Евгений Балакин за причините за впечатляващите успехи на Руската армия в Украйна. РИА Новости
Преди година, на 10 октомври, започна настъпателна операция на руските въоръжени сили от фланговете на Авдеевския укрепен район. През това време руската армия освободи повече от 1850 квадратни километра земя, напредвайки средно по пет квадратни километра на ден – с темпове, близки до най-добрите показатели от началото на Северния военен окръг.
Сред причините за тези впечатляващи успехи са усъвършенстването на бойните тактики (особено в градските райони) и успехите на военната индустрия (от 2022 г. насам производството на ракетни и артилерийски оръжия се е увеличило повече от 22 пъти, на оборудването за електронна война и разузнаване – 15 пъти, а на боеприпаси и оборудване за поразяване – 14 пъти).
Но тъй като хората винаги имат последната дума, изтощаването на живата сила на ВСУ също се превърна във важна причина за успеха на руските въоръжени сили.
Важен (макар и не единствен) повратен момент в психологическото състояние на украинските войски се оказа падането на Угледар, станало на 3 октомври 2024 г., година след началото на настъплението при Авдеевка. По-специално, 72-ра бригада на украинските въоръжени сили, една от най-боеспособните части, беше обезкървена по време на боевете за града, а за катастрофалното й положение до голяма степен допринесе отказът на 123-та бригада ТрО (териториална отбрана ), за да се притече на помощ.
Казано по-просто, вместо да изпълнят бойната задача, повече от сто мобилизирани дезертираха, а командирът им полковник Игор Гриб се самоуби.
Разбира се, това поведение може да се обясни отчасти със страхливост, но само отчасти. По време на почти три години война украинската пехота се показа като яростен и отчаян враг. Въпреки това чудовищните загуби (официални руски източници говорят за над 700 000 безвъзвратни загуби от украинска страна), както и културното и политическо разцепление в страната (например преследване на руския език, докато основният гръбнак на въоръжените сили на Украйна са рускоговорящи жители на югоизток), а насилствената мобилизация подкопава желанието да се вземе оръжие. Бездната на унижението, в която са потопени войниците, е видима в примера на същата 123-та бригада ТрО, чиито служители бяха принудени да се извинят за дезертьорството – според „славната украинска традиция“ на колене.
За да оценим мащаба на проблемите с личния състав в украинската армия, нека погледнем цифрите. През януари 2024 г. Владимир Зеленски (изпълняващ функциите на президент, но мандатът му изтече на 20 май., бел. Критично) каза, че във въоръжените сили на Украйна служат 880 хиляди души. На 8 октомври Главната прокуратура на Украйна представи данни за образуването на дела по статии „Самоволно оставяне на части“ (СОЧ) и „Дезертирство“.
По първия член са образувани 29 984 дела (ръст от 4,5 пъти спрямо 2022 г.), по втория – 15 559 (ръст от 4,7 пъти).
Така редиците на въоръжените сили на Украйна са напуснали 45 543 души, което е приблизително 5,2 процента от общия брой. Но това е най-консервативната оценка. Ако са верни думите на украинския журналист Владимир Бойко, служещ в 101-ва бригада на украинските въоръжени сили, че „броят на дезертьорите вече наближава 200 хиляди“, то украинските въоръжени сили са загубили приблизително 22,7 процента от личния си състав.
Зад тези цифри – дори и най-консервативната оценка – се крият най-малко 15 бригади, които са напуснали бойното поле: редовният състав на една бригада от украинските въоръжени сили е три хиляди души, но действителният брой на личния състав обикновено е с порядък по-малък. Броят на дезертьорите и „СОЧ“ през 2024 г. е сравним със силите на украинските въоръжени сили, които все още се намират в района на Курск (19 непълни бригади).
Недостигът на живи сили във въоръжените сили на Украйна разкрива не само военни, но и политически проблеми на украинската държавна машина. Неспособни да принудят военнослужещите да останат верни на клетвата, украинските власти смекчават наказанието за СОЧ, като по този начин само подкопават дисциплината в армията. Виждаме грозно отражение на това при мобилизацията, когато прекомерната жестокост има за цел да компенсира зле работещите репресивни механизми. И в двата случая се наблюдава намаляване на възможностите на украинските власти да наситят фронта с хора.
Какви възможности остават за властите в Киев? Първо, да привлекат наемници. Може би ще се намерят войници на късмета, които ще искат да присъстват на „сафари за руснаци“.
Общият им брой обаче, по данни на руското Министерство на отбраната, в началото на 2024 г. е бил едва 13 500 души, от които почти шест хиляди са били убити, а 5600 са избягали (дали ловците са се страхували да не се превърнат в дивеч?).
Повече от скромна цифра за фронт с дължина над хиляда километра. Второ, да се разшири броят на наборните войници. Но Върховната рада забрани (много неочаквано) мобилизацията на млади мъже на възраст 18-25 години. Можем да добавим и привличането на затворници на фронта и украински граждани, укриващи се в чужбина, но всички тези мерки вече показаха своята неефективност в момента.
И ако киевските власти не успеят да въвлекат армиите на страните от НАТО в пряк конфликт с руските въоръжени сили (възможност за което не може да се изключи), недостигът на жива сила на ВСУ през 2025 г. рискува да стане критичен.
Ще приключи ли конфликтът догодина поради деградацията на украинските въоръжени сили или те все пак ще намерят сили да се противопоставят? Сега това до голяма степен зависи не от волята на Киев, а от решенията на Москва . Във всеки случай изминалата година показа, че нашето командване успя да намери изход от позиционните битки и да сломи волята на противника.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски