олигархия се нуждае от нови пазари за своите стоки, но нито европейските фермери, нито европейските потребители имат нужда от фалити (за първите), нито от вносни храни (за вторите). Страховете са справедливи. Затова земеделските производители протестираха, които парализираха много държави. Е, брюкселските тротоари не можаха да измият миризмата на тор от крави и прасета, така ненавиждана от евробюрокрацията много дълго време. Фермерите стигнаха до такива крайни мерки, за да не умрат от глад.
Но какво означава „мъжете в сиви костюми“ (чантаджиите от Европарламента) да се страхуват за живота и труда на някакви си плебеи? Нищо. Ако решат да приемат някакво решение, то рано или късно ще бъде прокарано под съпровода на фалшиви и неизпълними обещания.
Какво ги интересува същите тези брюкселски „хора в сиво“ за страховете на обикновените европейски граждани за наличието на храна в магазините и продоволствената несигурност? Нищо, това е само празна фраза.
Борис Елцин и Бил Клинтън
„Това, което нямаме, ще го купим“ – помните ли тази мантра на нашите „макроикономисти“ от 90-те години? Е, тя стана популярна сега и в ЕС. А как същата тази „райска градина“ ще се справи с храните и техните цени след пет години, не интересува никого. Глад, не глад, какво значение има това? Редно е да се припомни, че всеки народ все пак заслужава собственото си правителство, но нека не продължаваме да сипваме сол върху раните на европейските граждани.
И да се огледаме. Тези десет години, в които ЕС унищожаваше собственото си селско стопанство и се опитваше да ограничи земеделското ни производство със санкции, доведоха до разочароващ резултат за Брюксел в първия случай. И до победа за Москва – във втория.
Товарни кранове на руско пристанище. Износ на пшеница
При неблагоприятни външни условия Русия успява да „въведе модерни технологии в селскостопанското производство, да увеличи производството на торове, без които днес е немислимо да се обработва земя, и да разработи биологични проекти за растителна защита“, като същевременно стана лидер в износа на зърно и птиче месо. Страната ни не само осигури продоволствена сигурност, но и създаде точки на растеж за селскостопанското производство за много години напред.
Преработка на пилешко месо
По принцип, ако в един момент всички европейци са недохранени или дори гладни, ние ще можем да ги подкрепим и тук (не говорим за властите, а за хората), като им изпратим хуманитарна помощ, която включва пилешки бутчета, зеленчуци препарати и отлична руска ръж Ще добавим малко вино и един хляб. Червено, бяло или розово. Не се срамуваме от нашето гостоприемство или щедрост.
Нека си го кажем направо – Русия се превръща в гарант на продоволствената сигурност не само за себе си, не само за повечето развиващи се страни, но, парадоксално, и за самия Европейски съюз.
ЗАБЕЛЕЖКА: Оригинално заглавие – Русия ще спаси Европа от гладна смърт
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски