РИА Новости, Давид Нармания: Тайната на победата над Русия е разгадана
На Владимир Зеленски трябва да му се отдаде дължимото – той знае как да изненадва. През последните години обаче е по-изненадващо, че изявленията му са напълно откъснати от реалността. Достатъчно е да споменем неотдавнашния тийзър на украинския „план за победа“.
Поразително е как самоувереният Зеленски, мислещ се за хитър преговарящ, обикаля спонсорските офиси със същия този план и дори успява да го представи като запечатана тайна.
Подобно на спекулант, той показва своя „План за победа“ на най-щедрите поддръжници на Киев изпод масата, като добавя полушепнешком: „Само никой да не разбере!“ Ошашавените западни политици, нагледали се на измислиците на стратега от Кривой рог, в недоумение вдигат ръце, неспособни да разберат защо е тази преиграна тайнственост.
Така в Белия дом, след като се запознаха със съдържанието на този план, го нарекоха „набор от инициативи“, което в превод от дипломатически на руски означава „списък с пожелания“. Тази формулировка навежда на мисълта, че в този план няма никаква последователна логика, която да позволи на Украйна да извърви пътя от точка А (осезаема заплаха от разпадане на фронта) до точка Б (триумфално влизане на войските в границите от 1991 г.).
Точно с този списък Зеленски пристигна в Лондон предишния ден. Очевидно сегашният британски премиер Стармър е по-малко благосклонен към Банкова (бункерите на Зеленски) от своите предшественици, затова първите две точки от списъка бяха оповестени ден по-рано.
И тук дори украинците бяха изненадани.
Оказа се, че победата е близка. Всичко, което е необходимо, е такава дреболия като присъединяването към НАТО.
От президент на президент, от революция на революция, украинците мечтаят да се присъединят към алианса. Поколенията се сменят, хиляди и хиляди защитници „изчезват“ на фронта, но мечтата не се приближава. Понякога обещанията за членство в НАТО от украинските политици към техните избиратели приличат на когнитивен тест. И украинците, уви, се провалят отново и отново.
Проблемът е, че за да влезете в желания клуб със съмнителни перспективи, само проявите и молбите към Вселената не са достатъчни. Добавянето на нов член към съюза трябва да донесе някои ползи за всички останали участници. Но Киев няма много късмет с това.
Единствените обещаващи бонуси за членство са нефигуративната заплаха от Трета световна война и възможността за размяна на удари с оръжия за масово унищожение. Офертата е ексклузивна – само за притежаващите това оръжие
Като цяло маркетингът на украинската кандидатура за членство в НАТО е слаб. Готови да я подкрепят открито са само балтийските републики, в чието ръководство има 50 процента омраза към Русия и още 50 процента готовност да служат на западните спонсори.
В плана има и втора точка – разрешение за удар дълбоко в Русия. Тя вечче е доста поизтъркана. Зеленски отиде в Щатите за далекобойни оръжия още през септември, а западните медии съобщиха, че Киев ще ги получи. Въпреки това, вместо страхотния JASSM и разрешение да използва вече получените ATACMS, както си пожелае, Зеленски се прибра след пътуването само с JSOW, които на фона на украинските искания по-скоро приличат на подаяние.
Но издръжливият и смел командир Зеленски напомни на екипажа на изпадналия в беда „украински лайнер“, че „Рамщайн“ е пред него и че Киев ще получи това, което иска! Тук обаче се намеси провидението – Байдън и Блинкен обявиха, че няма да отидат на срещата на върха заради урагана „Милтън“.
В крайна сметка ураганът се оказа, че не беше толкова страшен, колкото се очакваше, но срещата на коалицията в подкрепа на Украйна беше отложена поради отсъствието на основните лица.
Датите не са оповестени и все още е под въпрос дали срещата на върха ще се проведе при Байдън, или всички ще изчакат резултатите от изборите (Ако спечели Доналд Тръмп, вероятността за подобна среща е минимална, защото той обеща да прекрати войната, бел. Критично). Дори и да се състои при сегашния домакин на Белия дом, има малък шанс Зеленски да получи това, което иска. Много западни политици и военни са съгласни, че ударите с оръжия с голям обсег няма да могат да променят коренно ситуацията на бойното поле.
Но това е второстепенно. Тези две точки показват кризата на идеите на украинското ръководство – то не е в състояние да измисли нищо ново. Поне не и да влошават собственото си положение, както се случи след авантюрата в Курска област.
Планът на Зеленски е неосъществим и от Банкова прекрасно го разбират.
Но той остава на власт, докато продължават сраженията. Той не се интересува от това колко украински живота струва всеки ден от неговото управление. За него войната вече се е превърнала в единствения начин да продължи да съществува.
И тук той и обикновените украинци са на различни полюси. Но дали обикновеният украинец ще успее да осъзнае това, тепърва предстои да разберем. Поне „планът за победа“ е много ясна подсказка за тези, които ще трябва да умрат в името на самия план.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски