През септември в Словакия ще се проведат предсрочни избори – и според социологическите проучвания бившият министър-председател Роберт Фицо вероятно ще спечели. Тази вероятност безпокои Западните държави. Антизападните настроения в Словакия се засилват, а Фицо е решен да се възползва от тях, за да води открито проруска външна политика.
Дясноцентристкото правителство на Словакия под ръководството на министър-председателя Едуард Хегер, който е голям поддръжник на Украйна във войната ѝ срещу Русия, падна през декември миналата година поради нестабилно и хаотично управление.
През септември 2022 г. Хегер изгуби парламентарното си мнозинство и продължи да управлява с правителство на малцинството. Три месеца по-късно той загуби вот на недоверие и остана на власт като служебен министър-председател, докато не подаде оставка поради корупционни скандали през май. След това словашкият президент Зузана Чапутова назначи служебно правителство, което да управлява страната до изборите през септември. Временното държавно ръководство също потвърди, че подкрепя Украйна.
Подкрепата на Словакия за Украйна води началото си от четвърт век назад. Но тя може да се разпадне напълно, ако Фицо застане начело. През по-голямата част от 90-те години, след разпадането на Чехословакия, политическите партии в Словакия бяха разделени по отношение на външната политика. Левите и радикално десните предпочитаха да се ориентират към Русия, докато дясноцентристите се стремяха към сближаване със Запада. Най-изявеният представител на първия лагер беше министър-председателят Владимир Мечиар, който управляваше от 1994 до 1998 г. и по думите на тогавашния държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт превърна Словакия в „черната дупка“ на региона.
Мечиар използваше мафиотски методи на управление и подкопаваше върховенството на закона. През 1999 г. Словакия беше изолирана в международен план и не можеше да се присъедини към НАТО, въпреки че две години преди това бе подала молба за членство. В отказа си тогава НАТО се позова на „поведението на словашките институции за вземане на решения“. Съседнитее страни Унгария, Полша и Чехия успяха да се присъединят към Северноатлантическия пакт през 1999 г., а Словакия стана член на военния алианс едва пет години по-късно, когато в него влезе и България.
На изборите през 1998 г. словашката демократична опозиция отстрани Мечиар и меестният политически елит прие неформално споразумение, което става известно като „Консенсус 1998“. Въпреки значителните проруски настроения сред словашкото население, новата доктрина гласи, че външната политика на Словакия никога не трябва да се обръща срещу основното западно течение, тъй като това би навредило сериозно на геополитическите интереси на страната. Иначе казано – словаците бяха научили суровите уроци от ерата на Мечиар.
Консенсусът от 1998 г. остана като цяло непокътнат през последните 25 години. Новото поколение словаци израсна с убеждението, че да си словак означава да си западно ориентиран. Въпреки че политическият наследник на Мечиар – Фицо, който управляваше между 2006 и 2010 г., и между 2012 и 2018 г., направи някои символични жестове към Русия, той никога не се обърна срещу западното течение при вземането на критични външнополитически решения. През 2016 г. например, Фицо многократно призова Европейския съюз да отмени санкциите срещу Руската федерация, но в крайна сметка ги подкрепи на форумите на Европейския съюз, към който Словакия се присъедини през 2004 г. Подкрепата му за Русия, с други думи, беше само риторична, но на практика Фицо беше част от Запада.
Въпреки това днешният Фицо вече не е Фицо от 2016 г. Ако се върне на власт, той ще разруши Консенсуса от 1998 г. и ще промени радикално външната политика на Словакия. В момента Словакия е един от най-големите поддръжници на Украйна във войната ѝ срещу Русия. Но вместо това се очаква Фицо да направи пълен завой на 180 градуса.
Антизападната промяна на Фицо започна през 2018 г., след като той беше отстранен от длъжност. През същата година бяха убити словашкият разследващ журналист Ян Куциак и годеницата му Мартина Кушнирова. Куциак беше разкрил колко дълбоко словашката полиция, съдебна система и политици са във връзки с престъпници, включително с италианската мафия. Инцидентът изкара на улицата десетки хиляди словашки граждани и принуди Фицо да се оттегли. Фицо обвини за демонстрациите западната намеса и неоснователно обвини унгарско-американския финансист Джордж Сорос, че ги е организирал. След това, през 2020 г., министър-председателят Петер Пелегрини, който замени Фицо през 2018 г., се раздели със социалдемократическата партия на Фицо, за да основе свой собствен западноориентиран клон. В отговор на това Фицо пренасочи собствената си фракция към по-проруска позиция – формализирайки промосковските си симпатии.
Но нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. е онова, което стои зад този завой на Фицо. Днес той открито прокарва антиамериканска и проруска външна политика. Миналата година разкритикува ратифицирането на споразумението за сътрудничество в областта на отбраната на Словакия със САЩ, като го нарече „предателство“ и „предателство на националните интереси“. През май той очерни Чапутова, чиито пост е с де факто церемониален, като „американски агент“ заради външната ѝ политика, особено подкрепата ѝ за Украйна. Фицо подчерта, че ако се върне на власт, първото му действие ще бъде да спре изпращането на оръжия на Украйна – нещо, за което той призовава от май 2022 г. По време на предизборната кампания Фицо заяви, че „украинските фашисти“ са започнали войната през 2014 г. и че няма начин Украйна да си върне Кримския полуостров. Неотдавна той оприличи пристигането на войниците на НАТО в Словакия на „посрещане на Вермахта“.
Фицо се стреми да се възползва от остатъчните проруски настроения в словашкото общество по време на изборите през септември, като едновременно разпространява и се възползва от силната руска пропагандна мрежа в страната. Според оценките в Словакия има 253 дезинформационни и до голяма степен прокремълски медии, както и повече от 1800 страници във Facebook и отворени онлайн групи, които разпространяват проруска пропаганда. Според проекта „Маяк“, инициатива на Международния републикански институт, който проследява дезинформационните дейности на руските посолства в Европа, акаунтът във Facebook на руското посолство в Словакия е най-яростният в Европа, когато става въпрос за подкопаване на украинските военни усилия.
Григорий Месезников, председател на Института за обществени въпроси в Братислава, смята, че руснаците са определили Словакия, като най-слабата сред централноевропейските страни – що се отнася до прозападните настроения на населението – и са видели благоприятни условия за разпространение на своята пропаганда. Самата Чапутова предупреди, че Словакия рискува да се поддаде на руската дезинформация.
През 2020 г., според проучване на Globsec Trends, 78% от словаците смятат Русия за своя славянска „братска нация“. Същото проучване показва, че 42% от словаците смятат Русия за свой стратегически партньор, докато само 17% виждат така САЩ. През януари 2022 г. значително повече словаци обвиняват НАТО и САЩ (44%) за напрежението на руско-украинската граница, отколкото Русия (35%), според проучване на агенция „Фокус“ за телевизия Markiza. Общественото мнение става още по-неориентирано след нахлуването на Русия месец по-късно. Проучването на Globsec Trends от май тази година, показва, че половината от словаците обвиняват Украйна или Запада за войната (съответно 17% и 34%, или общо 51%), докато само 40% намират Русия за отговорна. Последното число е най-ниското в Централна и Източна Европа, което прави словаците най-проруски настроените в региона. Делът на населението, което обвинява Русия е: 44% в България, 54% в Унгария и 65% в Румъния. Според същото проучване само 59% от словаците искат страната им да продължи да подкрепя украинските бежанци. През септември 2022 г. друго проучване показва, че мнозинството от словаците искат Русия да спечели войната.
Фицо успя да разпали проруските настроения с интензивност, невиждана от времето на Мечиар – особено тревожна тенденция, тъй като словаците се борят с руската агресия в Украйна. Но Западът – и особено САЩ – остават незаинтересовани или не осъзнават тези опасни тенденции.
Засега стратегията на Фицо изглежда работи. Партията на Пелегрини водеше в националните проучвания от основаването си през 2020 г. до началото на тази година. През март партията на Фицо пое лидерството в социологическите проучвания и преднината ѝ нараства. Към края на юни партията на Фицо води с 19%, а тази на Пелегрини я следва с 16%, според проучване на Politico.
Но проруските и антизападните настроения в източния фланг на НАТО не бива да се пренебрегват, особено когато Украйна се бори с руската агресия и Западът трябва да се обедини срещу руската пропаганда повече от всякога. Докато Съединените щати поставят други държави в региона под засилен контрол – най-вече Унгария – руската пропаганда завладя Словакия. А сега нейният главен поддръжник изглежда е готов да спечели изборите.
Балаж Тарнок е юрист от Словакия и управляващ директор на Изследователския институт за европейска стратегия към Университета за обществени услуги в Будапеща, Унгария.
Превод за КритичноБГ, Десислав Григоров
Източник: Foreignpolicy
Заглавието е на КритичноБГ
КритичноБГ може и да не споделя част от тезите на автора и/или изданието