Зорница Илиева: Ще последва ли Кикл съдбата на Вилдерс?
Стара поговорка е, че „ако Германия се простуди, Австрия ще хване грип”. Е, Германия не само се простуди и страда от тежка за икономиката й настинка, но и крайно дясната, както я наричат, „Алтернатива за Германия” взе, че спечели Тюрингия и се класира втора в Саксония и Бранденбург на регионалните избори.
Сериозен сигнал, че Шолц едва ли ще запази мястото на канцлер след парламентарните избори през 2025г.
Ораф Шолц, канцлер на Германия
В това време, на 29 октомври, Австрия проведе общите си избори за парламент, на които обявената за неофашистка Партия на свободата, FPO, начело с Кикл, се класира на първо място. За първи път след ІІ световна война. Казват, че е създадена през 50-те години на 20-ти век от бивши офицери на СС, но днес се явява като най-голямата партия с 28.8% спечелени гласове от 6.3 млн. гласоподаватели. Прогнозите се потвърдиха, но едва ли социолозите са очаквали, че Кикл ще достигне за партията си 13% повече подкрепа от предишните избори.
Херберт Кикл, лидер на Австрийската партия на свободата
Партията на свободата е поредната от т.н. „крайно десни” партии в цяла Европа, които набират сила и печелят избори в отговор на т.н. миграционна заплаха и икономическа стагнация в европейските икономики, особено в големите като Германия и Франция. Австрия е с 9 млн жители, но през последното десетилетие, казват, е приела повече мигранти на глава от населението, отколкото всяка друга страна в ЕС. Именно това е основание за възраждане на Партия на свободата, която е обявена за антимигрантска популистка партия.
Една от целите й е да се сложи край на миграцията и да се депортират нелегалните мигранти в страните, откъдето са дошли. Кикл агитира с „Времето за депортиране отдавна е назряло”.
Мигранти в Австрия
Но намеците за напускане на ЕС на тези избори са замъглени. Видно е обаче, че както навсякъде из Европа, растящата подкрепа за крайно десните антимигрантски партии се дължи на факта на стагнация в големите икономики и високата инфлация, което понижава жизнения стандарт. Растежът на БВП на Австрия е в застой. Всъщност по ирония на съдбата, ако не беше миграцията реалният БВП щеше да падне рязко, защото местното население намалява и застарява. Изчислено е, че до 2030г Австрия ще има третите най-високи разходи свързани със застаряването на населението в ЕС като % от БВП. Инфлацията в Австрия тази година е средно 4.2% и това се обяснява с намаляване вноса на евтин руски газ като част от санкциите на ЕС към Русия.
Вече е отчетено, че от 2023г икономиката на Австрия е в рецесия. Очаква се БВП да расте с 0.3%, което едва ли ще впечатли гражданите.
Без значение, че Виена години наред се определя за най-добрия град за живеене в света. Известно е, че австрийският капитал изпитва затруднения. Още повече, че заплатите на работниците растат при спадаща производителност на труда. Отчита се най-бързият ръст на заплатите в Европа. Ще бъде около 8.5%, но се оказва, че това не е достатъчно, за да компенсира натрупаната инфлация. Новите работни места са за непълно работно време. Спадът в рентабилността на австрийския капитал всъщност намалява и инвестициите.
Всички тези факти, а не само миграцията, са в основата на недоволството на гражданите в Австрия, което доведе до гласуване в полза на Партия на свободата. Избраха я консервативните австрийци, които не харесват и мигрантите, и спадането на стандарта на живот. И сега партии и общество се изправени пред дилемата ще успее ли Кикл да състави правителство, защото той не крие, че мечтае за канцлерския пост.
Марин льо Пен
Като са известни маневрите на Макрон във Франция, за да не допусне до управлението партията на Марин льо Пен, също определяна за крайно дясна, и използването на поредица от задкулисни механизми, за да обедини всички срещу спечелилата 11 млн гласа партия, може да се очаква, че подобно развитие на ситуацията ще има и в Австрия.
Не се долюбват нито льо Пен, вече с възобновени разследвания за „присвоени средства” от ЕС, нито Вилдерс в Нидерландия, който спечели избори, но не управлява, нито „Алтернатива за Германия”, нито Салвини в Италия, обвиняван за недопускането на мигрантски лодки до Лампедуза в минал период, да не говорим за Орбан в Унгария, който има „нахалството” да води суверенна и независима политика за страната си.
Герт Вилдерс
Доколкото може в прегръдките на ЕС. Но страните от бившата Австро-Унгарска империя определено заемат различни позиции и това се наблюдава и в Будапеща с Орбан, и в Братислава с Фицо, и в Чехия с набиращия скорост за изборите през 2025г Бабиш, а сега и Кикл във Виена. А „Алтернативата” е с водеща подкрепа от Източна Германия т.е. бивша ГДР, която, каквото и да се говори, бе витрината на соцлагера и толкова развита, колкото и другите в Западна Европа. Тема за размисъл. Политическата география на тези десни партии се разширява, колкото и да ги отричат и им пречат по различни начини. Най-вече с твърдата политика на преизбраната Урсула фон дер Лайен. Остава въпросът дали да бъдат приобщавани, защото печелят избори или да ги „размиват” с познати тактики.
В тази връзка на Кикл му предстоят сложни времена. След като пи шампанско за победата. Президентът Александър Ван дер Белен, от Зелените /претърпели много сериозен спад на отминалите избори/ вече даде ясно да се разбере, че няма да посочи Кикл за съставяне на правителство. Нехамер, лидер на Народната партия, тюркоазените, класирала се на второ място с почетните 25 % би приела в краен случай за коалиционен партньор Партията на свободата, но без Кикл, а другите, влезли в парламента – социалдемократите с 21%, либералите от NEOC с 9% и зелените с техните само 8% изобщо не приемат участие в управлението с Партията на свободата. Явно ще има дълъг период на преговори, договорки, евентуални компромиси, но така бе и в Нидерландия. Там Вилдерс остана без участие в правителството. А в Париж стана премиер представител на партия, която се е класирала на 4-то място на изборите, „Републиканци”.
Остава да се изясни как партитите, спечелили места в парламента в Австрия, ще намерят решения за икономическата рецесия и проблеми, които тревожат австрийците. Партия на свободата предлага комбинация от неолиберални и пропазарни политики, но има сериозна подкрепа, например, заради повишаване размера на държавната пенсия за възрастните австрийци и те гласуват за нея. В същото време настоява за по-ниски данъци, по-нататъшно дерегулиране, намаляване корпоративния данък за малките предприятия от 23 на 10%, премахване на „зелените мерки” чрез премахване на данъка върху въглеродните емисии и др. Застъпва се за контрол на цените в периоди на силна инфлация при храните, наемите, енергията и за намаляване данъка върху продажбата на стоки от първа необходимост. И най-вече да се запази вноса на енергия от Русия. Как да не се гласува за Партия на свободата?
Народната партия пък иска да се съобразява със санкции на ЕС към Русия и да се насърчава възобновяемата енергия. Социалдемократите са за въвеждане на нови данъци за богатите, за да се плати намаляването на на данъците за останалите австрийци, да се увеличи корпоративния данък и да се въведе еднократен данък на енергийните компании и банките. Правят предложения за създаване на държавна компания, която да инвестира във възобновяема енергия. Но са за намаляване зависимостта от руски газ. Тази партия си има традиционни избиратели, но на тези избори отбеляза най-ниския си резултат от десетилетия.
Това са програмите на партиите, които ще са основни в парламента на Австрия. Но веднага се забелязва, че предлаганите им политики не дават отговор на въпроси като увеличаване на инвестициите или как ще се увеличават доходите на повечето австрийци.
Изводът, който правят редица коментатори във Виена е, че която и партия да стане водеща в коалиционното правителство, Народната или на свободата, няма да има големи промени от настоящата ситуация. Или промените ще са малко. Даже козметични.
Остава австрийците да се въоръжат с търпение и да дочакат как ще се споразумеят партиите за коалиционното управление. И кой как ще упражни влияние отвън, за да остане Виена в „правия път”. Защото макар в Каринтия да са изградили статуя на Хайдер, помни се как бяха наложени санкции на Австрия заради участието на неговата крайно дясна партия в управлението. Същата на Кикл. А и как се спретна скандал с подкупи, т.н. Ибиса, за да се отстрани от позиции следващия лидер на тази партия. Събитията предстоят, а за нас остава темата „сухоземен Шенген”, защото Виена не промени мнението си за допуск на България и Румъния в Шенген. Всеки с интересите си.
Но Виена остава добър за живеене град и грижата за столицата на Австрия е пословична. Сигурно затова мигрантите са като мухи на мед в тази социална страна.
Зорница Илиева е известен геополитически анализатор. В редица свои публикации засяга теми свързани с Европа, Балканите и Близкия изток.
КритичноБГ припомня, че на проведените тази неделя избори в Австрия Партията на свободата печели над 29%, което ѝ осигурява около 58 места в парламента, които обаче не стигат за равителство.
Управляващата дясноцентристка Народна партия на сегашния канцлер Карл Нехамер е на второ място с 26,5% от гласовете (52 места). На трето място е Социалдемократическата партия на Австрия (SPO) с 21% от гласовете, тя може да има 41 места. Либералната NEOS получи 9,2% от гласовете, Зелената партия – 8,3%. Избирателната активност беше близо 75%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Австрия отвори сметката за пораженията на либералите в Европа. Нокаут за досегашните управляващи!
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски