Скот Ритър: Всичко до което се докоснат САЩ, умира!
Днес Америка вярва, че когато става дума за външна политика, ние притежаваме „докосването на Мидас“ – всичко, което пипнем, се превръща в злато. Но в действителност, също като някогашния цар Мидас, всичко, до което се докоснем, умира.
Цар Мидас е фригийски цар, за когото се смята, че е управлявал през второто хилядолетие пр.н.е. и чиято територия е обхващала района на днешното Анадолско плато около днешния град Анкара.
Кюлчета злато
Римският поет, по-известен като Овидий, разказва историята за цар Мидас в том 11 на своята антология от 15 книги с гръцки логически разкази „Метаморфози“. В нея Мидас се сприятелява със сатира Силен, който като награда за гостоприемството на Мидас изпълнява едно желание на фригийския цар. Мидас пожелал всичко, до което се докосне, да се превърне в злато. Желанието се сбъдва и скоро Мидас се радвал на способността си да създава богатство. Скоро обаче сбъднатото желание се превърнало в проклятие, тъй като, когато Мидас се опитвал да яде или пие, не можел да го направи, защото при докосването му всичко се превръщало в злато. Когато дъщеря му се опитала да го утеши, той я пипнал, превръщайки я в злато, и така я убил. Мидас завършил живота си сам, гладен и напълно изтощен.
Няма по-добра аналогия за самозваната роля на Америка като световен хегемон от тази на цар Мидас.
Имаме привилегировано положение и въпреки това искаме повече, толкова много, че ненаситната ни алчност за власт и богатство ни оставя слепи за последствията от тях.
Ние наричаме „американското докосване на Мидас“ с много имена – ние сме изключителната нация, незаменимата нация, пазителят на международния ред, основан на правила, който сами сме написали.
Демокрацията е нашето „злато“ и ние се стремим да достигнем и да „докоснем“ възможно най-много народи с „прекрасния си дар“.
Джо Байдън, президент на САЩ
В своята Стратегия за национална сигурност, публикувана през октомври 2022 г., президентът Джо Байдън формулира визията си за това как и защо Америка трябва да води света. „Нашият свят – пише Байдън – се намира в точка на пречупване“. Необходимостта от американско лидерство, заяви Байдън, е „толкова голяма, колкото никога досега“, особено в настоящия момент, когато Америка и нейните съюзници се намират „в средата на стратегическо съревнование за оформяне на бъдещето на международния ред“. Съединените щати, твърди Байдън, „ще продължат да защитават демокрацията по света“, основавайки се на „главното убеждение, че основаният на правила ред трябва да остане основа за глобалния мир и просперитет“.
Байдън нарече продължаващия конфликт между Русия и Украйна ясен тест за демокрациите по света, определяйки го като „голяма битка за свобода“.
Но мотивите ни не са породени единствено от морална добронамереност; официални представители на САЩ открито се хвалят, че американската военна помощ за Украйна е от пряка полза за американската отбранителна индустриална база („Defense Industrial Base“) – може би по-известна с името, дадено ѝ от бившия президент Дуайт Айзенхауер – „военнопромишлен комплекс“.
Пакетът от 44 млрд. долара, изпратен на Украйна по-рано тази година, беше продаден като средство за укрепване на DIB чрез вливане на 27 млрд. долара в касите на отбранителните предприемачи, разположени в 37 щата.
А разпространяването на „демокрацията“ в Украйна не е единствената ни цел – сенаторът Линдзи Греъм, републиканец от Южна Каролина, наскоро нарече Украйна „златна мина“, под която се намират около 12-15 трилиона долара минерални залежи, които САЩ и техните съюзници „не могат да си позволят да загубят“ в полза на Русия.
Байдън и Съединените щати докоснаха Украйна. И Украйна умря.
Байдън покани израелския министър-председател Бенямин Нетаняху да присъства на неговата „среща за демокрацията“ още през март 2023 г. и кимна в знак на съгласие, когато Нетаняху обяви, че „съюзът между най-великата демокрация в света и силната, горда и независима демокрация – Израел – в сърцето на Близкия изток е непоклатим“.
Джо Байдън и Бенямин Нетаняху
Седем месеца по-късно Хамас нападна Израел, поставяйки началото на конфликт, който прерасна в регионална война, заплашваща да повлияе на глобалната енергийна сигурност и международните принципи за неразпространение на ядрените оръжия. Десетки хиляди – може би стотици хиляди – невинни цивилни граждани загинаха заради политиката на апартейд и геноцидното поведение на „демократичен“ Израел.
Но войната е добра за американската DIB, която е вкарала милиарди долари за оръжия и боеприпаси в израелската машина за убиване от началото на конфликта.
Израел също така се превърна в значителен производител на природен газ и се позиционира така, че да намали зависимостта на Европа от руската енергия – миналата година Израел успя да достави на Европа 10 милиарда кубически метра газ и се очаква това число да нарасне.
Апокалипсис, генерирано изображение с Изкуствен интелект
Една от заплахите за израелската газова промишленост е присъщата нестабилност на ситуацията между Израел и Хизбула в Ливан, а оттам и регионалния съюзник на Хизбула – Иран. Неотдавнашното решение на Израел да разшири военните си операции в Ливан изглежда е продиктувано от желанието да се елиминират както Хизбула, така и Иран като регионални заплахи за израелската газова промишленост.
Изглежда, че алчността е движещата сила на повечето политики, които се оправдават в името на националната сигурност.
Байдън се докосна до Израел и Близкия изток. И палестинци и ливанци умряха.
Попитайте грузинския народ за американското „докосване на Мидас“.
Студената война беше за пари, а не за идеология. Тя беше свързана с необходимостта Съединените щати да установят икономически контрол над следвоенния свят.
Ставаше дума за злато! Докоснахме Корея и корейците загинаха.
Докоснахме Виетнам и виетнамците загинаха.
Докоснахме Южна и Централна Америка и гражданите на тези страни загинаха.
Докоснахме Африка и африканците загинаха.
Докоснахме Афганистан и афганистанците загинаха.
Докоснахме Ирак и иракчаните загинаха.
Всичко, до което се докоснахме, загина.
Всичко, до което се докосваме, умира.
На американците ще им бъде трудно да намерят един случай на американска следвоенна политическа намеса, която да не се е изразила в смърт и разрушение.
Проклятието на Америка.
Американското докосване на Мидас.
И това е частта, която повечето американци не разбират. Сред нас има хора като сенатор Линдзи Греъм, чиито лица могат да се изкривят в комбинирана усмивка, когато говорят за финансовата изгода, която Америка ще получи, ако тръгне по пътя на кървавата си хегемония.
Но те забравят края на историята на Мидас.
Крал, обезумял от глад и жажда, лишен от приятели и семейство, защото щастието, търсено чрез преследване на златото, в крайна сметка го заобикаля само със смърт и глад.
Такава е съдбата на Америка.
Американското докосване на Мидас.
Това ще бъде смъртта на всички нас.
Източник: scottritter@substack.com
ОЩЕ ОТ СКОТ РИТЪР:
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски