Петър Акопов: Завръщането на бумеранга: Щатите са изправени пред ужасен избор

Петър Акопов за РИА Новости

Илюстративно изображение

Петър Акопов: Завръщането на бумеранга: Щатите са изправени пред ужасен избор. РИА Новости

САЩ вярват, че могат да контролират степента на ескалация на конфликтите (както текущи, така и потенциални) навсякъде по света: в Украйна, Близкия изток, около Тайван. Дали да се ескалира някъде, или да се удължи някъде, всичко в крайна сметка се регулира от Вашингтон, дори когато това изисква много сложни комбинации. Да се регулира, не означава непременно да се спечели: в крайна сметка може да се стигне до запазване на своето или дори до понасяне на определени загуби. Да регулираш означава да можеш да определяш хода и скоростта на събитията, а това е най-важният признак на една свръхсила, която се опитва да запази статута си на световен хегемон.

Ето защо на Киев не се разрешава да нанесе удар по Русия с оръжия с далечен обсег – сега държавите трябва да се съобразяват с предупреждението на Владимир Путин, че това ще доведе до ескалация на конфликта между Запада и Русия.

В момента Америка няма абсолютно никаква нужда от това – и предвид зависимостта на Украйна от САЩ, Киев не може да си позволи да не се подчинява на заповедите от Вашингтон.

Ситуацията в Близкия изток обаче е съвсем различна: от една година насам САЩ не могат да повлияят на Израел, който след началото на операцията в Газа заложи на ескалирането на конфликта в целия Близък изток и въвличането на САЩ в него. Разбира се, Израел не е Украйна или дори обикновена част от американския глобален проект.

Всъщност той е клиент на наднационалните световни елити, включително и на САЩ.

Бенямин Нетаняху с Джо Байдън

Бенямин Нетаняху с Джо Байдън

Но това не отменя факта, че именно Америка е базата и основната сила на тези елити – и именно на нейната власт и влияние се основава целият англосаксонски проект за глобализация. Ето защо, колкото и високо да се поставят интересите на Израел, американските интереси несъмнено са по-високи – защото ако влиянието на Щатите в света критично намалее,

Израел няма да има бъдеще. Без американска помощ Украйна, както е призната на Запад, ще издържи няколко седмици, но и Израел няма да оцелее дълго.

Ето защо тук не може да става дума за „опашката, която върти кучето“: „Америка е над всичко“, като се изхожда не от идеите на американските изолационисти за необходимостта да се съсредоточи върху решаването на нарастващите вътрешни проблеми и противоречия, а просто като се отчита важността на запазването на позицията ѝ на световен хегемон.

И ако Израел се окопава, загърбвайки фундаменталните интереси на глобалистите, то той би трябвало да бъде поставен на мястото си – особено в такъв критичен за САЩ момент, какъвто са предстоящите след месец президентски избори.

Пропалестински протест в САЩ

Пропалестински протест в САЩ

Категорично не е в интерес на американския истаблишмънт да засилва пожара, който гори в Близкия изток от една година, защото това подкопава и без това разклатените позиции на администрацията на Байдън-Харис. Недоволството на различни части от традиционните поддръжници на демократите – от младите хора до мюсюлманите – увеличава шансовете на Тръмп да спечели. А това е категорично неприемливо за глобалисткия елит. И никакви амбиции и планове на Нетаняху не играят роля тук – залозите не са сравними.

Сухопътни части на израелската армия

Сухопътни части на израелската армия на границата с Ливан

Но какво виждаме сега? Израел упорито натиска бутона за ескалация, без да се вслушва в съветите на Вашингтон. Разбира се, Нетаняху не ги слушаше през последната година, като активно играеше върху противоречията в американския елит (където и двете партии трябва да покажат подкрепата си за Израел), но напоследък може да изглежда, че той напълно се е отвързал. След убийството на палестинския лидер на Хамас в Техеран през юли Израел не изчака Иран да отговори – и премина към нова фаза на провокации. Атаката с пейджърите, убийството на лидера на „Хизбула“ и започването на сухопътна инвазия в Ливан – всичко това е заиграване с по-голям огън, който ще бъде прякото въвличане на Иран в конфликта, след което Израел очаква да въвлече във войната и САЩ.

Постигнал ли е Нетаняху целите си? Не – защото дори ирански удар по Израел на 1 октомври не дава на Америка основание да започне операция срещу Техеран. И без това всички израелски терористични атаки, бомбардировки и геноцид не носят нищо на Нетаняху – самият Израел не е в състояние да промени близкоизточната действителност и своята позиция. Америка не иска да се намесва – и тогава Израел започва да я изнудва.

Нафтали Бенет, бивш министър-председател на Израел

Нафтали Бенет, бивш министър-председател на Израел

Ето какво пише бившият израелски министър-председател Нафтали Бенет след иранските удари: „Израел има най-голямата възможност от 50 години насам да промени лицето на Близкия изток. Ръководството на Иран, което някога играеше добре шах, направи ужасна грешка тази вечер. Трябва да действаме сега, за да унищожим ядрената програма на Иран, централните му енергийни съоръжения и да нанесем фатални щети на този терористичен режим.“

Това не е само мнението на бившия министър-председател – в навечерието на ударите Нетаняху направи обръщение към иранския народ, в което съчета заплахите с осъждане на „антинародния“ ирански режим и предупреждение, че „Иран ще бъде свободен много по-скоро, отколкото хората си мислят“. Тоест Израел залага, че ударите по Иран ще доведат до вътрешни сътресения и падане на властта на аятоласите, и е ясно, че изчислява, че тези удари ще бъдат извършени не толкова от израелската, колкото от американската армия.

Ирански свръхзвукови ракети

Ирански свръхзвукови ракети

Този налудничав сценарий с нападение срещу Иран се подхранва във Вашингтон и Израел от две десетилетия – и Нетаняху многократно е заявявал (включително от трибуната на ООН), че Иран е само на месеци от това да се сдобие с ядрено оръжие. Ето защо е необходим изпреварващ удар – за да се попречи на „терористичния режим“ да се сдобие с ядрена бомба. Затова, когато Бенет сега открито призовава за удар по иранските ядрени съоръжения, това трябва да се приеме възможно най-сериозно.

Самият Израел няма да иска да удари подземните  (ядрени) обекти – и това е безполезно: неговите самолети и ракети няма да могат да унищожат бункерите. А Америка не е готова да участва в това – и дори Байдън вече се изказа по този въпрос. Но самият факт, че тази тема се обсъжда и популяризира с цялата си сериозност от израелското ръководство, показва, че то е решено да постигне максимална ескалация на конфликта. Добре, казват те на американците, няма да ударим ядрени съоръжения, но нека ударим иранската петролна индустрия, да унищожим пристанището, през което се осъществява износът. Дори и тук американците са против, защото това не само ще доведе до повишаване на цените (абсолютно ненужно за администрацията), но може да принуди Иран да затвори Ормузкия проток, т.е. да предизвика срив на енергийния пазар.

Последната възможност за Израел е да удари центровете за контрол на иранските ракети. Това обаче също изисква американско участие – и именно този вариант изглежда се опитва да прокара Нетаняху. Но ако САЩ вземат участие в нападението срещу Иран, те ще се превърнат в пряк агресор и ще отприщят ръцете на Иран срещу американските бази и флоти в региона. Ясно е, че последното нещо, от което Харис се нуждае в момента, са американски военни жертви – те само гарантират преизбирането на Тръмп.

Тоест Израел се е озовал в задънена улица: войната в Ливан, както и в Газа, не води до никаква победа – колкото и цивилни и бойци на Хамас и Хизбула да убие, колкото и техни лидери да унищожи, няма да постигне нищо. Той не може да привлече във войната и Иран – за да го унищожи с американски ръце.

Но САЩ също са в безизходица: те вече не могат да контролират ескалацията, а Нетаняху не ги слуша, осъзнавайки, че Америка все пак ще подкрепи Израел. Фактът, че подкрепата на зверствата и провокациите, както и неуспехът да се стигне до споразумение между страните, ще струва на Америка много скъпо (дори ако вземем предвид само нейното влияние и репутация в ислямския свят), не притеснява Нетаняху. Не защото той е отписал САЩ, а защото самата Америка е създала ситуация, в която вече не може да контролира развитието на събитията.

Това все още работи в Украйна, но не работи в Израел. Засега САЩ имат силата да не се поддават на очевидни провокации, но какво ще стане, когато в самия Вашингтон започне открита борба за власт?

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

РИА Новости: Западът е тежко болен. Да се справи с комплексите си преди да бъде дисциплиниран отвън!

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски

Други новини

© 2024 Критично.бг – Всички права запазени!. Уеб дизайн и разработка: Nigma Ltd.

error: Съдържанието е защитено!