Пол Крейг Робъртс: В момента има само едно важно решение за света, което предстои да се вземе!
С изключение на неоконсерваторите, чийто дневен ред е това, понякога се чудя дали не съм единственият друг човек, който разбира за какво става дума в конфликта в Украйна. Докато чакаме решението на Вашингтон за изстрелването на ракети по Русия, ще обясня как се стигна до сегашната криза.
През 2007 г. Вашингтон обяви война на Русия, без да я анонсира. Путин провокира тайното обявяване на война от страна на Вашингтон, когато отхвърли еднополюсната хегемония на Вашингтон на Мюнхенската конференция по сигурността.
Първата атака на Вашингтон беше година по-късно, когато, докато Путин беше разсеян на Олимпийските игри в Пекин, Вашингтон изпрати обучена и оборудвана от САЩ грузинска армия в Южна Осетия. Целта не беше да се победи Русия във военно отношение. Вместо това беше пресметнат рискът Путин да се оттегли и да се избегне военен конфликт, който Западът би могъл да представи умишлено погрешно като възстановяване на съветската империя и да позволи руският протекторат да бъде погълнат от Грузия.
Американските неоконсерватори залагаха, че Путин и по този начин Русия ще бъдат отслабени, като отстъпят, и по този начин ще отворят повече пътища за агресия срещу Русия.
Заговорът на неоконсерваторите срещу Путин можеше и да проработи, ако грузинските нашественици не бяха убили руските миротворци. През 2008 г. Путин се опитваше да възкреси руската гордост, загубена с разпадането на Съветския съюз през 1991 г., и не можеше да обърне гръб на загиналите руски войници в Южна Осетия.
Той се върна от Китай, изпрати армия и за 5 дни разби обучената и оборудвана от САЩ грузинска армия.
Цяла Грузия, която до 1991 г. беше част от Съветския съюз, беше в ръцете на Путин. Западната пропаганда твърди, че Путин е опасен, защото възнамерява да възстанови съветската империя.
Очевидно е, че това е лъжа, защото Путин изтегли руската армия и остави Грузия като независима държава.
Фото: ИзвестияВладимир Путин, президент на Русия
След провала на американските неоконсерватори в Южна Осетия, който те погрешно окачествиха като „руско нахлуване в Грузия“, те започнаха да наливат милиарди долари в Украйна, за да създадат кадри, неправителствени организации и купени политици, които да подкрепят „революцията на Майдана“, която представляваше свалянето от Вашингтон на демократично избраното правителство на Украйна, което живееше в изгоден мир с Русия.
Путин отново беше невнимателен, този път разсеян от Олимпийските игри в Сочи, и този път не предприе нищо. Не е ясно защо Путин позволи Украйна да се превърне в марионетна държава на Вашингтон, враждебна на Русия и кандидат за членство в НАТО.
Неонацистката държава, която Вашингтон създаде, започна редица операции срещу руското население в Донбас.
Беше забранено използването на руския език. Руснаци бяха нападани и убивани по улиците от групи последователи на Степан Бандера. (Бандера се е сражавал за нацистка Германия срещу Русия по време на Втората световна война.)
Руските части на Украйна, Донбас и Крим, които са били отделени от Русия от Ленин и Хрушчов, поискаха от Путин да ги защити, като ги приеме отново в състава на Русия. Путин прие молбата на Крим, тъй като в Крим се намира руската военноморска база в Черно море, но Путин отхвърли молбите на Донбас, който се беше сформирал в две независими републики, за да се защити от кланетата на украинската армия. Путин, който винаги е бил предпазлив, беше посъветван, че ако приеме Донбас, ще даде кредит на доверие на западната пропаганда, че Русия възстановява съветската империя.
Въпреки това Путин знаеше, че трябва да направи нещо, за да защити руснаците от Донбас. Той измисли споразумението от Минск. Споразумението от Минск запази Донбас като част от Украйна, но даде на територията известна автономия, като например собствена полиция и съдилища, за да се предотврати преследване от страна на марионетката на Вашингтон в Киев.
Киев и двете републики в Донбас подписаха споразумението от Минск, а Германия и Франция обещаха да го прилагат. Вярвайки, че Западът е почтен, Путин се оказа измамен. По-късно и германският канцлер, и френският президент публично признаха, че са мамили Путин в продължение на осем години, докато Вашингтон е изграждал и оборудвал силна украинска армия, способна да завладее двете отцепнически републики в Донбас.
Войници от ЧВК „Вагнер“
Когато през декември 2021 г. и февруари 2022 г. усилията на Путин и Лавров да осигурят споразумение за взаимна отбрана между Русия и Запада бяха посрещнати изключително хладно от Вашингтон, НАТО и Европейския съюз, Путин беше изправен пред голяма украинска армия, която се готвеше да нахлуе в републиките в Донбас. Фалшивите надежди на Путин и погрешната му вяра в почтеността на Запада го завариха неподготвен, но той беше принуден да се намеси, а Русия, поради неподготвеност, беше принудена да разчита на малка частна военна сила – Групата „Вагнер“. Тъй като Путин не беше подготвен за очевидния конфликт, който го очакваше, той ограничи намесата си в Донбас до прочистване на украинските сили, а не до бързо надделяване в конфликта. Дългият конфликт даде на Запада две години и осем месеца, за да се включи и да разшири конфликта.
Тъй като Путин така и не изпълни нито една от обявените червени линии, той не се ползва с доверие на Запад. Неотдавна генералният секретар на НАТО заяви, че НАТО не обръща внимание на Путин, защото той говори, но никога нищо не прави.
Ракета „Storm Shadow“
Следователно светът е достигнал точката, за която казах, че ще бъде достигната. Путин е отстъпвал толкова много, че вече няма никакво място зад себе си. Гърбът му е опрян в стената. НАТО, британският министър-председател и неоконсерваторите лобират пред Вашингтон да даде зелена светлина на САЩ/НАТО да изстрелват ракети по Русия от територията на Украйна.
Разберете, Украйна не разполага с възможности и сателитни системи за насочване, за да изстреля ракетите. Едно ракетно нападение срещу Русия вече не може да бъде характеризирано като „прокси война“. Самият Путин ясно е заявил това. Путин заяви, че изстрелването на ракети към Русия означава, че САЩ и НАТО са във война с Русия и че Русия си запазва правото да отговори с ядрено оръжие.
Кризата е пред нас. Единственото значимо решение в света в момента е дали Вашингтон ще реши, че Путин има предвид това (ще изпълни), което казва, или че Путин е до такава степен против войната, че ще се откаже от заплахата си, за да избегне по-широк конфликт, включващ ядрени оръжия.
Каква е целта на тази криза?
Неоконсерваторите вярват, че Путин е толкова против войната, че ще отстъпи и ще пожертва някои от обявените цели на своята Специална военна операция за мир, за да избегне по-широка война, която би била резултат от отговора на Русия на ракетните нападения срещу Русия.
Такъв отговор от страна на Путин, смятат неоконсерваторите, би подкопал позициите на Путин в Русия както сред народа, така и сред военните.
Народът би се запитал за смисъла на жертвите и живота, загубени в името на отстъпването от целите.
Военните биха казали, както вече каза адмирал Авакян, че ако Путин се откаже, „натискът върху Русия от страна на нейните исторически противници само ще се засили, а процесът на ескалация ще навлезе в необратима фаза. Огромните ресурси, които в момента се влагат в непряката гореща война на колективния Запад срещу нашата страна, ще бъдат пренасочени за финансиране на всички деструктивни и антидържавни сили (регионален сепаратизъм, „борба срещу прогнилия корумпиран режим“, „утвърждаване на всеобщите свободи и ценности“ и т.н.). Различни държави, „исторически обидени“ от нашата страна, ще започнат да предявяват териториални претенции към Русия от всички страни.“
С други думи, Путин може да загуби подкрепата си, а руското правителство да стане по-малко стабилно.
Целта на неоконсерваторите е да дестабилизират Путин и Русия. Неоконсерваторите биха се възползвали от дестабилизацията, за да насърчат различните етноси, които съставляват Руската федерация, да се разпаднат. Целта на Вашингтон е разпадане на Руската федерация на съставните ѝ части, като на мястото на Русия да има много държави.
Разбиването на Русия от Вашингтон започва през 1991 г. с разпадането на Съветския съюз. Огромни територии от Русия бяха отнети от нея: Украйна, Беларус, Грузия, Армения, Азербайджан и Централна Азия, простираща се от Каспийско море на запад до границите на Китай, огромна територия, включваща Казахстан, Узбекистан, Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан. Остава само Руската федерация, която сама по себе си е съвкупност от етноси. Подобно на западния свят, самата Русия е Вавилонска кула, само че за разлика от Запада, в Русия се набляга на единството, а не на разделението.
Неоконсерваторите вярват, че ако Путин, за да избегне по-широка война, намали исканията си към Украйна, той може да бъде представен като губещ, дискредитиран, подкопан, а с него и Русия.
Има един-единствен въпрос и едно-единствено решение, което предстои да се вземе: Дали Вашингтон вярва на Путин или не. Ако Вашингтон вярва на Путин, той няма да изпрати ракети в Русия. Ако Вашингтон не вярва на Путин, Третата световна война е на път да се случи, освен ако Путин не се оттегли.
Подозирам, че решението ще бъде отложено, тъй като се работи още по тази тема.
Конфликт между Иран и Израел, илюстрация
Близкият изток е друг път за атака срещу Русия. Липсата на договор за взаимна отбрана между Русия, Китай и Иран прави Иран обект на нападение от страна на САЩ/Израел. Съществува възможност войната на Израел с Хизбула да доведе до съвместно нападение на Израел и САЩ срещу Иран. Това може да навреди на престижа на Русия, а западната пропаганда ще го представи като руско поражение.
Тъй като Вашингтон и Русия не разговарят, не може да се направи почти нищо за намаляване на напрежението. Програмата на неоконсерваторите за хегемония доведе до по-опасна ситуация от Кубинската ракетна криза, а Вашингтон не предприе действия за потушаване на кризата.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски